В малките районни съдилища на страната работят 279 съдии, над главите на които обаче стоят 94 административни ръководители и заместниците им. Което значи, че съотношението е: по един началник на трима редови съдии. В прокуратурите съотношението е дори още по-фрапиращо: 1:2 – там 256 "обикновени" прокурори ги ръководят 104 началници.
Любопитните сметки не свършват: например към прокуратурата към 2012 г. е имало на щат общо 185 счетоводители и 75 други служители, заети с финансово-счетоводна дейност. Сметката показва, че 260 такива специалисти са обслужвали към 2000 магистрати. В съдилищата пък счетоводителите са били 235, като половината от тях работят в малките районни съдилища, в които нерядко има само по двама-трима съдии.
Това са само част от данните, които тепърва ще се слагат на масата, когато се обсъжда как се харчат парите на съдебната власт. Те са между констатациите в мащабното изследване на състоянието на съдилищата, направено от Комисията по натовареност във Висшия съдебен съвет. Тя пък трябваше да разработи критериите, по които ще се прави нормата за натовареност на служителите в съдебната власт, за да може да започне прословутата "оптимизация" и прекрояване на съдебната карта.
Критериите вече са факт – поне в частта за съдилищата. Те са седем и обхващат както населението, натовареността, инфраструктурата и териториалните особености на регионите, така и социално-икономическото положение на гражданите и дори достъпът до интернет. Критериите бяха представени в сряда (15 юли) по време на заседанието на ВСС. Едва наесен обаче ще се вземат решенията дали ще има закриване на съдилища и кои? Или те само ще бъдат "трансформирани" в отделения към друг съд и покрай това ще се посвие малко само администрацията?
Една от идеите, които се предлагат, е занапред на всеки 10 000 души да се пада по един съдия, а териториалното разположение на съдилищата да е направено така, че гражданите да могат да стигнат до най-близкия съд в рамките на 60 минути. Изключение от това правило се предвиждат само за по-труднодостъпните части на страната – например в планинските райони, където и инфраструктурата е лоша.
Промените тръгват на първо място от районните съдилища, които в момента са 113. Конкретните предложения къде какво ще се случва трябва да се внесат до края на ноември.
Критериите получиха бурни овации във Висшия съдебен съвет и бяха приети единодушно. За сметка на това обаче във форумите магистратите, особено от малките съдилища, съвсем обяснимо посрещнаха тази реформа "на нож".
Очевидно е, че наесен ще се води истинска битка за оцеляването на всеки районен съд. А в нея неминуемо ще се включат и политиците, които точно тогава ще трябва да дават обещания в избирателните си райони. А когато в наддаването кой съд и съответно кой съдебен началник да остане и кой може да се "слее" с друг се включат депутати, кметове и всякакви останали политически фигури, цялата тази реформа ще зависи от това, дали ВСС ще събере кураж да се опъне на натиска и лобирането отвън и отвътре.
Ако не успее – положението просто ще си остане същото: съдилищата ще гледат все по-малко дела, щатът за магистрати и служители ще продължава да се рои, издръжката на съдебната власт ще струва все по-солено, а правораздаването ще си остава все така калпаво – поне според социолозите и мнозинството българи.
