Вицове ли разказва министърката по туризма Николина Ангелкова, или мисълта й витае някъде из коридорите на Harvard Business School, където се хвали, че е учила? Чадърите и шезлонгите по българските плажове щели да станат безплатни, внезапно отсече тя. При това още от следващото лято. В министерството й дори били изготвили примерна концепция за развитие на туризма.
А дано, ама надали…, както се пее в една популярна песен. Каквато и концепция да са измислили хората на Ангелкова, няма как да се копира моделът на Турция и Гърция, където, като си купиш напитки от плажните барове, може да ползваш шезлонг и чадър за целия ден.
Какви ги говори г-жа министърката?! Или просто не е наясно със законите и правната страна на нещата? Защото в южните ни съседки плажовете не се дават на концесия, както у нас, а са си държавни. И затова са безплатни. Чадърите и шезлонгите са поставени от собствениците на търговските обекти – те печелят от тях, като продават напитки или храна.
В България ситуацията е коренно различна, тъй като още през 90-те държавата се отказа да стопанисва пясъчните ивици и остави тази грижа на частниците. Затова днес много от временните собственици на плажове у нас имат "блестящи" дългосрочни договори и хич не се притесняват, че могат да изпуснат златната кокошка. Годишната вноска, която плащат, за да се разпореждат на морския бряг, се актуализира единствено спрямо инфлацията, докато източниците им на приходи през последните години растат главоломно – има все повече туристи, заведения и атракции, от които концесионерите събират всевъзможни такси. Парите, които дават на държавата, пък по никакъв начин не са обвързани нито с броя, нито с цената на шезлонгите и чадърите.
Макар че точно те пълнят най-много джобовете на плажните бизнесмени. Неслучайно за събирането на таксите от тях са ангажирани най-близките им хора – за предпочитане роднини, а когато те не достигат, самият шеф прекарва деня на горещия пясък, следейки дали посетителите плащат за "сянката".
Простите сметки показват, че при един средно голям плаж (с дължина 500 м и ширина 40 м) могат да се поставят около 450 чадъра (средно на 4 м разстояние един от друг върху 50% от площта на пясъчната ивица). Ако приемем, че цената е 5 лв., то дневният приход стига 2250 лева. При активен сезон от поне 60 дни крайната сума е близо 135 хил. лева. Съвсем отделно са постъпленията от шезлонгите, които също не са малко, от шатрите, от масичките и постелките за шезлонгите, хавлиите и други "екстри".
И въпреки че по закон половината от плажната ивица трябва да е свободна (бел. ред. – да няма чадъри и да не се плащат такси за ползването й), на практика нещата не стоят точно така. С чадърите се разминават само най-неугледните части от плажа, където обикновено са струпани всички боклуци. Реално концесионерът не нарушава закона. Но ако туристът не си плати, ще трябва да лежи именно между боклуците.
Отнемането на тези приходи, според Ангелкова, нямало да намали особено печалбата на концесионерите на плажовете, защото те имали достатъчно други опции да правят бизнес. Какво ли обаче мислят по въпроса концесионерите? Със сигурност няма да приемат охотно идеите на министърката. Знаейки колко силно е тяхното лоби, няма да е чудно, ако въпросната концепция за безплатни чадъри потъне в забвение.
