Думи, хвърлени на вятъра. Това се оказаха заклинанията на редица депутати, които цяла седмица с "пяна на устата" критикуваха решението на новоизбрания гуверньор Димитър Радев да номинира за подуправители сегашните членове на ръководството на БНБ Димитър Костов и Калин Христов. В четвъртък, 23 юли, двамата заедно с предложената за шеф на управление "Банково" Нина Стоянова бяха изслушани в парламентарната Комисия по бюджет и финанси. На фона на бурните спорове около номинациите и яростните закани на част от политическите партии, че няма да допуснат преизбиране на старото ръководство на БНБ, изслушването мина изненадващо гладко. Само двама депутати от комисията зададоха въпроси към тримата кандидати за подуправители. Повишена активност демонстрира единствено "БСП лява България". Реформаторите и Патриотите, които също разгорещено протестираха срещу преизбирането на членове от стария управителен съвет на БНБ за нов шестгодишен мандат, просто не присъстваха на заседанието. Като удобно извинение послужиха водените в същия момент политически пазарлъци за конституционни промени, свързани със съдебната реформа. Депутатите всъщност имат още един шанс да наваксат пропуснатото във вторник – 28 юли, при самото гласуване на номинациите в пленарната зала. Но тогава ще е ясно, че всички критики, упреци и злобни забележки ще се правят единствено заради телевизионните камери.
Управителят Димитър Радев аргументирано представи пред бюджетната комисия своите номинации за подуправители – Димитър Костов за управление "Банков надзор", Калин Христов за управление "Емисионно" и Нина Стоянова за управление "Банково".
В лицето на предложените от мен кандидати БНБ ще разполага с ръководен екип, който ще притежава едновременно следните качества – ще се състои от безспорни и уважавани професионалисти, които познават управленските и операционните процеси в БНБ, ще имат опит в успешни структурни звена и проекти на БНБ, ще работят за практическото реализиране на концепцията, с която бях избран за управител, включително и за реформиране на банковия надзор, и ще са доказали лоялност както към институцията, така и към върховенството на публичния интерес", заяви новият гуверньор Димитър Радев. Тези негови думи бяха посрещнати с мълчаливо съгласие от членовете на комисията.
Предложеният за подуправител,
отговарящ за управление "Банков надзор"
Димитър Костов подробно изложи вижданията си за реформирането на този най-чувствителен в момента сектор на Централната банка. "Всички анализи и оценки от последните дванадесет месеца показват, че има важни части от надзорните функции на БНБ, които не са отговаряли на възложените задачи и очаквания. Липсата на титуляр ограничи възможностите за действие по отношение на оздравяването на надзорната дейност. Костов обясни, че има няколко направления, в които трябва да бъдат направени съществени реформи.
"Необходимо е да се създаде нормативна рамка за предоставяне на информация и упражняване на контрол върху надзорната политика от страна на управителния съвет на БНБ. Трябва да се подобри капацитетът на надзора по отношение на персонала, организационната структура и информационните технологии, както и по отношение на отчетността на банките и техния външен одит. Нужно е да се повишат изискванията по отношение на корпоративното управление на банките, както и на управлението на рисковете за концентрация, свързаност и големи кредити. Наложително е актуализирането на наръчника за банков надзор и на наръчника за оценка на риска, както и на всички други вътрешни правила и процедури. Ще се запази и консервативната лицензионна политика. Всичките тези надзорни политики ще бъдат предложени за одобрение от УС на БНБ", подробно описа предстоящите си задачи за реформиране на банковия надзор Димитър Костов.
Пред депутатите от комисията Костов посочи, че една от важните оперативни задачи на управление "Банков надзор" ще бъде
прегледът на качеството на активите
на търговските банки и провеждането на стрес тестове. Той информира народните представители, че е подготвен търг за избор на консултант, като целта е да се избере фирма, която има реален опит в ЕЦБ. Накрая той заяви, че ще предложи на УС на БНБ, след всяка надзорна инспекция на място, да разглежда и да приема за информация доклада за основните констатации и за направените препоръки.
След пространното изявление на Димитър Костов не се намери депутат, който да му зададе съществен въпрос, свързан с представените от него задачи, с които трябва да се справи управление "Банков надзор".
Градусът на напрежението се вдигна
при излагането на стратегията на кандидата за подуправител, отговарящ за управление "Емисионно".
За тази позиция управителят на БНБ Димитър Радев е номинирал за втори мандат сегашния титуляр Калин Христов. Пред депутатите Христов обясни, че при управлението на валутните резерви винаги е следван силно консервативния подход. "Първата ни задача е и ще бъде при управлението да се постига сигурност, на второ място – ликвидност, и на трето – доходност. Процедурите при управлението на валутните резерви отговарят на най-добрите практики в света и непрекъснато се усъвършенстват", каза Христов.
Депутатите явно не се чувстваха подготвени да дебатират с него политиката по управление на валутните резерви. Но
Румен Гечев извади от ръкава големия си коз
Той директно обвини Христов, че през юни 2014-а се е опитал да наложи банкова ваканция в страната.
"Има хора, които си спомнят как вие преди година много ентусиазирано представихте решението на БНБ да бъде въведена банкова ваканция. Слава богу, това не стана поради простата причина, че свикването на заседание на Народното събрание в неделя (29 юни) можеше да стане само със съгласие на председателя на парламента, каквото съгласие не беше дадено. Иначе всичко беше готово за въвеждане на банкова ваканция, което бе изключително неадекватно предложение от ваша страна. Как се стигна до това странно решение, което можеше да има тежки последици. И не мислите ли, че има основание да считаме, че това може да е част от политическо инженерство", попита Гечев.
Думите на Гечев обаче срещнаха отпор от редица депутати и банкери в залата. Менда Стоянова веднага поиска всички присъствали на заседанията в БНБ и при президента преди година, които са в залата, да вдигнат ръка. На призива й се отзоваха Петър Чобанов, Йордан Цонев, Димитър Костов и председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов. След това импровизираните дебати по темата
предлагана ли е банкова ваканция
започнаха. "Във въпроса на г-н Гечев се съдържаха констатации, които аз оспорвам като откровено неверни, за да не кажа друга дума. Въпросните хипотези за банкова ваканция, изложени пред премиера Орешарски в събота (28 юни) от експертите на управляващата коалиция, съдържаха варианти как да бъдат отвори в понеделник банките, при положение че в петък предната седмица те (б. ред. – по-точно 14 от тях) бяха затворили при остра ликвидна криза и се нуждаеха от сериозна ликвидна подкрепа, за което бе нужно: първо, тази ликвидна подкрепа да бъде намерена и второ, Европейската комисия да даде съгласие за нея в събота и неделя. Тези дебати продължиха, докато не стана ясно, че Министерството на финансите и БНБ са получили устното разрешение на Европейската комисия за предоставяне на държавна помощ под формата на ликвидна подкрепа и търговските банки се съгласиха да закупят облигационната емисия, която в събота експертите на Министерството на финансите бяха подготвили, работейки не върху банковата ваканция, а върху хипотезата как да я предотвратят", каза Йордан Цонев.
Думите му бяха потвърдени от тогавашния финансов министър, а сега депупат от ДПС Петър Чобанов и от Димитър Костов. Най-детайлна картина на събитията бе дадена от самия Калин Христов.
"На 20 юни Корпоративна банка бе поставена под специален надзор. На 22 юни това стана с "Търговска банка Виктория". На 23 юни с министър Чобанов започнахме роуд шоу за пласиране на облигационната емисия, с която трябваше да се попълни фискалният резерв, който бе на критичен минимум. В четвъртък вечерта записахме 1.5 млрд. евро по тази емисия въпреки ужасната среда, в която се намирахме, и натиска срещу издаването на тази емисия. Прибрахме се в петък (27 юни) в три сутринта в София и в 10 часа имахме конферентна връзка с банките посредници по емисията, тъй като вече имаше шум за ликвиден натиск върху част от кредитните институции у нас. И трябваше да обясним на всички закупили от тези облигации, че не съществува риск от промяна на параметрите на тази емисия.
В петък (27 юни) имаше
ликвиден натиск не върху една, а върху 14 банки у нас
Това бе системен натиск, който излагаше на риск целия сектор. На последвалите срещи в събота и неделя трябваше да бъдат представени всички опции за спиране на този системен натиск. Имаше едно допълнително усложнение предвид политическата среда, тъй като основни политически играчи говореха разнопосочно, което допълнително усилваше натиска. Това бе до събота на обяд.
В събота (28 юни) ранния след обяд от моя кабинет с г-н Чобанов направихме връзка с директора на Генерална дирекция "Конкуренция", от който поискахме да ни бъде одобрена рамка за ликвидна подкрепа. Такива рамки обикновено се одобряват между един и три месеца, а ние поискахме това да стане за нас от днес за утре. От комисията ни казаха какви документи трябва да подготвим до неделя сутринта, за да можем евентуално да получим одобрение за държавна помощ.
В неделя (29 юни) 7 сутринта от моя кабинет отново разговаряхме с Генерална дирекция "Конкуренция", откъдето ни казаха, че ще ни одобрят такава рамка за ликвидна подкрепа при условие, че ние я организираме. На тази основа ние написахме един документ с основните принципи за овладяване на ликвидния натиск, който по обяд бе дискутиран в президентството. Президентът обедини в 14.00 часа всички политически партии около тези принципи.
След това ние се върнахме с г-н Чобанов в банката, за да организираме емитирането и записването на специална облигационна емисия, за да може ресурсът да бъде събран и в понеделник да е на разположение за осигуряване на ликвидната подкрепа. Това сме направили", обясни Калин Христов.
Румен Гечев обаче не отстъпи от позицията си.
След този бурен дебат на финала хъсът на депутатите видимо намаля и към кандидата за подуправител, отговарящ за управление "Банково" Нина Стоянова, нямаше въпроси. Тя обясни, че ще поддържа високото ниво на професионализъм в работата на управлението. Най-важните предизвикателства според нея ще са въвеждането в нашето законодателство на директивата за съпоставимостта на таксите по основни платежни операции и платежни сметки и на регламента за обменните такси по картовите платежни операции, който предвижда въвеждането на лимити по тези такси както за вътрешни, така и по международни преводи. След нейното изказване изслушванията приключиха и Менда Стоянова обяви, че във вторник в пленарната зала ще бъде проведен изборът за подуправители.
