Ще посмее ли Висшият съдебен съвет да увеличи заплатите на магистратите, след като Конституционният съд обяви, че държавата е длъжна да превежда допълнителни субсидии, ако бюджетът на Темида се окаже издънен заради свитите й приходи от такси?
Въпросът е с повишена трудност. Първо, защото в сряда (15 юли) премиерът Бойко Борисов предупреди министрите си, че сметките на държавата са зле и който от тях посмее да иска пари за нови разходи, едновременно с това да си подава и оставката. Вярно, че ВСС не е подчинен на премиера, но намекът, че в хазната няма излишни пари за харчене, при това направен точно ден след произнасянето на КС, беше очевиден намек и към "рицарите на Темида".
От друга страна, членовете на самия ВСС са в твърде неизгодна позиция: краката на висшите кадровици се клатят здраво. Никой от тях не е сигурен още колко време ще престои във върхушката на съдебната власт, а заради неяснотата ще го бъде ли този ВСС, или не, почти всички вече се оглеждат за други опции в съдебната номенклатура – ако, не дай Боже, този ВСС се разпадне.
На другия полюс обаче са редовите магистрати, които буквално подпалиха форумите в интернет след решението на КС: хората искат да знаят ще бъдат ли повишени заплатите им, или не.
Дотук се стигна, след като във вторник (14 юли) Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата от чл.2, ал.6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г., с който бе въведена изрична забрана държавата да компенсира неизпълнението на приходите на съдебната власт с допълнителни субсидии от бюджета. С думи прости това означава, че пада записаната в закона забрана държавата да "доплаща" харчовете на Темида, за които не й стигнат собствените приходи. А мотивите на КС са, че това е начинът да се гарантира независимостта на съдебната власт.
Решението на КС не беше изненада – позицията му винаги е била, че независимостта на съдебния бюджет всъщност гарантира независимостта на самата съдебна власт. "Бюджетът на Република България трябва да осигурява средства за функциониране на установените в конституцията държавни институции, в това число и на органите на съдебната власт. Съдебната власт е на бюджетна издръжка и източниците на средства, които са необходими за балансиране на гласуваните от Народното събрание годишни разходи, се набират чрез приходната част на републиканския бюджет. Ето защо, когато поради неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт не може да бъде постигнат бюджетен баланс, законодателната власт в лицето на Народното събрание е длъжна да осигури възможност за компенсиране на появилия се недостиг от наличностите по сметки от предишни години или с пряка допълнителна субсидия от държавния бюджет. Народното събрание при наличието на средства е длъжно да създаде предпоставките за изпълнението на гласувания бюджет на съдебната власт, включително и чрез компенсиране на неизпълнението на собствените приходи със субсидия от централния бюджет", написаха конституционните съдии в решението си.
Това решение на КС всъщност гарантира, че Темида ще разполага с пълния си бюджет. А това отново повдигна болната за магистратите тема – заплатите им, които не са актуализирани от 2012 г. насам. Защото според мнозина решението на КС дава шанс "размразяването" на надниците им вече все пак да се случи.
Актуализирането на заплатите е драма, която тресе системата вече от няколко години. Безспорно е, че само магистратските възнаграждения не се повишават, докато в същото време депутати и държавни чиновници вече неколкократно си вдигаха надниците. Без да смятат за нужно да се обясняват на никого и без да се вълнуват нито от кризата, нито от също толкова мижавия си рейтинг. Безспорно е и друго: че възнагражденията на хората в тоги са едни от най-високите в държавата и са непостижима мечта за болшинството от гражданите. Но те са определени в закона: според чл.218 от Закона за съдебната власт, "основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт".
От 2012 г. обаче това съотношение, заложено в ЗСВ, не се спазва. Разчетите на ВСС сочат, че в момента най-ниската заплата на едва прохождащ съдия или прокурор в системата трябва да бъде 1730 лв., а тя е 1546 лева. До неотдавна необходимата сума, която според ВСС не достигаше на съдебната власт, възлизаше на 45.1 млн. лева. При това от тях само за повишаване на заплатите на магистратите бяха нужни 34.7 млн. лева. Въпросът за отпускането им бе поставян неколкократно, при това пред няколко финансови и правосъдни министри. В началото на годината ВСС дори покани Владислав Горанов, за да му се оплаче, че ситуацията зорлем превръща висшия кадрови орган на съдебната власт в закононарушител, тъй като не разполага с възможности да актуализира заплатите на магистратите, както пише в ЗСВ. Но единственото, което получи съветът като отговор, беше "любезното" успокоение на финансовия министър: "Ами мога да ви извадя от деликатното състояние – можем да променим чл.218." Така тази среща не произведе нищо повече от поредния скандал, след който Горанов дълго отбягваше да коментира каквото и да било, свързано с магистрати, със съда и със заплати. Но пък и съдиите, и прокурорите не видяха по-високи възнаграждения.
Сега КС преподреди картите, но какво ще излезе от това тепърва ще видим. Пък и когато се чете въпросното решение на КС, задължително трябва да се имат предвид няколко неща. Първото от тях е, че те ще действат занапред, а не със задна дата. Но пък законът за бюджета за 2015 г., чийто текст се отменя, важи само за тази бюджетна година, а тя вече почти свърши. А няма никакви гаранции, че в следващия бюджетен закон за 2016-та няма да цъфне друг подобен текст и споровете няма да тръгнат отначало.
Освен това фактът, че КС е отменил забраната да се дофинансира съдебната власт, съвсем не означава, че занапред финансовото министерство ще е длъжно да дава пари за всякакви приумици на магистратите – например за назначаване на още камериерки в почивните им бази. Пък и доколкото вече всички познават стила на Владислав Горанов, това просто няма да се случи. Решението по никакъв начин не отменя и задължението на ВСС да оптимизира съдебната карта, да свие броя на т. нар. бутикови съдилища, да направи съкращения на персонала, да въведе лелеяното електронно правосъдие, с което да смъкне разходите си, и изобщо – да се съобрази с факта, че държавата е в икономически колапс и данъкоплатците отказват да поемат повече тежести на гърбовете си, особено ако не виждат полза от това.
Впрочем коментарът на Горанов след решението на КС беше лаконичен: ще се съобразим с решението на КС. Какво значи това ще видим много скоро – исканията на ВСС за още пари вероятно няма да закъснеят.