Докато политици и висши магистрати се надприказваха за това колко ще са добри или лоши промените в конституцията и какво ще последва от разделянето на Висшия съдебен съвет, трима съдии от Върховния административен съд показаха, че каквото и да се направи, положението няма как да стане по-лошо от сегашното. А за пример използваха емблематичния бивш следовател Петьо Петров, по-известен с прякора си Пепи Еврото.
На 27 юли тази година съдиите от Върховния административен съд Александър Еленков, Атанаска Дишева и Тодор Тодоров за пореден път шамаросаха ВСС и отмениха отказа му да образува дисциплинарно производство срещу бившия вече шеф на столичното следствие Петьо Петров. Мотивът им бе, че ВСС е тълкувал закона неправилно.
Да припомним, че в началото на тази година следователят Петров бе посочен почти в прав текст като извършител на престъпление. Това направи съдебен състав на ВКС, който окончателно оправда по обвиненията в подкуп бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и бизнесмена Тенчо Попов. "Разкрива се картината на емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров, под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение", написаха съдиите в мотивите си към оправдателната присъда.
Последва проверка на прокуратурата, образувана – забележете, по искане на самия следовател Петров, която, както се и очакваше, не доведе до нищо. Но пък междувременно правосъдният министър Христо Иванов поиска да бъде образувано дисциплинарно производство срещу него.
ВСС обаче отказа да образува дисциплинарка срещу Петров с мотива, че са изтекли всички възможни срокове, в които може да направи това. Законът дава възможност за дисциплинарно преследване до шест месеца след откриването на нарушението, но не по-късно от три години след извършването му. Ако става дума за действия, с които е уронен престижът на съдебната власт, тези срокове започват да текат от момента, в който за тези позорни деяния се е разбрало публично. ВСС прие, че "странностите" в поведението на Петьо Петров в хода на разследването са станали известни на обществото още преди години – от решенията на предишните съдебни инстанции по делото "Цонев, Сантиров и Попов".
Министър Христо Иванов обжалва този отказ в съда. Но горе-долу по същото време Петров пък узря за идеята сам да напусне системата и подаде оставка. И въпреки че първоначално ВСС отказа да я приеме, после все пак склони и я гласува – пък и така за пореден път "услужи" на главния прокурор, който публично поиска следователят да напусне съдебната власт. Така следователят с валутния прякор си тръгна по живо – по здраво и с куп заплати под мишница – като награда за "вярната служба на закона". Нямаше пречка да направи това – срещу Петров все пак нямаше висящо дисциплинарно производство, което би направило приемането на оставката му невъзможно.
Само че с решението си от 27 юли ВАС обърна казуса с хастара наопаки. "Фактите са публично оповестени в окончателен вид с решението на Върховния касационен съд. Независимо че Върховният касационен съд е възприел голяма част от фактическите и правните съображения на предходните съдебни инстанции, до постановяването на касационното решение последните нямат безспорен характер и не могат да бъдат самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност", каза съдът. С две думи: ВСС е трябвало да брои сроковете от решението на ВКС и да образува дисциплинарното дело срещу Петров, а не да отказва.
Дотук добре. Въпросът обаче е какво ще стане сега след това решение на ВАС. А отговорът е повече от абсурден: ами нищо! Първо, защото предстои обжалване пред петчленен състав, който може да реши казуса по съвършено различен начин. Но дори и решението на ВАС да влезе в сила още утре, това пак едва ли ще има кой-знае какво значение. Просто защото в закона изрично пише, че дисциплинарно наказание се налага само на съдия, на прокурор или на следовател. А Пепи Петров вече не влиза в тази група: той напусна системата и вече не е магистрат. Петров е просто "редови гражданин", над когото ВСС вече няма власт.
Безумно, нали? Но типично българско…
