Далеч по-голяма грижа за правата и удобствата на пътниците ще трябва да полагат авиопревозвачите, които работят на българския пазар. Според одобрените от кабинета промени в Закона за гражданското въздухоплаване занапред главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" ще има право да налага и солени имуществени санкции от 2 хил. до 10 хил. лв. на компании, които не изпълняват ангажиментите си при закъснения и отмяна на полети, отказват правото на обезщетение или не го изплащат в седемдневен срок. Глоба ще се налага и ако те не информират пасажерите за техните права, не отговорят на подадена жалба в рамките на шест седмици или на запитвания, отправени от национален орган.
Дирекцията ще може да санкционира и с до 5000 лв. превозвачите, които не информират за крайната цена на билета с включените в нея тарифи и такси и които са допуснали дискриминация към националността или мястото на пребиваване на потребителя.
Законодателните промени предвиждат също така при закъснение, унищожаване или увреждане на багажа на даден пътник въздушният превозвач да е отговорен до 1000 Специални права на тираж (или малко над 2400 лв. по актуалния курс).
Редно е да отбележим, че до подобни мерки едва ли щеше да се стигне, ако Брюксел не ни беше сложил чатала на врата. Реално в момента у нас няма орган, който да е задължен законово да следи как се спазват правата на пасажерите, подробно описани в европейския регламент № 261/2004. С него в Евросъюза отдавна е въведена тристепенна система, като при големи закъснения (два или повече часа в зависимост от разстоянието на полета) на пътниците се предлагат храна и освежаващи напитки, както и две безплатни телефонни обаждания и две електронни съобщения. Ако закъснението е повече от 5 часа, пътниците могат да избират – възстановяване на пълната стойност на билета заедно с обратен полет до първоначалния пункт на излитане или, в случай че часът на излитане е предвиден за следващия ден, настаняване в хотел, превоз до мястото на настаняване и обратно до летището.
"Ослушването" на България не остана скрито за Брюксел и в края на 2014-а и в началото на 2015-а оттам поискаха обяснения защо страната ни не спазва задълженията си при изпълнението на регламента. Натискът на Европейската комисия наложи законодателните промени да се пишат скоростно. Сега остава да видим как ще реагира парламентът.
