Споразумението за ядрената програма на Иран беше посрещнато нееднозначно от Израел. Привържениците му смятат, че то ще предпази страната, тъй като няма да позволи на Техеран да се сдобие с атомна бомба. Противниците му пък се безпокоят, че то няма да е достатъчно ефикасна спирачка пред иранските ядрени амбиции и заплахата не е отстранена. А и дори да е, неядрената агресия на Иран щяла да получи зелена светлина.
Сделката, освен че е важна за Израел, има особено значение за неговото правителство и в частност за министър-председателя Бенямин Нетаняху. През последните години Нетаняху заложи целия си политически авторитет, за да не се стигне до нея, дори и с риск да влоши отношенията си със Съединените щати. Така че подписването на документа може да се приеме за негово поражение, което го излага на ударите на политическите му опоненти – както отляво, така и отдясно.
Реално погледнато, противопоставянето на Иран е било водещо за Нетаняху през цялата му политическа кариера. Още от 1992-ра той предупреждаваше за опасността от иранската бомба. При това сравнявайки режима в Техеран с нацисткия, подготвящ за евреите геноцид, подобен на Холокоста. Даже и да прекалява с изразните средства, Нетаняху със сигурност се бои от Иран и смята, че споразумението ще сбъдне страховете му. "Отстъпките, които Иран ще получи от световните сили в рамките на сделката, ще проправят път към ядреното му въоръжаване", изтъкна израелският премиер седмица преди сключването й. През февруари бе и още по-краен, като отбеляза, че тя ще застраши съществуването на самия Израел.
Бенямин Нетаняху бе решен да направи всичко по силите си, за да предотврати очертаващия се развой на събитията, и доказа решимостта си, като атакува директно споразумението пред американския Конгрес – с реч, организирана зад гърба на американския президент, от която определено пострадаха израелско-американските отношения. Тогава не успя да спре подписването, но сега има нова цел – да спечели подкрепата на Конгреса за блокирането на постигнатите договорености. Проблемът е, че и симпатизиращите на Израел американски конгресмени едва ли ще торпилират най-големия външнополитически успех на страната си за последните години. Така че за израелските управляващи ще останат две опции – или да чакат смяна в Белия дом, или да пробват едностранна военна акция – на каквато трудно ще се решат без подкрепата на САЩ.
Според различни проучвания около 70 на сто от израелците се обявяват против споразумението, но в тяхната оценка за действията на премиера единството им се пропуква. Трийсет и седем процента смятат, че е допуснал грешки в подхода, 34% го подкрепят, а останалите се колебаят, показва анкета на израелската телевизия Channel 10.
Израелската опозиция вече се възползва от ситуацията и атакува правителството. "Свидетели сме на най-големия външнополитически провал на израелски премиер от основаването на държавата ни", обяви Яир Лапид, лидер на центристката партия "Йеш Атид". "Нетаняху трябва да си ходи след такъв колосален неуспех. Такъв премиер не може да остане на поста си", каза още Лапид.
Исак Херцог, водачът на най-голямата опозиционна сила – Партията на труда, бе по-нееднозначен в поведението си. Най-напред той осъди политиката на Нетаняху, като я определи като "провал". После Херцог започна да обсъжда заедно с министър-председателя начини за противопоставяне на споразумението и израелската преса допусна, че се готви да се присъедини към управляващата коалиция, като стане външен министър.
Без съмнение най-големите атаки ще дойдат, когато наближат следващите избори. Коалицията на Нетаняху и сега не е солидна и неуспехът му ще даде храна за атакуващите го от всички посоки. Това няма да се промени, включително и ако жителите на Израел променят мнението си за иранската сделка. Противниците на премиера, които я смятат за катастрофа, ще го обвиняват докрай за допускането й. В случай, че нещата тръгнат в друга посока и одобрението за споразумението се увеличи, Нетаняху отново ще е виновен, защото безпричинно е подложил на изпитание отношенията между Израел и САЩ. При всяко положение, след като загуби една от най-важните си външнополитически битки, позициите му ще бъдат значително отслабени.
