Докато депутатите обсъждаха в пленарната зала пенсионната реформа, Николай Колев-Босия за пореден път хвърляше домати по сградата на Народното събрание. Дисидентът, подобно на един герой от "Под игото" на Иван Вазов, се оказа единственият, който протестира срещу набързо прекроения с "бюджетна цел" Кодекс за социално осигуряване . Всъщност и от парламентарната трибуна текстовете, обричащи българите на работа почти "до живот", без да им се дава гаранция, че ще вземат нормална пенсия, бяха наречени "цинични" и "противоконституционни". Но управляващите, които и да са те, открай време гледат на опозицията като на досаден парламентарен придатък, който няма право да се бърка дори в недомислените закони.
Между първо и второ четене на кодекса бяха внесени над 200 поправки, но по същество основните рамки на т. нар. "реформа" си останаха недокоснати. От 2016-а жените ще се пенсионират на 60 години и 10 месеца със стаж 35 години и 2 месеца, а мъжете – на 63 години и 10 месеца, със стаж от 38 години и 2 месеца. Възрастта ще расте с по два месеца, докато през 2037-а не се изравни на 65 години за двата пола. Стажът също ще се покачва "плавно" с по два месеца годишно до кота 40 години за мъжете и 37 години за жените към 2027-а. При липса на стаж недоработилите могат да се пенсионират на 65 години и 10 месеца през 2016-а, а от 2017-а възрастта и за тях започва да се качва, докато достигне 67 години.
Полицаите и военните в бъдеще ще окачват униформите на закачалката при навършени минимум 52 години и 10 месеца и 27 години стаж в системата за сигурност. За летците, водолазите и парашутистите възрастта ще е 42 години и 10 месеца, с 15 години стаж на тези позиции, а балерините и танцьорите ще се осигуряват до 45-годишна възраст. При категорийните работници възрастта при жените и мъжете от "тежката" първа категория трябва да расте до достигане на 55 години, а за втората двата пола ще гонят възраст от 60 години.
Другите съществени корекции са, че през 2017 и 2018-а вноската за пенсия ще се увеличи с общо 2% и ще достигне 19.8 процентни пункта. Родените след 31 декември 1959-а получиха право да решат къде да отиват отчисленията им за втора пенсия – опциите са да се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в частен фонд или само за пожизнена пенсия в държавния НОИ. Изборът ще може да се прави многократно, през период от една година. Но окончателното решение е необходимо да се вземе не по-късно от 5 години преди излизане в пенсия. Бе прието и предложението на ДПС новите пенсионери да имат право да искат преизчисление на пенсията си до 12 месеца след отпускането й като посочат други три най-добри години от изработените преди 1997 година.
Гласувано бе и орязване на таксите, които събират частните фондове. Таксата до 5% от всяка осигурителна вноска постепенно ще намалее до 3.75% в рамките на четири години. Така наречената инвестиционна такса до 1% ще бъде редуцирана до 0.75%, и накрая налогът от 20 лв. при прехвърляне на вноска от един фонд към друг изцяло ще отпадне.
В общи линии, това е – работа "до дупка". Вярно е, че ако се запази сегашният модел, ни чака пенсионен колапс, но закърпеният кодекс по никакъв начин не гарантира, че това пак няма да се случи. Особено ако продължат нездравите опити на държавата да национализира и малкото събрани парички в личните партиди. Така че колоните на тристълбовия модел ще продължат да се клатят със страшна сила.
Доводът на социалния министър и вицепремиер Ивайло Калфин, че видите ли Брюксел няма да ни погледне с добро око, ако не продължим с пенсионните реформи, е приказка за наивници. Европейците живеят по-дълго и по-спокойно от нас, имат в пъти по-високи заплати и осигуровки и могат да си позволят да работят и до 80-годишна възраст, стига да искат. Контрапунктът е, че българите намаляват с над 50 000 души на година. И ако не променим рязко демографията, като си внасяме сънародници, точно когато трябва да се почувства минималният положителен резултат от реформата на Калфин, нито ще има кой да работи, нито кой да получава пенсии. За сметка на това с абсолютна точност може да се прогнозира, че повечето от оцелелите у нас ще преживяват на социални помощи.
От цялата работа не се разбра и кой ще спечели от тази реформа, тъй като не бе представен дори що-годе читав финансов разчет. Според вицепремиера увеличаването на новите пенсии с 25% ще дойде от по-голямата тежест на коефициента за всяка година осигурителен стаж. При преизчисляването на старите пък те следва да скочат с до 40 процента. Само че това са рамки, които ще бъдат постигнати така или иначе до 10 години, тъй като работещите днес внасят много по-високи осигуровки от трудилите се по времето на социализма или в началото на демокрацията. А и в цялата схема никой май не брои инфлацията, която системно изяжда покупателната способност на пенсионерските пари. Що се касае до увеличаването на вноските през 2017-а и 2018-а, то ще струва над 700 млн. на бизнеса и осигурените, но ще запълни само малка част от дефицита на НОИ.
Ако направим обобщение, то по-скоро би следвало да е в стил: "какво трябваше да се случи, но не бе направено". В нормално работещите пенсионни системи тенденцията е да се увеличават средствата по лични партиди, а ние вървим в обратната посока. Хората са все по-демотивирани да се осигуряват и държавните управници не бива да се чудят защо не могат да преборят "сивата икономика". В нормално работещите пенсионни системи хората не се делят и на "родени преди и след", на привилегировани и прецакани, на жени и мъже. Така и не бе предложен план за реформиране и контрол при отпускането на пенсиите за инвалидност и добавките за хората с увреждания, в резултат на което държавните разходи по това перо са нараснали от 244.2 млн. лв. до 1.64 млрд. лв. годишно от 2001-а досега. Не бе предприето нищо и да се увеличи събираемостта на вноските, да се повиши контролът върху раздаването на болнични.
"Господин вицепремиер, десет години се води разговор за пенсионна реформа и всички стигнахме до извода, че за да бъде устойчива една промяна, е необходимо съгласие. За да се случи планираното до 2037 година, обществото и всички трябва да са съгласни. Но вие не постигнахте обществен и политически консенсус. Мнозинствата в парламента ще се променят и гарантирам, че следващото ще елиминира реформата", предупреди Корнелия Нинова от БСП.
