По подобие на известна рок банда или нашумяла местна поп-фолк певица новите оперативни програми тръгнаха на "лятно турне" из големите градове. Армията от чиновници агитира за схеми, разяснява бюджети и възможности за кандидатстване. В центъра на събитията е оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", която пак ще бъде особено щедра към безработните и социалнослабите. За тях до 2020-а ще бъдат похарчени близо 2.14 млрд. лв. (заедно с националното съфинансиране), а какъв ще е ефектът, предстои да разберем. В миналия програмен период нещата изглеждаха доста добре, поне откъм статистическите показатели.
Социалният министър Ивайло Калфин каза, че "Развитие на човешките ресурси" е финансовият отличник сред европрограмите с договорени 2.47 млрд. лв., което е 104% от предварително планирания бюджет. До 2015-а са постигнати и много високи нива на одобрени и сертифицирани разходи. Оказва се, че 43 хил. безработни са поработили поне за ден, 70 хил. са включени в обучения, близо 8 хил. са намерили място в социалната икономика, а 315 хил. са заетите, включени в допълнителна квалификация. Освен това 113 хил. ученици и студенти са практикували в бизнес среда, 7000 деца със специални образователни потребности са интегрирани в училищата, а 31 хил. отпаднали от училище са върнати в класните стаи. От схемите за ученически и студентски практики са се възползвали над 62 000 младежи.
На фона на тази "масовка" така и не се разбра доколко програмата наистина е работела. Безработицата "замръзна" на място, младите хора вече не искат да учат или масово напускат страната, работодателите са предпазливи и се плашат да разширяват бизнесите си, а работещите социалнослаби в пъти надхвърлят средната класа. В същото време едно работно място, открито по "Развитие на човешките ресурси", е струвало на данъкоплатците 3300 лв. на месец. Което поражда въпроса дали не плащаме твърде скъпо за временни решения? Калфин смята, че подобна сметка не е елементарна, тъй като програмата се прилага предимно в общини с висока безработица, а връщането на хората там към пазара на труда е много трудно. В този дух са изказванията и на бившия социален министър Хасан Адемов, който посочи, че целта е да се създават умения, навици и компетенции, тъй като разкритите работни места нямало как да бъдат постоянни. "Социалното министерство не открива работни места, това е работа на икономиката и бизнеса. Илюзия е, че програмата може да реши проблемите на пазара на труда", каза неотдавна председателят на парламентарната социална комисия.
А ние продължаваме да чакаме някой да ни разясни митовете, илюзиите и истинската картинка, стаила се под повърхността на отчетите. За пореден, със сигурност не за последен, път това ще се опита да направи социалното министерство. Екипът на министър Калфин е приготвил 150 хил. лв. по обществена поръчка за оценка на изпълнението, резултатите и въздействието на схеми по директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по "Развитие на човешките ресурси 2007 – 2013". В случая се търси анализатор, който да установи с кои от вече изпълнените мерки безработните са станали по-конкурентоспособни за трудовия пазар. Хубаво, но нали Калфин вече извади такава доста подробна статистика, към която едва ли може много да се добави? Въпросните 150 000 лв. щяха наистина да бъдат похарчени добре, ако поредният отчет разреши дилемата как да спрем да наливаме пари в краткосрочни проекти за нискоквалифицирани безработни, от които ефектът е още повече работа за социалните служби.
От досегашните опити, подплатени с прилична доза публични средства, не стана ясно "кой е пил", тоест какво и за какво е взел от европарите. В края на 2014-а "Обединение Комуникационни консултанти" спечели търг за 158 800 лв. без ДДС, за да нищи доколко ефективен е комуникационният план на програмата. "Консултантите" може и да са си свършили работата коректно, но дали пиарът на "Развитие на човешките ресурси" работи, знаят само в кулоарите на социалното министерство. Преди това пък австрийците от "Метис" ООД получиха 323 500 лв., за да установят как са се "повишили гъвкавостта и ефективността на пазара на труда чрез активните действия на социалните партньори" между 2009 и 2012 година. Но не видяхме и не чухме отчет по този солидно платен проект.
От своя страна и в обединение "Форкаст" и "Индъстри Уоч Груп" си разделиха към 120 000 лв., за да ни разкрият какво се е случило на трудовия пазар в периода 2011-2013-а и какви са перспективите занапред. Други 252 600 лв. отидоха при Сдружение "Балкански институт по труда и социалната политика" за стратегически анализ на икономическото развитие, пазара на труда, образованието, обучението, намаляването на бедността и социалното включване, здравеопазването, равенството на половете, равните възможности и административния капацитет на институциите. Както се вижда, по-голямата част от изброените поръчки до голяма степен се припокриват. А и дори да не беше така, с толкова много анализи и изследвания трябваше вече да се знаят и "кътните зъби" на оперативната програма. Само че това май не е така, след като други 120 000 лв. ще се дадат, за да се оценява доколко младежките схеми „Нови възможности за заетост“ и „Активни“ са ефективни и отговарят на евроизискванията. Нищо, че те току-що заработиха и ще действат до 2020 година. Любопитно е как ще се оценява нещо, което още не се е случило? Но пари – дал Господ.
"Имаме основания да смятаме, че икономиката ще поеме повече хора и ще има по-голямо намаление на безработицата. Интересува ме не какви средства са отделени за това, а как се използват", каза преди време Ивайло Калфин. Голямата цел на "Развитие на човешките ресурси" е до 2020-а 76% от българите между 20 и 64 години да работят. Което предполага разкриването на 400 000 трайни работни места. Социалният аспект е заявен в намерението 260 хил. души да бъдат изведени от бедност. Сметките на Калфин обаче ще излязат, ако парите бъдат отпускани срещу резултати, а не "на глава" нает работник, каквато бе практиката досега. Тогава ще се осмислят поне малко и всички тези прескъпи анализи.
