Мимиката и жестовете може да изиграят решаваща роля за впечатлението, което кандидатът за работа ще направи на работодателя. За какво трябва да се внимава?
Езикът на тялото говори повече, отколкото ни се иска. В разговора с интервюиращия е важно не само това, което казвате, но и това, което правите. От тези невербални сигнали до голяма степен зависи дали ще успеете да завоювате благоразположението на събеседника си.
Естественото поведение е залог за успех. Стремежът да се покажем в най-добра светлина предполага известно позьорство. Все пак се старайте да бодете максимално естествени и не се опитвайте да туширате онези качества на характера си, които ви определят като личност. Например, ако сте интровертен тип, не бива да се държите прекалено общително, а ако сте екстроверт не се препоръчва да изразявате неестествена сдържаност.
Първото впечатление решава всичко. Изправената стойка е важна, но не е синоним на скованост. В случая е приложима военната формула „главата и гърдите – изправени, коремът – прибран“, в смекчен вариант. Не се престаравайте, но помнете, че изправената осанка помага да създаването на добро впечатление в първите минути на запознанството.
Увереният човек седи удобно. Онзи, който седи на крайчето на стола, излъчва несигурност. Не се притеснявайте да се настаните удобно върху цялата седалка на стола. Дръжте гърба си изправен, а ръцете – на масата пред себе си.
Демнострирайте съгласие и интерес. Не си струва да седите изпънат като струна. Това прави тягостно впечатление. От време на време променяйте позата си на стола. Ако имате няколко събеседници винаги се обръщайте към онзи, който говори, показвайки че го слушате внимателно и с уважение. Гледайте събеседника си в очите и понякога кимайте утвърдително.
Жестовете трябва да са премерени. Те може да подчертаят това, което казвате и да отделят най-важните теми в разговора. Но не бива да прекалявате с жестикулирането. Не се препоръчва силното размахване на ръцете, соченето с пръст на събеседника, както и кръстосването на ръцете пред гърдите. Това може да създаде заплашително или отблъскващо впечатление.
Избавете се от паразитните жестове. Най-вече от онези, което подсказват неувереност – например, почесването по тила или носа, или докосването на ухото.
Не бъдете с каменно лице. Понякога мимиката на човека говори за него повече от думите му. Дори да разказвате много интересни неща, неподвижното ви лице може да развали впечатлението и да накара събеседника ви да мисли, че сте научили наизуст всичко, което казвате. И още нещо – живото изражение на лицето е важно не само когато говорите, но и когато слушате. Не забравяйте да показвате на събеседника си, че това което казва ви е интересно.
Гледайте събеседника си в очите. Така демонстрирате своята откритост и интерес към разговора, както и увереност в собствените си сили. Ако по време на беседата гледате встрани или надолу, съзерцавайки ръцете си върху масата, например, това може да бъде разчетено като липса на интерес и внимание.
Усмихвайте се искрено. Запазването на вежливото изражение на лицето по време на разговора е от голямо значение. За съжаление понякога вежливостта се бърка с широка дежурна усмивка. Тя е неестествена и може да предизвика обратен ефект, докато искрената, топла усмивка създава непринудена атмосфера и добро впечатление .
