След броени дни, на 14 август, държавният секретар на САЩ Джон Кери ще пристигне в Куба, за да издигне официално знамето на страната си над посолство й в Хавана. Посещение на Кери ще е първата визита на държавен секретар на САЩ на острова след 1945 година. Двете държави възстановиха дипломатическите си отношения след 54-годишно прекъсване. Това стана на 20 юли, когато кубинският министър на външните работи Бруно Родригес откри във Вашингтон кубинското представителство.
Американското посолство в кубинската столица е в същата сграда, в която се е намирало до скъсването на дипломатическите отношения. Си Ен Ен посочи, че преди възобновяването на дейността му всичко си е било както преди десетилетия – покрити с прах мебели от онова време и календари на 1961-ва по стените. При пристигането на Кери картината вероятно няма да е същата, защото мисията вече ще е работила няколко седмици.
Всъщност имаше една главна пречка пред отварянето й, но тя беше преодоляна – кубинските власти увериха Вашингтон, че няма по никакъв начин да възпрепятстват посещението на свои граждани в посолството, както и че няма да ги водят на отчет.
Интересното е, че при прекъсването на дипломатическите отношения двустранните връзки се осъществяваха чрез швейцарското посолство в Хавана, където имаше секция за американски интереси. Тя бе установена през 1977-а, когато администрацията на президента Джими Картър леко затопли отношенията с кубинците. По данни на Държавния департамент в нея са работили 51 американски дипломати и 300 кубински сътрудници, с което фактически тя е била най-голямата чуждестранна мисия в страната. Кубинският лидер Фидел Кастро неведнъж я е наричал "гнездо на шпиони", а точно срещу прозорците й бе разположен пропаганден плакат с изображението на Чичо Сам и надпис, гласящ "Господа империалисти, не се страхуваме от вас!"
Кубинските дипломати също се върнаха в някогашната си триетажна къща с колони, намираща се в престижен район на Вашингтон, където са разположени множество дипломатически мисии. Кубинското знаме вече се развя пред нея, а също и пред сградата на Държавния департамент, където са издигнати знамената на всички държави, с които САЩ поддържат дипломатически отношения.
Възстановяването на контактите с Куба се смята за един от големите дипломатически успехи на администрацията на Барак Обама и зад Океана коментират, че заедно с иранското споразумение то ще оправдае връчването на Нобеловата награда за мир на американския президент през 2009 година. В същото време обаче този ход е подложен и на силни критики, най-вече от средите на Републиканската партия. Особено активен е борещият се за президентска кандидатура сенатор Марко Рубио, който е роден в семейство на кубински имигранти. Заедно със сенатора Тед Круз, който също има президентски амбиции и е от кубински произход, Рубио се закани, че ще блокира в доминирания от републиканците Конгрес назначаването на американски посланик в Хавана. Твърде вероятно е Обама хич и да не се опита да назначи такъв, а мисията в Куба да остане задълго оглавявана от временно изпълняващ длъжността.
Кубинските изселници в Съединените щати също не приеха еднозначно процеса на нормализация на отношенията с родината им. Според анкета на в. "Маями хералд" едва 52% от имигрантите до 65-годишна възраст подкрепят възстановяването на дипломатическите връзки. Особено недоволство предизвика сред общността им фактът, че до неотдавна американските представители в Хавана търсеха контакти с местните дисиденти, а сега старателно ги избягват.
Един от най-острите въпроси за разрешаване между двете страни остава и американското военно присъствие в базата Гуантанамо. Тя е установена още през 1903-а и след революцията Фидел Кастро искаше закриването й, но американците отказаха да я напуснат, позовавайки се на сключения договор за аренда. След събитията от 11 септември 2011-а тя фактически бе превърната в затвор, където изпращаха джихадисти, воювали срещу американските сили в Афганистан и Ирак. Тъй като те не са участвали в редовни военни формирования, за тях не e в сила Женевската конвенция за военнопленниците.
Закриването на затвора в Гуантанамо е едно от предизборните обещания на Барак Обама, които все още не е изпълнил. Нещо повече, министърът на отбраната Аштън Картър заяви неотдавна, че на този етап Пентагонът не планира премахването на базата. Въпросът е сложен, защото при евентуалното й закриване задържаните ще трябва да бъдат прехвърлени на американска територия, където да ги съди граждански съд.
Възстановяването на американско-кубинските отношенията съвсем не означава край и на икономическото ембарго над Куба, което блокира деловите й връзки със САЩ. Обама не може да премахне санкциите без решение на Конгреса, където републиканците имат мнозинство. Той действително има право да отмени някои ограничения за търговията и пътуванията, но не и продължилата десетилетия блокада, така че е твърде възможно и този въпрос да остане нерешен до напускането му на Белия дом.
