Населението на България е намаляло с 545 000 души в периода 2001-2011-а. Стряскащите данни извади в парламента социалният министър Ивайло Калфин в отговор на въпрос за демографската политика и мерките за справяне с младежката безработица. Калфин уточни. че разликата между смъртност и раждаемост е около 390 000 души, а над 155 000 българи вероятно са емигрирали. Младежите, които са регистрирани като безработни към момента, пък са около 58 000 души.
"Всички сме свидетели, че много млади хора свързват образованието и реализацията си с излизане в друга държава. Ако се опитаме да се поставим на тяхно място, ще видим, че те имат проблем да видят кариерната си перспектива у нас, имат проблем и с ниските заплати. На следващото място е отглеждането на децата и младите семейства. Изключително много проблеми има за една работеща майка да реши да роди. Включително липсват и детски градини, знаем, че в София е изключително трудно да се влезе", каза министърът.
Той посочи, че сме на последно място в класациите за неплатен труд – това е домашният и домакинският труд. Миналата година са създадени работни места, които са довели до общо намаление на младежката безработица от 72 000 до 58 000 души. По програмите за младежка заетост около 19 000 младежи са започнали работа на първичния пазар на труда от началото на 2015-а, още 5000 са включени в субсидирана заетост.
Другият извод, който направи Калфин, е, че икономика, която разчита на ниски доходи, минимални работни заплати и на ниска квалификация, няма как да бъде конкурентоспособна. Според него много ясна е необходимостта да се повишават доходите. И съответно инвеститорите да търсят възможност не чрез минимални работни заплати, а чрез допълнителни вложения да станат конкурентни. Ивайло Калфин смята също така, че в последните години има малко подобряване на демографската картина в страната, но този въпрос не се решава с една или друга мярка.
