В сряда, 5 август, Кабинетът прие проекта за нов Кодекс за застраховането и предложи на Народното събрание да го приеме. Изготвянето на изцяло нов документ произтича от транспонирането на многобройни и важни изисквания на европейското законодателство за започване и извършване на застрахователна и презастрахователна дейност. Установява се нова рамка за определяне на капиталовите изисквания на застрахователите и презастрахователите в зависимост от техния рисков профил, въвеждат се изисквания за осъществяване на рисково-базиран надзор върху дейността им. Усъвършенстват се и изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Регламентират се още функциите по управление на риска, вътрешен одит и други.
С проекта на Кодекс за застраховането се предлага въвеждане на нов режим за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователите и презастрахователите след отчитане на всички количествено измерими рискове, на които са изложени.
Промени има и в областта на несъстоятелността на застрахователите, като се прави предложение ролята на синдик да се изпълнява от Гаранционния фонд. По този начин ще се гарантира по-голяма ефективност както при извършване на ликвидацията на застрахователния портфейл, така и с оглед поемането на разходите по несъстоятелността. Гарантираните застрахователни вземания при обявяване на животозастраховател в несъстоятелност ще се изравнят с размера на гарантираните влогове при несъстоятелност на банка – до 196 000 лева.
По отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" се предлага срещу единна премия да се осигурява покритието както за България, държавите-членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, така и за всички държави, които членуват в системата „Зелена карта".
С проекта на Кодекс за застраховането се допуска договорът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите да може да бъде сключен за срок до три години, както и да се разшири покритието й за определени случаи, в които липсва вина на водача, но независимо от това е справедливо увредените лица да могат да получат обезщетение.
Проектът за нов Кодекс за застраховането, за някои аспекти от който писахме, се опитва да реши един наболял проблем – да прекрати кражбите на застрахователни премии.
Широко разпространен сега е вирусът застрахователните премии, платени при застрахователен посредник, да се забавят при прехвърлянето им към застрахователя, за когото са предназначени. Това често води до отлагане на началото на застрахователното покритие или до прекратяване на застрахователния договор, което в крайна сметка е в ущърб на застрахователя. В проектодокумента се предлага всеки застрахователен посредник задължително да уведомява съответния застраховател за полученото плащане в същия ден по електронна поща, чрез електронната система на застрахователя или по друг начин, договорен между него и посредника. Освен това посредникът ще трябва да прехвърли към застрахователя получената премия или вноска не по-късно от тридесет дни от датата на получаването й.
По отношение на задължителната застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите и задължителната застраховка "Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз срокът за прехвърляне на застрахователната премия е пет дни от получаване на плащането. Като допълнителна гаранция за интересите на ползвателите се предвижда забрана застрахователите да прекратяват договори, когато не е платена премията по тях, ако са били уведомени от застрахователния посредник, че плащане ще има. По този начин законодателят смята, че е затворил всички възможни вратички за застрахователно шикалкавене.
С проекта за нов Кодекс за застраховането се решава и още един проблем – прословутите пълномощни при получаване на обезщетенията. Не е упоменато, но става дума в общия случай за легални адвокатски кражби при предоставяне на отвоюваните обезщетения за потърпевшите. Тук вече се пресича порочната практика на юристите – защитници на тлъсти комисионни или дялове, защото законодателят се е погрижил да информира застрахования – от това как да оформи претенцията си до окончателно решение за обезщeтението (независимо от това по взаимно съгласие ли ще е, или чрез съд). Текстът от проекта цели противодействие на практики, при които представители на лицата, които търсят застрахователно обезщетение, разполагат с пълномощно да получат обезщетението от името на ползвателя на застрахователни услуги, но впоследствие не му предават цялата сума и по такъв начин го ощетяват". Проектът предлага въвеждането на задължение упълномощаването за получаване на застрахователно плащане да става с нотариална заверка на подписите, като в пълномощното се съдържа текст, че ползвателят е уведомен, че има право лично да получи съответното плащане. Въвежда се и задължение за застрахователя да уведоми изрично и писмено ползвателя, за когото се отнася плащането, за точния размер на плащането, извършено на неговия представител.“
По този начин застрахованият ще бъде в течение на целия процес до получаването на обезщетението и най-главното – на неговия размер, за да не може никой да спекулира на негов гръб и да обира каймака на дължимото му плащане за понесена щета.
Когато обаче става дума за съд, информационната роля на застрахователя се свежда почти до нула. Това е новата вратичка, която ще се отвори за адвокатите. Ето как мотивира участието си в производството един адвокат: "Преговорите със застрахователя са един възможен, но съвсем не задължителен етап в гореописаното производство. Те могат да се състоят по абсолютно всяко време и независимо на какъв етап се намира производството. Правилото обаче е, че застрахователните компании предлагат да изплатят доброволно обезщетения в значително занижени размери – в сравнение с това, което би присъдил един съд. Именно затова участието на доверен адвокат в производството е силно препоръчително".
Защитникът дори дава чисто финансови измерения на своята роля: "Най-новата съдебна практика сочи, че за смъртен случай се присъжда обезщетение от около и над 100 хил. лв. на всеки наследник, а за средни телесни повреди – в рамките на няколко десетки хиляди лева". В тази практика, разбира се, няма нищо укорително, когато тя е с ясно разписани ангажименти на адвоката и най-вече цена за специализираната помощ. Но в редица случаи, когато малограмотни търсят тази помощ, се създават условия за адвокатски измами или поне за сделки с морален дефицит. Може дори да се окаже, че обезщетението, което дава доброволно застрахователят, е по-високо от това, присъдено от съда, след приспадането на адвокатския хонорар. Така че, независимо от грижите, които обещава да поеме към застрахованите новият Кодекс, остава максимата: "Сами очи гледали, сами плакали". Което на модерен език има директна връзка с нивото на финансовата, и по-конкретно – на застрахователната грамотност.
