Швейцария не е само банки, часовници, но и място с приказни природни красоти. Юнгфрауйох е най-високо разположената железопътна гара в Европа. Тя е под седловината Юнгфрау на 3 454 м н.в. и се намира в близост до върховете Айгер, Юнгфрау и планината Мьонх в Швейцария.
Юнгфрауйох е била най-високо разположената железопътна станция в света повече от век. Екскурзията с влак до там започва от Интерлакен и е с продължителност около 5 часа и половина. Необходима е и подходяща екипировка – туристически обувки и топли дрехи.
Заедно с Мьонх и Юнгфрау образува масивна северна стена, която е една от най-известните места в Алпите.
През тунел в самия масив на Айгер преминава зъбчатата железопътната линия Юнгфрау. В центъра на северната стена на Айгер се намира построената през 1903 г. ж.п. спирка с панорамни прозорци.
Гарата е част от железопътната линия Юнгфрау, която е с междурелсие 1000 мм и дължина 9.3 километра. Почти 80% от линията е изградена под земята, като най-дългият тунел е 7 122 метра. ЖП линията се обслужва от пет станции. В тунела има две междинни станции, на които пътниците могат да слязат и да разгледат околностите чрез панорамни прозорци.
Строежът на железопътната линия продължава на няколко етапа, като започва през 1896 г. и завършва с откриването на гара Юнграуйох на 1 август 1912 година. Поради големият среден наклон от 15%, влаковете се задвижват чрез зъбчати колела. Средната им скорост е 12.5 км/час, а на места достига до 25 км/час. Влаковете се движат на два часа и всеки от тях превозва до 230 души. Линията е електрифицирана още от създаването си. Двигателите на локомотивите са от регенеративен тип, като позволява при спускане влака да генерира електричество, което се подава обратно в електроразпределителната система. Приблизително 50% от електроенергията, необходима за изкачването, се генерира от спускането на влака. Швейцарската високопланинска железница е включена списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО като изключително техническо постижение.
През 1894 г. текстилен магнат Адолф Гаер Целер, бащата на железницата Юнгфраубан, прави предложение пред федералния парламент за концесия за изграждане на железопътна линия, която да се изкачи в Алпите, най-високо в Европа. Концесията е гласувана през 1896 г. и строителството започва. През 1898 г. железницата се движи с четири вагончета до станция Клайне Шайдег – вдясно от нея се намира известният Айгерглетчер (2 320 м). На тази станция ж.п. линията се разклонява в две посоки – едната линия се изкачва догоре, по другата – три часа по-късно туристите се връщат.
Система от тунели свързва железопътната гара с най-високо разположената постройка в Европа – обсерватория на връх Сфинкс, на изток от седловината. Чрез закрити и открити наблюдателни платформи от обсерваторията се открива гледка към съседните върхове и Алечкия ледник – най-големият ледник в Алпите с дебелина до 792 м и дължина – 22.3 километра.
През декември 2001 г. ледникът е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
