Тези дни стана ясно, че България е държава на чудесата и мистериите. Случиха се няколко неща, които в хронологичен ред затвърждават тази представа.
Най-напред в края на юли бликна чудотворна вода в Голямата базилика в религиозно-дворцовия комплекс Плиска. После премиерът Бойко Борисов бе осветен с тази вода кой знае защо не от духовно лице, а от шефа на Националния исторически музей Божидар Димитров, известен безбожник. А в края на първата августовска седмица прясно осветеният Борисов обяви, че в хазната ни има излишък, което било резултат от отличната работа на звената за борба с корупцията и контрабандата.
Очевидно водата от извора в Плиска има чудодейни свойства. Иначе как да си обясним амнезията, споходила премиера, благодарение на която той забрави, че антикорупционният закон на вицепремиерката му Меглена Кунева беше отсвирен от депутатите, включително и от тези на ГЕРБ?! Или забравата, изтрила от паметта му надеждите, с които се роди юнакът БОРКОР? Както и повечето антикорупционни звена всъщност.
Явно изворът в Плиска, където Борисов бе наплискан от ласкателната ръка на Божидар Димитров, има качества, подобни на древногръцката река на забравата Лета. Платон твърди, че преди да се преродят, душите отпивали от водите й, за да забравят предишните си животи.
Ако това действително е така, значи водата от Свещения кладенец ще ни е изключително необходима, дойде ли време за прераждане. Всъщност дори и преди това. Не съм единственият българин, който е убеден, че изтриването на спомена за живота, който сме водили досега, трябва да започне овреме, тоест докато сме още живи. Причини за тази неотложност на процедурата има колкото щеш – достатъчно е да разнищим смисъла на общоприетото и утвърдено у нас възклицание "На това живот ли му викаш!". Или да вземем предизборните партийни обещания, че след вота животът ще бъде по-хубав от песен. Единственият резултат от тези обещания в крайна сметка е, че все повече хора се обръщат към религиите, прокламиращи отвъдния живот.
В тази връзка идеята да се раздават шишенца с чудотворната вода от базиликата в Плиска е навременна и добра. Не можем да не оценим приноса на ръководството на вестник "Стандарт", нагърбило се с това начинание в името на народното добруване. Хем ще дойдат и малко парички. Мнозина българи ще имат шанса да се доберат до флаконче със "свещената" вода. Отпивайки от нея – така, както древните гърци от Лета, те ще забравят тутакси всичко. Включително и мъдростта на философа Антистен: "По-добре е да паднеш на лешоядите, отколкото на ласкателите. Първите ядат мъртвите, а вторите – живите."
Между другото, с прозвището "ласкател" бил наричан историографът на Александър Македонски – Калистен. Неговите "Подвизи на Александър" (Praxeis Alexandrou) са известни с това, че създали около образа на императора божествен ореол и индикации за власт свише. Калистен написал, че дори морските води по гръцките брегове се покорявали пред Александър, като че ли бил бог. Именно историографът бил този, който след като императорът посетил оракула на Амон в оазиса Сива, разпространил легендата, че Александър е син на Зевс.
Така че – имаме си и премиер с божествен ореол, и ласкатели, и чудотворна вода. Друго не ни трябва.
