Г-жо Нинова, само от опозиционен инат ли БСП се противопоставя на конституционните промени, на съдебната реформа, на предложенията на управляващите, или имате по-съществени аргументи?
– Не е от опозиционност, а по съдържателната част на реформата. Още когато приемахме стратегията за реформа, ние казахме, че сме за промени, но би трябвало да започнем от промените в процесуалните закони, ГПК, НПК и след това да се пристъпи към промяна в конституцията, ако това се налага. Впоследствие се случи точно обратното на декларираните намерения – беше внесена промяна в конституцията, която според нас не решава основните проблеми в съдебната система. А те са – процесът да стане по-бърз, по-ефективен, да има усещане за справедливост, че този, който е нарушил закона, е наказан. Предложенията за промяна в конституцията не решават тези въпроси. Търсим промени в законите, а не директно в конституцията.
Но промените в конституцията не са ли първата стъпка, основата, върху която да се стъпи, за да се променят и законите, и да се стигне до това, за което говорите?
– Не. Разделянето на ВСС на две части или даването на възможност на районните съдии да искат противоконституционност на законите не решават тези въпроси. Нито променят натовареността на съдилищата, нито правят процеса по-бърз. Даже обратното – мнозинството прие текстове, с които се удължи срокът на предварителното производство. Е, това реформа ли е?
Как ще коментирате, че премиерът Бойко Борисов отново лично "на пожар" се включи в осигуряването на 180 гласа за промените в конституцията, след като те бяха пред провал?
– Положителното е, че търси съгласие. Минусът е, че в управляващото мнозинство има непреодолими различия, и той не съумява да ги тушира. Този въпрос още в началото трябваше да се реши между ГЕРБ и Реформаторския блок да се реши – без агресия, без нападки, без този силов подход, какъвто демонстрираха реформаторите.
А за какво си говорите вие с г-н Борисов, когато дойде в Народното събрание за парламентарен контрол? Като че ли има някаква закачка между вас?
– Разговорите ни на място са продължение на това, което се е случило на трибуната. Никога не е нещо различно или лично. Последния път (петък, 17 юли) също беше така. Поставих важен въпрос – 1645 населени места поради неуредици в МС и разправии между министрите са оставени буквално без хляб. В бюджета има гласувани средства да се подпомогнат чрез Централен кооперативен съюз транспортните разходи, но това не е направено вече седми месец. И хората от тези населени места страдат. Дойде при мен г-н Борисов след това и пое ангажимент, че в сряда на заседание на правителството този въпрос ще бъде решен.
Какъв знак даде партийното ръководство на БСП с отстраняването на знакови фигури като Вигенин и Кутев от Изпълнителното бюро? Това се тълкува като разчистване на хората на Станишев и разграничаване от водената от него политика на сегашния председател Михаил Миков.
– Не мисля, че това е правилно тълкуване. В Бюрото останаха колеги, които са били там и по времето на Станишев и също са били близки с него. Г-н Миков на пленума обясни – Кристиан е натоварен с ангажиментите си по линия на ЕС, има тежък регион в Благоевград. Той даде оперативни, работни аргументи. Аз бих добавила и един свой – че народните представители трябва да са сведени до минимум в ИБ, ние имаме работа в районите, в парламента. В партийното ръководство трябва да участват хора, които да обикалят структурите, да правят партийно строителство, да се занимават с партийната политика. Аз съм за разделянето на властите, така да се каже – чисто партийната от законодателната. Когато дадеш на повече хора правомощия и възможности, разширяваш екипа си, и това дава по-добър резултат. Така че причините са съвсем други, не е разчистване на сметки.
Изяснихте ли за себе си вътре в партията онази интрига за даването на подкуп на Миков, за да се откаже от лидерската надпревара, в която беше замесено и Вашето име. Кой я направи? Защо? Каква беше целта?
– Не го изяснихме, защото хората, които оповестиха това, не стигнаха докрай, въпреки поканите ни да кажат имената и да кажат всичко, което знаят. Мисля, че това беше интрига. Ако си искал да разкритикуваш някого или някакви вредни процеси вътре в партията, излизаш и го казваш докрай – този направи това и това. Фактът, че само беше анонсирано като слухове, а след това не се стигна до края, ми говори, че беше направено, за да изглеждаме слаби, зле. Това беше удар по БСП. Ние влязохме в един обяснителен режим, а в същото време правехме много важни неща в парламента – закон за търговските вериги, закон за доходите на физическите лица. И където и да отидехме публично, никой не се интересуваше от това, т. е. от същността на работата. Всеки питаше за жълтуриите, за подкупа. Целта беше да се отклони вниманието от истинската работа на БСП. И за около месец тя беше постигната.
Но и Драгомир Стойнев се включи много активно, той потвърди, че знае, че има такова нещо наистина….
– Да, няколко колеги се включиха в това… За мотивите им питайте тях.
Кандидатурата на Мая Манолова за омбудсман може ли да бъде разменна монета за подкрепата на БСП за конституционните промени, или за нещо друго?
– Не може. Нашата позиция за конституционните промени си остава такава, каквато е. Тя е последователна, има своите аргументи и не се променя – въпреки проведените разговори с министъра, с реформаторите… И на тях казахме защо сме против, и това не би могло да бъде тема за пазарлък. Сама по себе си кандидатурата на Мая за този пост е сериозна. Тя това го може.
Тогава другата хипотеза – че партийното ръководство иска да се отърве от острието на вътрешната си опозиция.
– Аз съм вътре и не усещам такова нещо. Не мисля, че това е начин за отстраняване на Мая и аргументът ми е следният: тя самата иска да е кандидатът ни за омбудсман. Никой не я натиска или принуждава, за да я изгони от БСП. Напротив – Мая е полезна в БСП, но и постът на омбудсман й отива.
Лявото крило ли е взело връх в БСП, както твърдят ваши колеги?
– Имаме национални политики, които сме отстоявали в годините – кога по-силно, кога с отстъпления: по доходите, по бедността, по образователна, по здравна реформа. Може би имате предвид отказа от плоския данък и предложението ни за въвеждане на прогресивния? Това наистина е по-лява политика. Но причините не са, че лявото крило е взело надмощие, а че сме осъзнали, че в кризата трябва да се помогне на хората с по-ниски доходи. Много голяма стана ножицата – много богати и много бедни. Би трябвало и данъчното облагане да е по-справедливо. Хората с по-високи доходи да внасят повече.
Така или иначе БСП пое нов ляв курс в стремежа си да си върне доверието на избирателите. Дори направихте завой от прозападната политика на Станишев към Русия. Сигурни ли сте, че това е верният път, че правилно сте преценили?
– Мисля, че да. Това налага интересът на България. Видяхме, че след санкциите към Русия пострада българската икономика, българските производители, българският туризъм. Тоест пострада България. От тази гледна точка, в защита на българския интерес, ние би трябвало да имаме друго отношение към Русия. Що се отнася до левия курс, също имаме аргументи в реалността. Продължава обедняването, замразени са доходите, безработицата си стои на едно място, социалните плащания са орязани. Реалността ни кара да правим политики, конкретно законодателство, което да отговаря на тези въпроси. Тези дни гледахме една статистика – ами, за последните 15 години сме закрили 900 училища. Това е тъжна констатация за цялата политическа класа, защото явно сме го правили всички правителства. Деветстотин държавни и общински училища са закрити и са открити няколко частни. Дори се оказа, че няма частно училище в страната с такса под 3500 лева. Резултатът е – по-необразована нация, по-неграмотни българчета. Такива факти от реалния живот те карат да предлагаш мерки, които са адекватни.
Загуби или спечели Ципрас в битката с Брюксел? Разочарова ли ви като ляв политик?
– Първо, искам да кажа, че по-скоро народът на Гърция ме респектира – че имат характер, че имат воля, когато интересът им го налага, да си отстояват позициите си. И веднага бих го противопоставила на едно решение, което взе мнозинството в парламента и за което не се говори много. Да, ние сме за солидарност в ЕС, за взаимопомощ на народите в Съюза, за равноправност, за лоялност и коректност. Но се взе решение вноската на България в ЕС да се увеличи, а приходите от мита, които събираме като външна граница, да се намалят. Тоест ние сме солидарни с всички проблеми в ЕС и помагаме, но търпим щети. Знаете ли, че нашата вноска в ЕС се увеличава с близо 3%, а на Германия се намалява. Освен солидарност трябва да има и справедливост. А иначе – що се отнася до решенията на Ципрас и СИРИЗА, очевидно е, че в тази ситуация трябваше да се направят някакви компромиси. Компромиси и от двете страни, ако искаме да имаме общо европейско семейство.
Не е хубаво да гледаме като на победени и победители, защото като стане белята, всички ще сме потърпевши. Едно задълбочаване на кризата в Гърция означава българите, работещи там, да се приберат и да отидат в бюрата по труда. Българските фирми, които оперират на гръцкия пазар, да затворят и да фалират, да изкарат на улицата нови безработни, да няма приходи в бюджета от данъци. Тази игра на "ние сме силни, вие сте слаби, победители и победени" няма да е полезна за никого, независимо кой колко е малък или голям в ЕС.
Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в с. Крушовица, област Враца. Завършила е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Била е юрисконсулт на Столичната община и на БТК. Работила е и като следовател в столичната следствена служба, а между 1997 и 2005 г. е изпълнителен директор на "Техноимпекс" АД. До 2007 г. е заместник-министър на икономиката и енергетиката и същевременно председател на УС на "Булгартабак Холдинг" АД. Депутат е в 41-вото, 42-рото и 43-ото НС.
