Безпрецедентно, но факт. Кандидати да домакинстват зимната олимпиада през 2022 г. бяха само Пекин и Алмати. Китайската столица спечели срещу казахстанския си опонент и така стана първият град в света, получил правото да организира и летни, и зимни олимпийски игри. Но според мнозина спортни и финансови специалисти резултатът от "дуела" по-скоро е показателен, че олимпиадите вече не носят търсените икономически, туристически и търговски дивиденти на държавите-домакини. Съответно те вече се избягват от големите западни демокрации, които не желаят да поемат риска да затънат в милиардни дългове. Краков, Мюнхен, Давос и Сейнт Мориц, Осло и Стокхолм последователно оттеглиха кандидатурите си за 2022-ра, тъй като финансовите им калкулации предвиждаха гарантирана загуба. Любопитното е, че населението във въпросните градове също скочи против надпреварата. Бостън, който е един от промишлените центрове в могъщата икономика на САЩ, пък се отказа да кандидатства за летните игри през 2024-а. Жителите на Масачузетс приеха новината със смесени чувства, но местните журналисти бяха категорични: "Слава Богу, отървахме се!".
Всъщност
негативното отношение към домакинството
на тези прояви ескалира от година на година. Дузина новопубликувани анализи доказват, че организаторите дори при перфектно планиране в най-добрия случай могат да избият инвестициите си. А вложенията в спортни съоръжения на 100 % са губещи. В Атина, Сидни, Калгари, Албървил и Сочи останаха призрачни стадиони, селища, хотели, колодруми и гребни бази, които никога няма да възвърнат и част от похарченото за тях. В същото време поддръжката им е толкова скъпа, че общинските власти предпочитат да ги оставят на произвола на съдбата.
Идеята, че домакинството на олимпиада или на световен шампионат по футбол задължително води до икономически растеж, подем и туристически бум, тръгва от Мелбърн през 1956-а. Игрите тогава са квалифицирани като "задоволителни за бизнеса" от австралийските власти. По-късно, през 80-те и 90-те години на XX век, успехът на олимпиадите в Лос Анджелис и Барселона дава насоката, че тези събития могат успешно да се използват като магнит за туристи и шанс да бъдат привлечени частни капитали в мащабните инфраструктурни проекти. Но съществуват поразително малко доказателства, че мегапроявите увеличават туристическия поток или привличат нови вложения. Състезанията продължават едва около месец, а изграденото трябва да се ползва десетилетия напред. Което изисква дългосрочна бизнес стратегия. Неслучайно стадионите, които са безбожно скъпи и от тях има минимален икономически ефект, в над 90% от случаите се правят само с парите на данъкоплатците, а не с капитали на големите корпорации. Според мнозина Олимпиадата в Лос Анджелис е била успешна, тъй като организаторите не са заложили строеж на спортни съоръжения. А Барселона през 1992-ра така или иначе преживява икономически ренесанс и щеше да се справи чудесно дори и без игрите.
На другия полюс е надпреварата в Сочи, глътнала 55 млрд. щ. долара, 95% от които дойдоха от държавния и областния бюджет, както и от контролирани от правителството банки и компании. Бразилия, която с Рио де Жанейро ще домакинства следващата олимпиада, похарчи 25 млрд. долара за инфраструктура за Мондиал 2014.
Емблематичен пример за лоша инвестиция
е 300-милионният стадион "Арена Амазония", забит в дъждовните амазонски гори, където почти не бе стъпвал човешки крак. Местният футболен тим играе пред средно 2000 души, които се губят на 43-хилядните трибуни. Прословутото "Птиче гнездо" в Пекин, за което китайското правителство похарчи около 423 млн. щ. долара, също пустее. Туристите могат да го обиколят само отвън с влакче, за което плащат 20 долара.
Много трудно е да се изчисли икономическият ефект, от която и да било олимпиада. Експерти смятат, че е особено важно да се отчете колко би похарчил градът и от колко туристи щеше да бъде посетен, ако нямаше такава надпревара. Обобщени данни за Лондон 2012 показват, че напливът от фенове на практика е прогонил редовите туристи. Англия отчита с 5% по-малко посетители през август 2012-а, отколкото година по-рано. Същия месец през прословутия Британски музей са минали 480 000 души срещу 617 000 през 2011-а. Естествено, "футболните" туристи харчат повече на "глава". Но пък и Лондон е инвестирал десетки милиони в реклама, за да ги накара да дойдат. Истинската печалба за английската столица е инфраструктурният бум в източната й част, която се превърна в един от най-престижните и добре поддържани райони.
Списъкът с олимпийски финансови провали е дълъг. Ванкувър още не може да продаде луксозните апартаменти в спортното си село и "потъна" с над 730 млн. щ. долара дефицит. За мнозина Атина 2004 е началото на гръцката криза, тъй като благодарение на игрите всяко гръцко домакинство
е осъмнало с 50 000 евро вътрешен дълг
Общо 21 от построените 22 спортни съоръжения останаха погълнати от трева и бурени поради липсата на концепция как ще бъдат ползвани след това. Японският град Нагано влезе в рецесия, а местната община вади по 22 млн. годишно, за да поддържа неизползваните спортни зали, докато високоскоростният олимпийски влак тормози жителите и туристите с убийствения шум, който вдига. Накрая идва олимпиадата в Сочи, която трябваше да покаже новото лице на Русия – отворена, модерна и атрактивна за туристите. Но добрите намерения бяха безвъзвратно загубени след нахлуването в Крим. А държавата ще продължи да плаща колосалната сума от 1.2 млрд. долара годишно за експлоатация, поддръжка, за лихви и данъци около олимпийската си авантюра.
Перспективите пред Рио 2016 също не са блестящи. Изминалото световно първенство показа, че и олимпиадата едва ли ще е търсената панацея за местната икономика. Мондиалът не успя да доведе до Копа Кабана и водопадите Игуасу огромната част от 3.5-те милиарда души, останали пред телевизорите си да гледат мачовете. Не само това, но потокът от туристи към страната на кафето намаля със 7.4% след шампионата. Заключението е, че Бразилия е атрактивна дестинация, която обаче не е конкурентна по отношение на цените, туристическите пакети и инфраструктурата си. Под мотото "щастие и възприемчивост" най-голямата държава в Южна Америка похарчи 11 млрд. долара за футбол, но не успя да реализира докрай туристическия си потенциал. Основната причина са космическите цени спрямо конкурентни дестинации. Седмица почивка в курорта "Порто де Галинас" в Пернамбуко за един германец струва над 1700 долара, докато за същата ваканция в Тайланд или на Канарските острови цената е между 800 и 1100 долара. Друг проблем е визовият режим със САЩ. Освен това бразилците, работещи в туристическия бранш, масово не знаят чужди езици. Чужденците се боят от престъпността и грабежите, а полетите и градският транспорт са скъпи заради високите федерални и щатски такси.
Икономистът от Университета в Южна Флорида Филип Портър най-лаконично обобщава ситуацията. Според него нито едно от многобройните проучвания не доказва, че домакинството на олимпиада гарантира икономически растеж. "Това е по-скоро престиж и радост за населението. Като цяло организацията на шампионат наподобява сватбата – няма да те направи богат, но поне ще ти донесе щастливи мигове", изтъква Портър. За съжаление все по-малко са кандидатите да платят милиарди за едномесечно удоволствие.
