Може ли проверката дали съдиите спазват закона, когато разрешават подслушването на граждани, да посяга на тяхната независимост? Каква дейност извършва един председател на съд, когато издава разрешение за използване на специални разузнавателни средства (СРС) – административна или правораздавателна? Нарушава ли се конституцията, когато се иска наказание за сгафилите административни ръководители? И в крайна сметка кой трябва да пази пазачите, за да са спокойни гражданите?
Въпросите изглеждат твърде елементарни, но само на пръв поглед. Защото в момента всички те са в епицентъра на поредния грандиозен скандал в съдебната власт.
За какво става дума? След като Бюрото за контрол на СРС-тата извърши куп проверки по съдилищата за това дали се спазва законът при разрешаването на подслушването и следенето на хора, се оказа, че правилата се нарушават масово. От бюрото съвестно са обобщили какво са засекли и са го написали в поредица доклади и сигнали. Част от тези констатации са предадени и в прокуратурата – това бе потвърдено лично от главния прокурор Сотир Цацаров в четвъртък (23 юли) по време на заседание на ВСС.
Председателите на съдилища обаче са наскачали срещу проверките. И 20 от тях дори са се подписали в становище до ВСС, според което самият контрол върху дейността им от страна на бюрото е нарушение. При това на конституцията, защото представлявало недопустимо накърняване на независимостта на съдебната власт. Административните ръководители атакуват голяма част от текстовете в Закона за СРС, които се отнасят до възможността техните действия да подлежат на проверка от страна на такъв "външен" за системата орган, както и от страна на парламента.
Под това становище са се подписали шефовете на окръжните съдилища в Пловдив, Бургас, Хасково, Велико Търново, Благоевград, Враца, Ямбол, Плевен, София, Варна и други. То обаче бе подкрепено и от членовете на Висшия съдебен съвет, който реши да запознае с протеста на магистратите президента, председателя на парламента, председателите на върховните съдилища и главния прокурор.
Всъщност, единствено членът на ВСС Калин Калпакчиев гласува против тази подкрепа и възрази, че това е въпрос, който следва да бъде разрешен от Конституционния съд, а не от ВСС или президента. И че според него контролът за това дали се спазва законът при разрешаването на подслушването по никакъв начин не касае независимостта на съдебната власт – особено ако законът е спазен.
Най-вероятно и този скандал ще бъде "отметнат" за наесен, защото държавата, воглаве с главните й институции, излиза в лятна ваканция. След което идват изборите. Предстои обаче и делото срещу Владимира Янева, която е подсъдима точно заради подписването на незаконни разрешения за ползване на СРС. А това вече прави отговорите на онези въпроси, с които започнахме, повече от наложителни.
