Александър Маринов
Едва няколко дни след т.нар. исторически компромис относно хипотетичните промени в конституцията вече никой не говори за него – освен тези, които се опитват с бомбастични фрази да прикрият провала си. В политическата джунгла върху жълтите павета се възстанови привичното състояние на война на всеки срещу всеки. Или по-точно – ефектно упражнение по сценичен бой, а зад кулисите – интриги, пазарлъци, нападки и прочие мерзости в името на запазването и умножаването на властта и парите.
Когато интересите съвпадат, враждата отстъпва място на братска любов и другарска взаимопомощ. Така се случи, когато политическият романтик Енчев предложи политическите формации да намалят субсидиите си. Макар и с по-сложни комбинации, парламентарно представените партии задружно отхвърлиха не просто нескопосаната и саморекламна инициатива на президента за референдум, а въобще идеята, че нещо трябва да се промени в начина, по който се взима и консумира властта в България. Впрочем, и "историческият компромис" се случи единствено поради факта, че участващите в него видяха някаква
обща политическа изгода
било да спечелят позиции (като ДПС), било да минимизират репутационните щети (като ГЕРБ и особено Реформаторите). В момента, когато тази изгода е консумирана, ще изчезне и "консенсусът".
Има наблюдатели, които се опитват да убедят обществото и най-вече себе си, че това е едно добро начало, че е положена основа за продължаване на реформите, че това, което отпадна от кастрирания конституционен проект, ще бъде реализирано чрез промени в специалните закони. Да допуснем – поне на теория – че това е възможно. Но за да се случи, е необходимо нещо повече от съвпадение на конюнктурните интереси. Нужно е взаимоотношенията между парламентарните сили или поне между участниците в управляващото мнозинство да се характеризират със
санитарен минимум от принципност
честност и добронамереност както в общите позиции, така и в неизбежните различия. За всички е ясно, че това е много далеч от реалността. Нещо повече, дори видимостта на съгласие за промените в конституцията играе и ще продължи да играе ролята на фактор, засилващ центробежните, а не центростремителните сили в Народното събрание.
Рекламно-пропагандните усилия на участниците в съглашението са насочени към внушаване на тезата, че всеки е отстъпил в някакво отношение, но накрая всички са спечелили – най-вече обществото, но и политическите сили. Това, че обществото не печели нищо от тази псевдореформа, е ясно. А и общата полза за политическите играчи е виртуална. Всъщност става дума за познатата от теорията на игрите "игра с нулева сума" – един (или един и половина) печели, всички останали губят. Казвам един и половина, защото ГЕРБ и АБВ също са убедени, че са спечелили, но съвкупната им печалба – която вероятно скоро ще се трансформира в загуба – се равнява максимум на половината от печалбата на действителния печеливш.
Истинският победител от шоуто е ДПС
Не защото изигра някаква брилянтна политическа комбинация, а защото прояви способности, непосилни за останалите – последователно поведение, точна преценка на неизбежните грешки на противника и умение да се възползваш от тях в точния момент. Разбира се, това нямаше да бъде по силите им, ако не съществуваше относително невидимата (до момента) топла връзка и координация с ГЕРБ. Но и създаването и запазването на тази връзка също трябва да се впише в активите на движението. Така или иначе, ДПС доказа, че несериозната идея да бъде извадено от властта с помощта на собствените му отработени похвати не само е неосъществима, а и ще се върне като бумеранг върху злополучните й автори.
Оттук нататък в низходящ ред се подрежда
класацията на губещите
Борисов е убеден, че е победител, защото не просто е избегнал немислимата за него ситуация да загуби, а и заради поредното "доказателство", че именно неговата намеса е изиграла ролята на "чудотворното средство" – деус екс макина, от древногръцката трагедия. Но ролята на "господар на съгласието” му е вътрешно дълбоко неприсъща, поради което още на следващия ден той забрави за историческата проява на национално съгласие и се върна към любимия репертоар – рязане на лентички и самореклама на едро. Премиерът обаче се лъже, че заиграването с ДПС ще му се размине толкова лесно. Малкият пръст е захапан, останалото предстои – и до изборите, и особено след тях.
АБВ също демонстрира самочувствие и си приписа особени успехи за постигането на „консенсусния” вариант. Само че действителността чука на вратата, възприела страховития образ на наближаващите местни избори, а там никакви конституционни игри няма да помогнат. Същото важи и за Патриотичния фронт, чиито представители поне бяха пределно лаконични в изказванията и пестеливи в саморекламата.
Очевидно големият губещ – въпреки неистовите пиар усилия – са Реформаторите. Не само заради материалните измерения на загубата, но и заради показния урок по "укротяване на опърничавата", който очевидно унизи и вбеси голяма част от симпатизантите им.
Лъсна горчивата истина
че на ръководителите на блока просто недостига класа, за да играят играта, която дори претендират да водят. Получиха болезнени удари отвсякъде и им бе показано къде им е мястото, въпреки че ги оставиха да си излеят наранените чувства (което може би бе най-коварното).
На практика зад видимостта на стиснатите в знак на съгласие ръце прозира надигаща се вълна от негативни емоции и жажда за реванш. ДПС тепърва ще си връща за тази година в изолация и политико-финансови пости – режим, който отдавна бяха забравили. Борисов получи още един аргумент в подкрепа на систематичните внушения, че от капризните малки партньори може да се очакват само неприятности. Патриотичният фронт и особено реформаторите трудно ще преглътнат унижението, че Борисов ги принуди да постъпят така, както поиска ДПС. Всичко това ще се отрази и на процесите до изборите, и на промените след тях.
А в обществото се утвърди впечатлението, че политиците са готови на всичко, стига то да работи за егоистичния им интерес. На практика няма по-точна присъда за мъртвородената реформа от удивителното безразличие на 99 на сто от българите, които с основание възприемат ставащото като поредния евтин спектакъл.
