Преговорите с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за отпускането на заем по новата програма за рехабилитиране на пътищата в страната ще започнат през следващата година, съобщи през седмицата министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова при подписването на споразумение за сътрудничество с Българската академия на науките.
Съвместният проект вече ще има ново име – досегашните "Транзитни пътища" ще бъдат сменени от "Европейски транспортни коридори". В него ще попаднат ключови за страната пътни артерии – например София – Калотина, София – Видин, Русе – Велико Търново, които не можаха да се "класират" по досегашните издания на оперативната програма "Транспорт". Следващата стъпка е регионалното министерство да получи мандат от правителството за започване на преговори с ЕИБ.
Последното (пето) издание на програмата "Транзитни пътища" претърпя множество сътресения. През 2010-а то "замръзна" по настояване на тогавашния финансов министър Симеон Дянков. Аргументите бяха липсата на пари за съфинансиране на обектите и започналата наказателна процедура от Европейския съюз срещу България за свръхдефицит. През следващите години се отпускаха средно по около 80-90 млн. лв. от бюджета за довършване на някои участъци, но други като стария път от София за Пловдив през Вакарел и Ихтиман "изгоряха".
"Сега искаме да има един изцяло нов подход за програмата, като от 2017-а до 2025-а да бъдат финансирани няколко ключови направления. Получим ли мандат за преговори, ще определим точно кои проекти ще бъдат приоритетни", отбеляза Павлова.
Иначе министърът и председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров подписаха тригодишно споразумение за сътрудничество в областта на регионалното развитие и благоустройството. Сред най-важните задачи, които предстоят пред двете институции, е да разработят варианти за развитието на Северозападна България, Родопите и Странджа. По думите на Павлова са необходими две разработки, които екипите на БАН да направят. Едната е детайлна карта за границите на географските райони, което ще помогне за прецизиране на конкретните мерки. Другото е анализ на планинските и полупланинските региони с възможностите им за развитие през всички сезони. Министърът изтъкна, че в редица държави за такива райони има специален закон.
На срещата стана ясно също така, че през последните години инвестициите за археологически проучвания са за над 10 млн. лв., а само за първите месеци на 2015-а от МРРБ са платили над 3 млн. лв. за тази дейност. Занапред ще бъдат анализирани всички археологически обекти по трасето на магистралите "Хемус" и "Струма", за което са предвидени 18 млн. лева.
