Септември месец ще се подготвя либерализацията на енергийния пазар
Важното е да има единна дясна партия, кой ще я оглави е второстепенен въпрос
Нито Петко Николов, нито някой друг, който в момента е в КЗК, има право да се кандидатира за нов мандат
Г-н Димитров, вие, реформаторите, най-яростно се съпротивлявахте Димитър Костов пак да бъде избран за подуправител на БНБ. Кой според Вас трябва да заеме неговото място, щом той е неподходящ?
– Когато си имал такава ситуация като тази с КТБ, която ти е струвала 4 млрд. лв. загуба, трябва начело на банковия надзор да сложиш хора с безупречна репутация. Няма да изброявам конкретни имена, защото това не ми е работата, но такъв човек трябваше да бъде представен за този пост. Но аз задавам един въпрос: ако утре се случи нов скандал с някоя банка – не дай си, Боже, дано да не става! – и ние сме предупредили да не бъде назначаван този подуправител на БНБ, хората, които го избраха, какво ще обясняват? Каква отговорност ще носят?
Има ли подходящ човек за този пост, на когото да се вярва?
– Процедурата е следната: кандидатурите на подуправителите се предлагат от управителя на БНБ. Но аз бих казал следното: в българската финансова система има десетки хора, които заслужават доверие. Ще Ви го кажа като профил, а не като конкретен човек. Като профил трябваше да бъде търсен тип, персонаж като Светослав Гаврийски. Който да е символ на стабилност, на стабилизиране на банковата система, символ за решаване на проблеми. А не символ на допускане на проблеми в съответния мандат.
Имате ли вече представа колко пари са загубени от държавните предприятия в КТБ? Събирахте такава информация.
– Говоря по памет, става въпрос за около 140 млн. лв., които са държани от държавни предприятия в КТБ. В някои случаи е нарушено постановлението за деконцентрация и са загубени държавни средства, като това не включва парите на общински предприятия.
Не обезсмисли ли парламентът референдума на президента, след като отпаднаха двата въпроса за мажоритарния вот и задължителното гласуване, с които повече от година политиците проглушиха ушите на обществото колко са важни за избирателната система?
– В случая част от грешката е във формулирането на въпроса. Въпросът за мажоритарното гласуване беше зададен така, че всеки да го разбира както му харесва. Затова предложихме редакция: съгласни ли са хората мажоритарното гласуване да се изразява чрез преференцията. Тоест, да няма праг, хората да могат да избират между десетки кандидати, а не между един човек, предложен от дадена партия, и един човек, предложен от друга – мажоритарен вот в класическия му вид. Това наше предложение не беше подкрепено. Колкото до задължителното гласуване, аз гласувах за него, макар че имах колебания. Това не може да е задължение, може да бъде право. Но гласувах „за“ с основния мотив, че твърде много стана купеният и корпоративният вот. И при една по-голяма активност процентът на купения и корпоративния вот би спаднал като тежест. Но бих казал следното: все пак остана най-важният за мен въпрос, който е бъдещето – електронното гласуване. Вижте, ако имаме електронно гласуване, за какво ни е задължителното? Ако дадем възможност на милион и половина българи в чужбина, а и на стотици хиляди хора в България, които работят на друго място, пътуват често, да гласуват, това ще има по-силен ефект и от идеята за мажоритарно гласуване, и от идеята за задължително гласуване. Но виждам, че има голяма опозиция на истинското въвеждане на електронно гласуване.
Не отричате, надявам се, че парламентът обезсмисли референдумите въобще, като не свали прага за валидност. И ако се направи допитване с този един въпрос и не отидат достатъчно хора да гласуват, какъв е смисълът на упражнението?
– Ако сте следили внимателно дебата, сте видели, че Реформаторският блок предлагаше категорично сваляне на праговете за валидност. И питахме другите партии защо не го правят. Защо не свалят праговете за валидност, както ние предлагахме? Няколко пъти предлагахме и не разбираме защо не ни подкрепиха. Извинявайте, защо да питаш хората за нещо и да сложиш високи прагове за валидност, така че да кажеш накрая, че няма необходимото участие за представителност?
Как ще коментирате протеста на бизнеса, който се проведе срещу увеличаването на цената на тока?
– От началото на годината предприехме много мерки за решаване на проблема с тежкия дефицит на НЕК. Кабинетът „Орешарски“ ни завеща около 800 млн. лв. дефицит. И мерките, които предприехме, включваха: спиране на нови ВЕИ-та, защото са достигнати целите на Европейския съюз за зелена енергия. Едно важно изключение, за съжаление, въпреки нашия бурен протест, се прие да остане. Една вратичка, а именно вратичката за биомаса от животински тор. След това ограничихме ТЕЦ-овете и заводските централи до високоефективно производство. След това – въведохме редица ограничения за съществуващи ВЕИ-та. Всичко това го направихме, за да решим проблема с дефицита на НЕК и да намалим необходимостта от повишаване на цените на тока оттук нататък. За битовите абонати вече не виждам никаква причина да се увеличава цената на тока. А за бизнеса смятам, че увеличението ще бъде много по-малко заради приетите мерки, включително и създаването на фонд, в който 5% ще внасят всички производители на електроенергия.
Лобистка ли е споменатата от Вас поправка в закона за енергетиката, облагодетелстваща производителите от биомаса?
– Да, за мен тя е лобистка. За биомасата от животински тор бяхме получили една справка от EVN за готвени проекти над 60 мегавата, което би означавало нови 189 милиона дефицит. Като получих тази справка, поисках отрицателно гласуване, т.е. тази врата да бъде затворена, и на комисия колегите ме подкрепиха. Но в зала, за съжаление, не бях послушан.
След това поисках подобна справка и от останалите две ЕРП-та. И информацията, която получих, показа, че и там се подготвят проекти за десетина мегавата, използващи биомаса с повече от 50% животински тор. Което означава над 200 милиона дефицит за НЕК. Следващите поправки в Закона за енергетиката ще бъдат през септември. Ще бъда още по-аргументиран и ще имам още повече примери да искам тази врата да бъде затворена.
В каква насока ще бъдат поправките?
– През септември ще се подготвя либерализацията на енергийния пазар. Но тогава аз ще поискам България, като е достигнала целите на ЕС по отношение на ВЕИ-тата, да затвори вратата за всички. Не е честно да затваряме вратата за едни производители, а за тези на биомаса от животински тор тя да остава отворена. С едно много малко изключение, което разбирам и подкрепям – това са тези слънчеви панели, които са до 30 киловата и могат да се правят в градовете. До 30 киловата означава много малка мощност, която е типична за семейна инвестиция и която наистина трябва да остане. Но всичко друго трябва да бъде затворено.
Кои са лобистите?
– Вижте хората, които са гласували за тези текстове, и ги питайте. Аз съм този, който искаше затваряне на вратата.
Скоро изтича мандатът на шефа на КЗК Петко Николов. Реформаторският блок ще предложи ли кандидатура за неговото място?
– При последната редакция на Закона за защита на конкуренцията аз и Петър Славов внесохме едно предложение, което беше подкрепено, целият състав на комисията, включително и председателят, да не може да бъде избиран веднага за нов мандат. Тоест, съгласно сегашния Закон за защита на конкуренцията нито Петко Николов, нито някой друг, който в момента е в КЗК, има право да се кандидатира за нов мандат.
Как обосновахме това решение? Извадихме справка от Върховния административен съд, в която се вижда, че към юни 2015 г. всички 17 решения на КЗК, които са обжалвани пред ВАС и засягат Закона за защита на конкуренцията, са отменени. И 40% от отменените решения са по отношение на ЗОП. Това за нас беше сигнал, че в КЗК е необходима промяна.
Върви ли Реформаторският блок към единство, към единна партия?
– Иска ми се да е така. Виждам всички трудности и усложнения, но ако не се отиде към единна партия, ще бъде много сериозна грешка. Ако продължи тенденцията всеки да си брани партията, независимо как изглежда тя днес, вместо да създадем нова силна десница в България, това ще бъде много голяма грешка. Тоест, единственият добър, силен ход на Реформаторския блок, който почва да закъснява вече, е създаването на единна партия.
Натрупа ли Радан Кънев през последните седмици актив, точки, за да стане лидер на такава единна дясна партия?
– Колкото повече се персонализира изборът на бъдещия председател на единната партия, която, живот и здраве, да направим, толкова по-трудно ще вървят разговорите. Аз затова съм против всякакви персонализации. Важното е да има единна партия, кой ще я оглави е второстепенен въпрос.
Мартин Димитров е роден на 13 април 1977 г. в София. Икономист е по професия. Владее английски и френски език. Депутат в 40-ото, 41-ото и 43-ото Народно събрание. През 2005 г. е избран от НС за наблюдател в Европейския парламент, а след присъединяването на България към ЕС придобива статут на евродепутат. От 2008 до 2012 г. е лидер на СДС и съпредседател на Синята коалиция. Представител на Гражданския съвет в Реформаторския блок.
