За всички промени на помещения и ремонти в сградите паметници на културата вече ще отговарят големите общини в страната. Това предвиждат промени в Закона за културното наследство, внесени от народния представител от ГЕРБ Красимир Велчев и подписани от депутати от всички парламентарни сили. Като причината за поисканите изменения вносителите изтъкват прекалено мудната работа на Националния институт за недвижимо културно наследство. Досега негови бяха ангажиментите да издават разрешения за този вид дейности.
Сега специализирани звена от поне трима реставратори и архитекти към кметствата в София, Пловдив, Варна и Бургас директно ще могат да предлагат за одобрение от министъра на културата инвестиционни проекти, касаещи сгради със статут на културна ценност. Ако бъдат гласувани промените, ще отпадне досегашното изискване Националният институт за недвижимо културно наследство да издава задължителното становище по проекти за ремонт, смяна на предназначението или дори разрушаване на тези обекти. В мотивите се подчертава , че по този начин ще бъдат облекчени инвеститорите в тези сгради, тъй като досега за тези становища се чакаше много повече дори от законоустановения двумесечен срок, а това създаваше сериозни проблеми както на гражданите и бизнеса, така и на самите общини.
От внесения документ става ясно, че капацитетът на института е изключително нисък и експертите на подчинената на Министерството на културата структура не могат да се справят със стотиците преписки, които постъпват там всеки месец. От това пък идват и проблемите за местните власти, които не могат да одобрят дори аварийни дейности. Да не говорим, че оплакванията на инвеститори и собственици на такива сгради, които често чакат с месеци, за да им бъде разрешен най-елементарният ремонт, са десетки.
Засега промените в норматива ще се отнасят за общини с териториално деление (София, Пловдив, Варна и Бургас). На практика обаче всеки общински съвет в кметство с над 100 хил. жители взема такова решение и да се възползва от възможността само да взема решенията, свързани с този вид сгради.
Промените предвиждат общините да създадат специализирани звена от поне трима души – дипломирани реставратори или архитекти, които да разглеждат постъпилите инвестиционни проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури и елементи в урбанизирани и извънселищни територии със статут на културна ценност, както и тяхното премахване. Становищата на тези общински служители ще бъдат изпращани към министъра на културата, който ще издава одобрения или отказ. В предложените изменения на норматива се въвежда и принципът на мълчаливото съгласие. В случаите, когато Националният институт за недвижимо културно наследство или новосъздадените звена в големите общини не се произнесат в определения от закона двумесечен срок по даден инвестиционен проект, се приема, че има мълчаливо съгласие. Ако становището на института и подписът на министъра се забавят повече от два месеца след влизане в сила на въпросните промени (които дори още не са разгледани от парламентарните комисии), също ще се приеме, че е налице мълчаливо съгласие.
Със сигурност част от текстовете в проектонорматива ще трябва да бъдат изчистени, но те действително ще облекчат и инвеститори, и общини, за да не се стига до случаи, в които с години ставаме свидетели на разрухата на емблематични за някои градове сгради с неповторима архитектура.
Промени в Закона за културното наследство поиска и Министерският съвет. Те се отнасят за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка на Европейския съюз. Процедурата по връщане обхваща всички движими културни ценности – национално богатство, както и такива, които са част от обществени или други колекции или собственост на регистрирани вероизповедания.
Проектът предвижда изменение и в чл.150, свързано с промяна в изискванията за притежаване на минимална образователно-квалификационна степен за лица, кандидатстващи за получаване на разрешение за теренно археологично проучване. Предлага се лица, които притежават образователно-квалификационна степен магистър по археология или археометрия, след придобитата бакалавърска степен по археология да имат право да кандидатстват за получаване на разрешение. Целта на изменението е само специалисти, притежаващи необходимата квалификация и образование, да кандидатстват и получават разрешение за теренно проучване, което ще окаже пряко влияние върху процесите по опазване на културното наследство в страната.
