С 1.5 млрд. лева по-малко ще е безвъзмездната помощ, която страната реално ще получи от Европейския съюз до 2020 година. Корекцията, която в никакъв случай не може да се нарече козметична, се получава от това, че тези пари няма да бъдат давани безплатно, а под формата на кредити. И съответно ще трябва да се връщат.
Както "БАНКЕРЪ" писа в предишния си брой, 200 млн. лв. ще отидат за инструмента "Инициатива за малки и средни предприятия", чрез който ще се отпускат нисколихвени заеми за фирмите. Останалите 1.3 милиарда пък ще се управляват от създадения преди дни "Фонд Мениджър на финансовите инструменти на България". Това е т.нар. Фонд на фондовете, за който още през май съобщи финансовият министър Владислав Горанов. Чрез него ще се управляват централизирано финансовите инструменти по всички оперативните програми, така че правилата и подходът навсякъде да са еднакви. В действителност обаче не държавата ще разпределя финансирането, а търговските банки.
Българската държава е едноличен собственик на капитала на "Фонд Мениджър на финансовите инструменти на България" ЕАД, който е в размер на 50 хил. лв., разпределен в 50 000 поименни акции с номинал 1 лев. Компанията ще се ръководи от управителен и надзорен съвет. На министъра на финансите е възложено да упражнява правата на държавата в новоучреденото дружество, както и да сключи договори с членовете на надзорния му съвет.
И така – излъгаха ли ни нещо управниците, когато обещаваха повече постъпления от еврофондовете през новия програмен период, или всичко е наред? За да може всеки сам да си отговори на този въпрос, ще приведем някои разяснения.
Поначало европейските средства са достъпни по два различни начина. Най-популярни досега са схемите за безвъзмездно финансиране. При тях министерство, агенция, община или фирма кандидатства с проект и ако той бъде одобрен, се получава помощта. В повечето случаи собственото съфинансиране е около 15 на сто от общите разходи. Другият модел на подпомагане е известен като финансов инженеринг и той не е безвъзмезден. Отпусканите по този начин средства приличат много на кредит, но условията са много по-благоприятни – изискват се по-ниски гаранции и има по-изгодни лихви.
В предишния програмен период (2007-2013-а) такива финансови инструменти бяха прилагани по оперативните програми "Конкурентоспособност" и "Регионално развитие". Става дума за инициативите "Джереми" и "Джесика", които се управляваха от Европейския инвестиционен фонд. Но възможните ползи от тях не бяха напълно разбрани от бенефициентите, тъй като никой не иска вместо подарък от един милион да получи същата сума на кредит, пък бил той и с ниска лихва. След 2014-а средствата, които са предназначени за финансов инженеринг, са много повече, отколкото преди и това не е наша приумица. Европейските експерти смятат, че този модел е много по-добър, защото парите се въртят, без реално да се похарчват, и могат да се използват многократно. А и както казва вицепремиерът Томислав Дончев, отпускани по този начин те не развращават, а имат един възпитателен ефект.
Новото в сравнение с "Джереми" и "Джесика" е, че Фондът на фондовете ще се ръководи самостоятелно от българската държава. Никой не бива обаче да изпада в ужас, представяйки си как наши чиновници дирижират съдбата на 1.3 млрд. лв. и как министри с подписа си отпускат кредити. Идеята е по-друга – в едноличното акционерно дружество "Фонд Мениджър на финансовите инструменти" ще работят само експерти, избрани с конкурс. "Предимствата на този подход са много. На първо място, ние създаваме експертиза, която остава тук. Ние не прехвърляме отговорността върху някой друг, макар и да е с повече опит. Следващото голямо предимство е, че ние може да съобразяваме всички инструменти, които ще излизат на пазара, със специфичните нужди на България, на българските фирми или българските потребители. Важно е да отбележим още, че този път ние ще имаме финансови инструменти по повече оперативни програми, включително и "Развитие на човешките ресурси" и "Околна среда". И в зависимост от динамиката на ситуацията, ако се появи някаква нова нужда, бихме могли съобразно нея да изработваме такъв пакет или такъв инструмент, който да отговаря изцяло на нея", обяснява Дончев.
По същия начин ще бъдат определени и банките, които ще отпускат кредитите. Но отсега е сигурно, че в списъка ще са "Райфайзенбанк (България)", СИБАНК, "Уникредит Булбанк", "ПроКредит Банк" (България), Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, "Сосиете Женерал Експресбанк" и "Алианц Банк" (България), които работеха по инициативата "Джереми" и имат опит с финансовия инженеринг.
Очаква се новият фонд да заработи през следващата година. Дотогава Министерството на финансите трябва да изготви съответните правила и процедури, за да може парите да бъдат извадени от оперативните програми и прехвърлени към кредитните институции.
Опростено кандидатстване чрез системни проекти
Министерският съвет прие промени в постановлението, което определя реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по европейските програми за периода 2014-2020 година. Създава се изцяло нова категория – т.нар. системни проекти. При тях помощта ще се отпуска за финансиране на еднотипни и повтарящи се дейности за предоставяне на услуги с национално или регионално покритие. За тези проекти е предвиден облекчен ред за кандидатстване и оценката им ще се извършва в едномесечен срок.
Приети са и разпоредби, свързани с разширяване на възможностите за опростено финансиране, адаптиране на разпоредбите към кандидатстването и оценката на проектните предложения чрез Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020), прилагане на интегриран подход при изпълнението, отчитането и мониторинга на проектите, финансирани по повече от една програма.
Промени има и при интегрираните проектни предложения – финансовата помощ ще се предоставя с едно общо решение на ръководителите на управляващите органи на всички финансиращи програми, след което ще се сключва един общ договор с бенефициента. Така интегрираните инвестиции ще се третират като един проект не само при кандидатстването и оценката им, но и при последващото им изпълнение.
