Спортните училища остават “ничия земя”

Министерски съвет заседание Красен Кралев мин. на младежта и спорта

Поради липсата на интерес спортното училище в Пловдив, което е седмото по големина в Европа, вече трета поредна година работи "на автопилот". Няма вода и парно, съответно и децата не могат да тренират спортовете, които са записали. Всичко произтича от това, че няма кой да отговаря за спортните зали и съоръженията. Собствеността им е твърде размита между държавата, общините, спортното министерство и клубовете, които си "прехвърлят топката", когато стане дума за стопанисването им. С тези мотиви Димитър Шишков от Реформаторския блок предложи на парламентарната Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта промени в Закона за физическото възпитание и спорта. Идеята му е държавата, чрез спортното министерство, да издържа базите на подчинените й училища, а общините да се грижат за техните школи. Но се оказа, че не е толкова просто да се избяга от колективната безотговорност и спортните училища ще продължат да са "доведеното дете" в системата.

Всъщност казусът е доста заплетен и депутатите явно не могат или не искат да го разрешат. Например честа практика е общините, които не са в състояние да финансират и да поддържат спортната материална база, да я отдават под наем на спортен клуб. Дори въпросният да има само три-четири деца в някоя от паралелките, той може да се разпорежда като господар със съоръженията. Може самоволно да ги заключи, да не пусне да тренират 20 деца от друг клуб и никой не може да му каже "копче". Общината няма как да се намеси, тъй като има дългосрочни договори с големи неустойки. От съответната федерация също вдигат ръце и казват: "проблемът не е наш – това е държавно училище, за което отговаря общината". Все по-често регистрирани "спортни" клубове, които нямат нищо общо със спорта, наемат помещения и правят от тях кафета, за да печелят. Други пък, отново с търговска цел, използват залите за фитнеси след учебните занимания. По принцип спортните клубове са регистрирани към федерациите, които пък са подчинени на Министерството на младежта и спорта, тъй като получават оттам субсидиите си. Но на практика те са недосегаеми, тъй като стопанисването на базите не е добре регламентирано.

Както отбелязва Иван Чолаков от ГЕРБ, спортните клубове са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като самостоятелни и независими организации. Те сключват договор с общината за ползване и стопанисване на базите, затова би трябвало да се грижат за тях. Само че и повечето клубове са закъсали с парите и нямат възможност да инвестират в поддръжка на съоръженията. В същото време държавата заделя около 70 млн. лв. годишно за финансиране на спортните училища. Но те се дават за издръжката им по единен държавен стандарт, в който не влиза спортната база. Това са средства за екипировка, спортно-техническа и учебна дейност и не могат да бъдат редуцирани.

Министърът на младежта и спорта Красен Кралев поставя друг акцент на проблема. Децата се приемат в спортните училища по предложение на клубовете, които са длъжни да осигурят условия за тренировките им. От своя страна държавата не може да стане собственик на всички спортни съоръжения, на които тренират децата, тъй като няма как да вземе например стадиона за лека атлетика. Самият Кралев признава, че има пропуск в законодателството и не е определено при какви правила могат да се ползват базите. Но засега, подобно на здравеопазването, и доброто публично-частно партньорство в спорта си остава мит.

Все пак на провелата се неотдавна кръгла маса на тема "Привърженици в управлението и собствеността на футболните клубове" министър Кралев обеща, че в бъдещия спортен закон ще влязат текстове, засягащи регулацията на спортните бази. Предвижда се да има облекчения за инвеститорите, но с гаранция, че те няма да превръщат стадионите и залите в молове, увеселителни паркове или жилищни комплекси. Според Васил Колев от тръст "Синя България" е много важно материалната база на клубовете да се идентифицира като вид социална собственост. Колев даде за пример участието на привържениците в управлението и собствеността на тимовете в Германия, където те държат мажоритарните пакети. И си пожела същото да се случи и у нас.

В новия закон вероятно ще влязат разпоредби за включването на феновете в управлението на отборите, ще бъде регламентиран и статутът на футболните привърженици. Така "шалчетата" пък ще получат възможност легално да инвестират в любимите си клубове, без да се притесняват, че некоректен собственик "ще завлече" парите им.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст