Публичното пространство у нас е пълно с какви ли не небивалици. Но тези дни една от тях направо ме втрещи. На обществено обсъждане в Народното събрание на внесения от БСП законопроект за намаляване на ДДС-ставката за бебешки стоки и за някои социални услуги една от неправителствените организации, наречена "Искам братче, искам сестриче", буквално изби рибата в защита на каузата си за премахване на данъка върху стоките за деца от 0 до 3 години.
Каузата е добра, дано успеят, макар че проектът не е толкова краен и предвижда ставката за тези стоки да падне от 20 на 5 процента. Една от активистките на организацията, сред чиито инициативи е и раздаването на награди "Бебемания", изтърси обаче, че издръжката на новородено в първата година излизала около… 7000 лева. Установили го след проведена анкета сред интернет потребители. От същата анкета станало ясно, че 1/3 от родителите купуват бебешки стоки от сайтове или от магазини за втора употреба. А най-голямата "новина" от проучването им е, че българката масово предпочитала да има едно дете.
Ако въпросната активистка не се шегува, вероятно смята всички българи за извънземни и бездетни. Дай, Боже, всекиму такива доходи! Но като родител на две хлапета твърдя, че издръжката на дете до една година е поне два пъти по-малка. Един-два пакета памперси, кутия сухо мляко при липса на кърма, а след това 100-тина бурканчета с пюре месечно плюс някои и други дреболии. Първоначалните разходи за креватче, за проходилка и за дрешки почти винаги се поемат от родата, съседи и приятели носят в излишъци. Няма нищо лошо и в това да вземеш или да купиш някои неща втора употреба, защото не са износени, а много често направо не са ползвани – правят го хората в цял свят, не сме го измислили ние.
Загубата на финансова мярка в най-бедната страна в Евросъюза е трудно обяснима. Дори лидерът на БСП Михаил Миков остана като гръмнат, предупреждавайки, че внесеният законопроект едва ли ще стимулира раждаемостта. Ако една майка поставя като условие за раждане на собственото си дете разходна норма от 7000 лв. само за първата година, как ще изглежда правилото "Големи деца – големи разходи"? Вероятно подготовката на първолак за училище ще излезе 17 000 лв., а абитуриентският му бал – 77 000 лева?!
Точно това консуматорско залитане в разбирането за родителството е в дъното на демографската криза. Ако зачеването не стане случайно, се поставят триста условия, за да се приеме основата на живота – създаването на поколение. Раждането на деца се възприема като велик компромис, за който друг трябва да плаща. Вероятно сме първенци в Европа откъм колебаещи се по този въпрос 40-годишни, чийто биологичен часовник е пред спиране. Както и откъм категорично отказващи родители на едно дете да си усложняват живота с второ. Или – о ужас – с трето. Едва ще стигат парите за нови маркови дрехи, за играчки и забавления за първото. Отбили сме номера с едно, ще го гледаме като принц, дума да не става за друго. Една позната казваше: "То, ако беше хубаво човек да има брат или сестра, Христос нямаше да е сам."
Спор, че у нас деца се гледат по-трудно, отколкото в белите страни, разбира се, няма. Но причината не е толкова в ниските доходи, а и в липсата на организация, на социален ред и битова сигурност. В същото време е пълно с примери на безотговорни родители, които рискуват душевното и физическото здраве на децата си, предоставяйки им излишни средства – от пари през мотоциклети и автомобили до издръжка за образование, от което те практически нямат полза. Включително за скъпо следване в чужбина, защото светът е отворен и спасение дебне отвсякъде.
Неотдавна четох за бестселър на скандинавски автор, предизвикал буря с тезата, че в стремежа да презадоволи себе си и своите деца модерният европеец ограничава броя им и ги презадоволява, правейки от тях душевни манекени. Само че в страни като Франция и Великобритания раждаемостта не пада, Германия попълва недостига с имигранти, а България застарява и обезлюдява в очакване да забогатее. Дано това стане преди март 2134 г., когато според проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика щял да се роди последният българин. Прогнозата му се основава на сегашните демографски тенденции, но те можело и още да се влошат. Но пък здраве да е – в природата празно няма. Като не сме ние, ще е някой друг.
