Забелязвате ли колко много хора вече "ровичкат" по мобилните си телефони или таблети, докато чакат някъде или се возят в градския транспорт? Те искат колкото се може по-бърза мобилна връзка и недоволстват при всяко едно зацикляне или забавяне. Парадоксалното е, че мобилните оператори вече са готови да предоставят в пъти по-бърза връзка (т.нар. 4G), а Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) не им дава зелена светлина. Две решения на Върховния административен съд обаче със сигурност ще размърдат председателя на регулатора Веселин Божков и неговите колеги. До какво ще доведе това тепърва ще видим, но едно е сигурно – голямата игра на телекомите за 4G лицензите започва.
В момента пет оператора са лицензирани да предоставят мобилни услуги – БТК, "Мобилтел", "Теленор", "Булсатком" и "Макс телеком" , и проникването на територията на страната отдавна вече е над 100 процента. Междувременно Брюксел непрекъснато натиска надолу тарифите за разговорите (за разлика от всички други комунални услуги) и единствената възможност за увеличаване на приходите остава мобилният интернет. Но за да са в състояние телекомите да осигурят много бърза връзка на своите клиенти със съответното качество, са необходими две неща. Първото е техническа инфраструктура за четвърто поколение комуникации – т.нар. 4G, която е наследник на 3G мрежата и е най-малко четири пъти по-бърза от нея. Тя поддържа максимална скорост на обмен на данни до 100 мегабита за секунда, което за клиентите означава по-високи скорости и интерактивни услуги от рода на онлайн игри, гледане на видеоклипове, чат и т.н. На практика технологиите, които могат да покрият тези изисквания, са две, като у нас всички телекомуникационни компании възприеха стандарта LTE (от английското Long Term Evolution ). "Мобилтел", "Теленор" и "Виваком" (БТК) разполагат с мрежа, която е готова да покрие този стандарт. LTE услуги предлага и "Макс Телеком", съвместно с "Близу", а своя мрежа изгражда и "Булсатком".
Другото условие за заветното 4G е наличието на свободни честоти. Най-подходящи са три обхвата – в диапазоните 800 MHz, 1800 MHz и 2.5-2.6 GHz. Само че първият от години е "окупиран" от военните, които не горят от желание да го освободят. Третият обхват – 2.5-2.6 MHz, пък не е желан от самите оператори заради големите инвестиции, необходими за изграждането на мрежата. Така най-подходящ за граждански цели остава обхватът около 1800 MHz, но той се оказва крайно недостатъчен за всички.
Сега "Мобилтел", "Теленор" и "Макс Телеком" имат по две ленти от 10 MHz. "Булсатком" разполага с две ленти по 5 MHz. Още 2 х 8 MHz са дадени на една фирма – "4Джи ком", в която през друго дружество ("Ултра ком БГ") участва и бившият председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения Пламен Вачков. Тя обаче не е платила първоначалната еднократна такса от 30 млн. лв. и годишните вноски от 2011-а насам и общо дължи 34.87 млн. лв. на КРС. Регулаторът се опита да й отнеме лентите, но след дела във Върховния административен съд "4Джи ком" успя да опази честотите си. Нещо повече, според публикации в медиите по този начин тя си е спестила 6.5 млн. лв., тъй като докато траеха процесите, правителството определи нови по-ниски тарифи за радиочестотния спектър. Така или иначе и тази фирма остава в голямата игра.
В крайна сметка реално свободни в обхвата 1800 MHz днес са всичко на всичко 2 x 18.4 MHz. Още през юли 2014-а "Мобилтел" поиска от КРС да му предостави допълнително 2 х 5 MHz от тях, както и сегашният му честотен ресурс да бъде преместен така, че заедно с поискания допълнителен да се обедини в една обща честотна лента 2 х 15 MHz. На 14 август миналата година регулаторът не удовлетвори тази молба с мотива, че в обхвата 1800 MHz са издадени временни разрешения за ползване на свободните честоти за срок от три месеца: на "Мобилтел" – от 2 юни 2014-а, на "Булсатком" АД – от 1 октомври 2014-а, и на БТК – от 1 януари 2015-а. Тоест до 1 април 2015-а свободният спектър е зает от временните разрешения и до изтичането на срока на последното няма възможност да се извърши каквото и да било преместване.
От мобилния оператор обжалваха и казусът стига до ВАС. Върховните магистрати прецениха, че към заявената начална дата искането на "Мобилтел" действително не е можело да се изпълни. Но след 1 април 2 х 18.4 МHz вече са били свободни, като от тях 2 х 16.4 МHz са непрекъснати и е било възможно желанието на дружеството да се удовлетвори, без пренареждането на лентите на другите оператори. "КРС се е ограничила с преценка на основателността на искането до изтичане на срока на последното издадено временно разрешение, като не е взела предвид направеното от "Мобилтел" уточнение в последното му писмо, че желае заявеният ресурс от 2 х 5 МHz да му бъде предоставен на първата възможна дата, на която е свободен", аргументираха се от ВАС. Решението на съдиите от 23 юни беше категорично – отменя се отказът на КРС по искането на "Мобилтел" и "топката" се връща отново в полето на регулатора.
За свободните честоти в сектора 1800 МHz претендираше и БТК – със заявление от 12 август 2014-а. Но, за разлика от "Мобилтел", операторът с търговското наименование "Виваком" получи т. нар. мълчалив отказ. В този случай също се стигна до дело пред Върховния административен съд, чието решение излезе на 2 юли. С него мълчаливият отказ бе отменен, а преписката върната на регулатора да се произнесе отново по нея.
Последен от големите на опашката за честотите се нареди "Теленор". В края на юни норвежката компания завърши мащабната модернизация на своята мрежа и също е готова да предостави LTE услуги. "Ще пуснем 4G, но не преди да имаме свободен спектър. Знаем, че и другите оператори кандидатстват за тези честоти. Нашата позиция е, че ако търсенето е по-голямо от предлагането, трябва да се обяви търг за разпределянето им. Надяваме се, че това ще стане чрез ясна и прозрачна процедура, организирана от КРС през втората половина на тази година", заяви изпълнителният директор на "Теленор" Стайн Ерик Велан.
Много е интересно дали така мисли и Веселин Божков? В Закона за електронните съобщения (чл.113) е записано, че регулаторната комисия предоставя заявен допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс, когато предприятието има доказана необходимост от него за разширяване, модернизиране и развитие на собствената си електронна съобщителна мрежа, а също и когато е използвало ефективно вече предоставения му ресурс и електронната съобщителна мрежа допуска възможност за разширяване и модернизация. Там обаче е отбелязано и че допълнителният ограничен ресурс се предоставя без провеждането на конкурс или търг. Никъде и дума не се споменава какво да се прави, ако честотите не достигат за всички. Според едни мнения заявките за допълнителни честоти на операторите трябва да се удовлетворяват по реда на тяхното подаване, стига да няма неравнопоставеност, презапасяване с ресурс за сметка на останалите или неефективно използване на честотите. При това положение е напълно възможно "Теленор" да "изгори", което едва ли ще се размине без съдебни дела и шум до небесата – при милионите левове, налети за модернизацията на базови станции и при тежестта на този инвеститор. Стигне ли се пък до наддаване, в далеч по-неизгодна позиция ще са останалите играчи на местния пазар, които сега не разполагат с толкова сериозни финансови възможности като "Теленор". Все пак е редно да се каже, че при организирането на търгове в бюджета ще влязат далеч повече пари, отколкото ако "златните" мегахерци бъдат раздадени по тарифата за таксите на КРС.
Комисията за регулиране на съобщенията откри процедура по обществени консултации за перспективите за ползване на радиочестотните обхвати 57-64 GHz и 64 – 66 GHz. Съгласно Националния план за разпределение на спектъра те са определени за граждански нужди, като една част от тях е заделена и за националната сигурност. Тези ленти позволяват пренос на данни със скорост 1 гигабит за секунда и по-висока на разстояние до 1 км при осигурена пряка видимост.
"Във връзка с навлизането на електронните съобщителни мрежи от 4-о поколение с ползването на тези ленти ще се осигурят нови възможности за предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, за свръхшироколентов пренос, чрез жизнеспособна безжична алтернатива на съобщителни мрежи с оптично базирани решения", посочват от КРС. По информация на "БАНКЕРЪ" и трите големи мобилни оператора в страната проявяват интерес към този спектър.