Заровените уж магистратски томахавки проблеснаха отново тези дни. Прокуратурата нанесе пореден удар по предложения от правосъдното министерство пакет от промени в Закона за съдебната власт, като оповести отрицателното си становище по него. То беше представено от главния прокурор Сотир Цацаров на проведеното тази седмица специално заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), на което трябваше да бъдат обобщени мненията на магистратите от всички структури. Съдиите и следователите са дали мненията си в анкетни карти, а държавното обвинение го направи в единна писмена позиция, подписана от шефа му Цацаров. Той се извини, че представя становището в последния момент, но ефектът вероятно е търсен. Държавното обвинение е разделило законодателните предложения в три групи – 1. заслужаващи безусловна подкрепа; 2. защитими и полезни, но некачествено реализирани и подлежащи на оптимизация; 3. концептуално погрешни, противоконституционни и неприемливи. В изложението обаче тази подредба не е спазена, за да не личи много силно, че държавното обвинение поставя повечето текстове на проектозакона в последната група.
След постигнатото парламентарно съгласие за разделянето на ВСС на две колегии този въпрос вече не се коментира, но пък се твърди, че да се разпределят правомощията между колегиите и пленума е неправилно. Пленумът, а не колегиите трябвало да решава въпросите за броя на съдебните райони, на съдиите и прокурорите, къде да са седалищата на съдебните органи и да дава становища по законопроекти.
Отхвърлена е идеята за непостоянно действащ ВСС, чиито членове да продължават да изпълняват своите функции и професии по време на мандата си, което да бъде компенсирано със създаването на постоянно действащи комисии от магистрати за подпомагане на дейността му.
Изразена е принципна подкрепа за промените в статута и правомощията на съдебния инспекторат, но с важни забележки – постоянните комисии да не му възлагат проверки и да не прави антикорупционни проверки наред с атестирането. Концепцията за конфликт на интереси пък е окачествена като неясна и неправилна.
Положително становище е изразено по уредбата на единната структура на прокуратурата, на функциите на административните ръководители в нея и на отчетността на главния прокурор. Но веднага следват куп несъгласия – с липсата на правила за децентрализация, със закриването на Върховната административна прокуратура, с ограничаването на прокурорските правомощия само до наказателното производство, с премахването на т. нар. предварителни проверки преди евентуално образуване на досъдебно производство, със задължаването на горестоящия прокурор да извършва сам действията по разследване, водено от долустоящ прокурор, с чиито актове не е съгласен.
След общото признание, че проектът отчита необходимостта от качествен кадрови подбор на магистратите (изразена е подкрепа за ограничаване достъпа на външни кадри в системата), следват куп критики. Порицано е въвеждането на нови критерии за кандидатите, не получава одобрение изискването да пишат есе по актуален обществен въпрос, както и възможността за "преливане" на кандидати от външни и вътрешни конкурси, ако местата в някой от тях не бъдат заети. Категорично е несъгласието с реда за преминаване на съдии на прокурорски длъжности и обратно, което да става с изпит по реда на първоначалното назначаване.
Подкрепено е предложението шефът на горестояща прокуратура да може да предлага кандидат за шеф на долустоящата. Но пък е казано твърдо "не" на ограничаването на мандатите на административните ръководители и на заместниците им до два последователни. Както и на възможността правосъдният министър да предлага кандидати за прокурорски началници, без това да важи за съдиите. Прокуратурата е "за" връщане на централизираното атестиране, но недоумява защо не се премахват сегашните помощни атестационни комисии.
Подчертано е разминаването с конституцията на предложението всяка от колегиите да дава разрешение за провеждане на наказателно преследване срещу магистрат по искане на главния прокурор. Според държавното обвинение подобен квазиимунитет не може да бъде въвеждан със закон, щом конституцията не предвижда подобно ограничение. Аналогични са доводите и срещу правомощието на колегиите да дават предварително разрешение за налагане на мярка "задържане под стража", което по правило става с акт на съда по искане на прокуратурата. Изразено е и несъгласие с обвързването на сроковете на мерките за процесуална принуда с този за отстраняване от длъжност. Но това би позволило на разследвани и подсъдими магистрати да се връщат на работа далеч преди да са приключили делата срещу тях.
Идеите за редуциране на видовете дисциплинарни наказания за магистратите са оценени като позитивни. Но са посочени някои текстове, които са неточни и противоречиви. Като несъвместим с конституцията е окачествен механизмът за дисциплинарно наказване на тримата големи – председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. Предложението е това да прави ВСС по предложение на съответната колегия. Но позицията на държавното обвинение е, че това може да направи само президентът. Отреждането на значителни правомощия на правосъдния министър в областта на електронното правосъдие пък прокуратурата смята за немотивирано. Промените в случайното разпределение на делата са определени като неясни и пестеливо обосновани, а тези за интегритета на магистратите не постигали целта си. Не е одобрено и предложението юридически лица, създадени с нестопанска цел, да предлагат кандидатури за съдебни заседатели.
Становището на прокуратурата завършва с изброяване на няколко групи въпроси, които проектът за промени в съдебния закон не разрешава. Не са предвидени законови рамки или подобрения в действащите норми за статута на вещите лица и на преводачите. Не се предлагат и решения на проблема с натовареността, за взаимодействието на ВСС със съсловните организации, за промяна в управлението на имуществото на съдебната власт, както и за създаване на единен регламент за съдебните служители. В заключение – "общата оценка на законопроекта е като цяло отрицателна", "преобладаващата част от нормативните предложения са противоконституционни и концептуално погрешни" и той "не може да реализира целите, заложени в одобрената от Народното събрание Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система".
Цацаров и поддръжниците му във ВСС не пропуснаха да се усъмнят в представителността на дадените в анкетни карти становища на съдии и следователи, макар че някои от тях съвпадат с позициите на прокуратурата. Първоначално по данни на Юлияна Колева резултатите показали, че 58% от съдиите, участвали в анкетата, подкрепят отпадането на тайното гласуване по кадрови въпроси, но са против идеята за сесийно действащ съвет. Съдиите от страната пък имали резерви към правилото един магистрат – един глас, защото се притеснявали дали ще могат да присъстват на общите събрания. Дърпали се и от създаването на постоянни комисии, както и от засилване на правомощията на общите събрания за сметка на административните ръководители. Все неща, които би трябвало да разширят възможностите им за участие в управлението на системата. След изнасянето на тези данни главният прокурор и Галя Георгиева поискаха да знаят колко съдии и колко следователи са участвали в анкетата, а Колева би отбой с признанието, че информацията няма претенции за представителност. В крайна сметка беше уточнено, че анкетни карти са попълнили едва 10% от съдиите. А Светла Петкова направи рекапитулация, че проучването сред тях не е меродавно, защото липсва становището на административните съдии. Не стана ясно само какво е съотношението между причините за провала на анкетирането – дали е надделяла незаинтересоваността, или страхът от неприятности.
