Бивш прокурор осъди държавното обвинение за 27 000 лв. заради "морални щети", нанесени му от бившите му колеги. Решението на Русенския окръжен съд, който се произнесе в полза на експрокурора Георги Велков от Плевен, все още не е в сила – тепърва предстои то да се "изтъркаля" по инстанциите. Случаят обаче е повече от показателен, затова си струва да бъде разказан. Защото засяга любимите напоследък "работни обвинения", които прокуратурата повдига масово с обещанието, че впоследствие, в хода на разследването, ще ги "прецизира". И заради десетките случаи на показни арести – по времето на министър Цветан Цветанов заради тях наричаха вътрешното министерство с ирония "МВР пикчърс представя". А тези две неща, които ведомствата сочат едва ли не като "невинни грешки на растежа", както се оказва, струват солено.
Обвиняемият обвинител
Бившият обвинител от Окръжната прокуратура в Плевен Георги Велков е арестуван през 2009 г. след повече от 18 години служба в правосъдната система и обвинен, че е получил подкуп. Екшънът се разиграва повече от зрелищно: по време на съвместна полицейска операция на МВР и на ДАНС, извършена под ръководството на Софийската градска прокуратура, Велков е проснат по корем на търговска улица насред Плевен около 17.30 часа, точно когато оттам минават най-много хора. И остава така три часа пред струпалото се множество и привиканите "на местопрестъплението" журналистически екипи и камери. Една от свидетелките по делото после ще заяви пред съда, че е гледала по телевизията – едва ли не в реално време, ареста на прокурора и действията на органите на реда.
Още същия ден Велков е откаран в столицата, където му повдигат обвинение в това, че чрез изнудване и злоупотреба със служебното си положение в периода 2008-2009 г., при това на няколко пъти и в съучастие с местен бизнесмен, е поискал и получил подкуп в общ размер 35 000 лева. Велков остава в ареста за 72 часа, впоследствие Софийският градски съд му налага постоянен арест, но накрая при обжалването на мярката за неотклонение Софийският апелативен съд го пуска на свобода срещу 10 000 лв. гаранция.
Междувременно прокурорът е отстранен от съдебната система. Няколко месеца по-късно прокуратурата сама прекратява частично досъдебното производство – по обвиненията, които не успява да докаже. Но все пак внася обвинителен акт срещу Велков т. е. за подкуп в големи размери, осъществен чрез изнудване – за 25 000 лева. През 2010 г. Софийският градски съд признава Велков за виновен и го осъжда на пет години и половина затвор и на 10 000 лв. глоба в полза на държавата. Но на свой ред го оправдава частично – не намира за доказано обвинението, че прокурорът е действал чрез изнудване и е злоупотребил със службата си. По-късно тази присъда е намалена до три години условно и до 5000 лв. глоба от САС. Накрая – вече през 2013 г., е потвърдена и от Върховния касационен съд.
С две думи, Велков е признат за виновен, но само за част от първоначално повдигнатите срещу него обвинения. И е осъден на три години условно, което е достатъчно, за да бъде лишен завинаги от правото да работи като прокурор.
Въпрос на гледна точка
Спор няма: прокурорът е осъден за подкуп. Но това не се оказва краят на историята. Защото сега Велков е завел искове срещу прокуратурата, с които търси обезщетение заради причинени значителни неимуществени вреди. Пострадали са здравето му, както и "цялостният психоемоционален статус" – все в резултат от незаконосъобразни, според него, действия на прокуратурата.
Делото на Велков срещу прокуратурата се гледа в Русе – вероятно защото всичките магистрати от Плевен са предпочели да си направят отвод и да не се изправят срещу бившия си колега. Най-общо обвиненията, които бившият прокурор отправя сега, са две: че действията по задържането му били извършени при превишаване на законовата необходимост с цел демонстрация на сила, показност и назидание. И че първоначално повдигнатите обвинения срещу него, които впоследствие са отпаднали – заради частичното им прекратяване от прокуратурата и след частично оправдателното решение на съда, са били незаконни. И с тях са му причинени непоправими здравословни и психически травми – дотолкова силни, че в началото го докарали до мисли за самоубийство.
Всъщност, с това дело Велков поставя два въпроса, които са твърде важни: може ли държавата, в лицето на нейните органи, безнаказано да го просне по корем насред центъра на Плевен, да го държи така часове и накрая да го прати в ареста, без да има никаква нужда от това? И носи ли се отговорност, когато прокуратурата е обвинила някого в извършването на престъпление, но впоследствие разследването по него е било частично прекратено или е четена оправдателна присъда за част от изброените деяния и обстоятелства?
Защо са важни тези въпроси? Ами защото съвсем не става дума само за някакъв си прокурор от Плевен, а за още страшно много хора. Достатъчно е да си спомним например случая "Христо Бисеров". Бившият заместник-председател на Народното събрание първоначално бе обвинен в пране на пари. Сега обаче от това обвинение няма и помен, съдът вече веднъж звучно шамароса прокуратурата и й върна делото, за да си преработи обвиненията. А това означава ли, че и Бисеров може да осъди прокуратурата? Дори без да дочака оправдателна присъда, каквато вече се говори, че е напълно възможна за част от повдигнатите му официално обвинения: за грешно попълнената декларация пред Сметната палата, за данъчно престъпление и за нарушение на Валутния закон.
Ами съдия Румяна Ченалова? Помните ли как я издирваха и разхождаха с белезници пред телевизионните камери, след което съдът я пусна да си ходи у дома, без да й наложи постоянен арест, както искаше прокуратурата? Ами ако и тя тръгне да съди държавата за показното временно задържане и чиято необходимост не бе недоказана?
Споменаваме само тези два случая, защото са "пресни" и емблематични. Но всъщност въпросите, които Велков поставя, засягат десетки и десетки "клиенти" на прокуратурата.
По справедливост
Прокуратурата се опита да контрира упреците на бившия си колега с два основни аргумента: че първоначалният арест на Велков не е бил отменен, дори напротив – Софийският градски съд е счел, че именно задържането му под стража е най-адекватната за случая мярка за неотклонение. Арестът му е отменен чак от последната инстанция – в случая САС.
По другата част от иска му – за незаконното обвинение – прокуратурата твърди, че Велков в крайна сметка е осъден за престъплението, в което е обвинен. Оправдателният диспозитив в присъдата му касае само квалифициращите признаци на деянието, а не самото деяние, пледира прокуратурата. Преведено на "човешки език" това означава, че според прокуратурата е важно, че Велков все пак е осъден за подкуп, а дали го е взел с изнудване и посредством злоупотреба със служебно положение е по-скоро "подробност" в обвинението, което може да се отрази върху размера на наказанието, но в никакъв случай не го прави невинен.
Съдът обаче рече друго: "Когато ищецът е оправдан по повдигнато срещу него обвинение, цялото предприето наказателно преследване е неправомерно и на същия се дължи обезщетение за неимуществените вреди, причинени му от това неправомерно наказателно преследване. Обезщетение се определя и се дължи и в случаите, когато ищецът е оправдан само по част от повдигнатите му обвинения и е осъден по друга част от тях". Прието бе за основателно и другото твърдение на Велков: че с ареста за 72 часа, който му е наложен, също незаконосъобразно са му причинени вреди. Така на първа инстанция Велков спечели: съдът постанови прокуратурата да му плати, при това с лихвите, общо 27 000 лв. обезщетения заради зрелищния арест и незаконното обвинение.
Битката обаче със сигурност ще продължи и по-нагоре по инстанциите. А изходът от нея ще се чака с трепет от хиляди – и от тези, които се канят да съдят прокуратурата, и от тези, които в крайна сметка ще плащат този масраф…
Корупцията у нас си остава ненаказана
Във Върховния касационен съд от началото на 2014 до средата на юли 2015 са постъпили общо 35 дела за подкуп. От тях обаче ефективни присъди са четени едва в 8 случая. Сред най-знаковите подсъдими за подкуп са били бившият депутат от ДПС Митхат Табаков, който бе осъден на три години затвор, и прокурорът от Шумен Румен Пенев – получил също три години ефективно, присъдата му влезе в сила буквално преди броени дни.
По-важното в тази справка, представена впрочем от председателя на ВКС Лозан Панов пред Висшия съдебен съвет, е, че делата за подкуп у нас намаляват – въпреки че се качваме все по-нагоре в класациите за корумпираност, които заема държавата. Така през първото полугодие на тази година във ВКС са постъпили едва 10 дела за подкуп, като през 2014 г. те са били 25, а през 2013 г. – 33 на брой.
Проблемът с очевидно трайната тенденция за намаляване на делата за подкуп, а и за всякакви "корупционни престъпления" обаче не е на съда, а най-вече на полицията и прокуратурата. Първо, защото няма жалби – хората нямат доверие в органите на реда и правосъдието и смятат, че те са част от проблема, а не от решението му. Второ, защото дори и да се намерят смелчаци, които да подадат сигнал, остава другият голям проблем: калпавото разследване, заради което обвиненията най-често се замитат в коша поради недоказаност или пък се внасят такива обвинителни актове, които от самото начало подсказват, че по тях ще има оправдателни присъди. И накрая – иде ред на съда, с всичките му все още неразкрити "червеи", "таласъми" и "гнили ябълки", които и до днес продължават да работят там – удобно скрити зад гарантираните им в конституцията имунитет и несменяемост.
