Формациите от управляващото мнозинство уж дълго време даваха сериозни заявки, че ще променят Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Но на извънредното заседание на Народното събрание във вторник (21 юли) се оказа, че това са били поредните предизборни балони.
Реално депутатите приеха само една смислена редакция на нормативните текстове, и то без тя да е от чак толкова голямо значение. С нея парламентът се задължи да инициира референдум, когато са събрани 400 хил. подписа, а не както досега – със сто хиляди повече.
Добрата идея на депутатите от ГЕРБ, лансирана в парламентарната Комисия по правни въпроси, да се въведе "плаващ" и фиксиран праг за валидност на допитванията, нямаше късмет в пленарната зала. Тя предвиждаше при фиксирания праг референдумът да е валиден, ако е подкрепен от най-малко 40 на сто от хората с избирателни права. А когато допитването се прави заедно с друг тип избори (парламентарни, европейски, президентски или за кметове и общински съветници), то да е легитимно, ако на него положителен отговор са дали не по-малко от половината от общия брой на пусналите действителни бюлетини. Очевидно обаче нещо или няКОЙ разколеба партията мандатоносител. Герберката Анна Александрова поиска от парламентарната трибуна текстовете да бъдат изтеглени, без да даде каквито и да било обяснения. Преди това тя старателно бе подканена от председателя на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ). Горкият едва не си счупи врата, давайки й знак, че е време да се изкаже. Сценката напомни за времената, когато в 41-вото Народно събрание Искра Фидосова командваше с цветни маркери съпартийците си как да гласуват. Червеният маркер означаваше "против", а зеленият – "за".
За беля предложението нямаше как да бъде изтеглено, тъй като вече бе одобрено в ресорната комисия. При това положение изказването на Александрова трябваше да подскаже на партийните й другари, че повелята е да гласуват срещу собствените им текстове. И съвсем логично редакциите, които щяха да направят референдумите наистина работещ инструмент в ръцете на гражданите, бяха отхвърлени с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП, част от АБВ, Българския демократичен център и "Атака". Шейсет и пет депутати бяха "против", 75 се въздържаха, а едва 23 гласуваха "за". (В подкрепа на измененията гласуваха 11 души от Реформаторския блок, осем от Патриотичния фронт, трима от ГЕРБ и един от БСП).
Оттук нататък всеки един референдум почти сигурно ще бъде невалиден, тъй като остават досегашните разпоредби – за да е успешен, на него ще трябва да са гласували не по-малко хора, отколкото на последните парламентарни избори.
Реално погледнато, истински дебати нямаше и в залата по-скоро се разигра евтин фарс. Личеше си, че народните представители не гласуват по собствена воля, а следват партийната линия. И ревниво пазят интересите на политическото статукво. А за да е сигурно, че няма да станат издънки, малко преди разглеждането на най-важните текстове хората на ДПС поискаха почивка за кратки съвещания на парламентарните групи. Показателно е и че имаше няколко желаещи да се изкажат например по точката, засягаща прага за валидност, но председателят на парламента Цецка Цачева уби ентусиазма им, предлагайки за гласуване " спасителното" предложение на ГЕРБ за прекратяване на дебатите.
Като теглим чертата, излиза, че "на кино" отива и исканият от президента Росен Плевнелиев референдум. Каквото и да кажат гражданите наесен (ако изобщо допитването се проведе), то ще е без значение и няма да се отрази върху избирателната система, която, изглежда, много добре устройва всички сегашни парламентарно представени партии.
