Александър Маринов
Отмина още една парламентарна сесия в сградата с крилатия надпис "Съединението прави силата". Въпреки че останаха верни на посредствеността и празнословието и независимо от липсата на нужните на обществото законодателни решения, не можем да твърдим, че всичко е застинало. Напротив, промени има и тепърва ще става все по-интересно, разбира се, в духа на известното китайско проклятие.
Но първо нека припомним възвишените слова, с които преди четири месеца депутатите откриха приключилата трета лятна сесия на 43-ото Народно събрание. Както можеше да се предположи, от Реформаторския блок ни обещаха "балансиране на пенсионната система, категоричен старт на съдебната реформа със смели конституционни промени, образователна реформа и реформа на трудовия пазар". Както обикновено, намеренията на ГЕРБ приличаха на
шарена черга, тъкана от далтонист
"Недопустимо е да не можем да вземем мерки за почистване на речните корита. Образованието се превърна в най-голямата експериментална лаборатория. Управлението има успехи в борба с контрабандата и събирането на повече приходи. В социалната политика трябва да има стратегия за авансова грижа за населението. Ще предложим комисия за промени в конституцията."
Според Патриотичния фронт един от най-важните успехи на управлението, който трябва да се укрепи, е процесът на отстраняване на противоконституционната партия ДПС от властта. А на свой ред "обречените да бъдат отстранени от властта", чрез своя председател Местан, упрекнаха управляващите, че "все повече се идентифицират с националпопулизма. Това е чиста проба неонацизъм, чиста проба фашизъм".
Независимо от традиционните високопарни декларации към тази сесия имаше сериозни очаквания, тъй като на Народното събрание предстоеше да обсъди и приеме важни закони и решения, като реално задвижи така силно анонсираните и наистина необходими на обществото промени. Какви са на практика постигнатите резултати
четири месеца по-късно?
Ако съдим по импровизирания отчет на председателя на парламента Цецка Цачева, депутатите заслужават поздравление: "Управляващото мнозинство остава стабилно и приключваме парламентарната сесия по най-добрия начин… Удовлетворението е от факта, че има приети закони, които са изключително сложни. Успяхме да ги приемем въпреки различията, които имаме."
Междувременно за 120 дни чувствително се е спихнал ентусиазмът на реформаторите. След трагикомичния край на сагата с конституционните промени Радан Кънев заговори за необходимост от предоговаряне на коалиционното споразумение, предупреди за задълбочаващо се партньорство между ГЕРБ и ДПС, насочено срещу Реформаторския блок, и дори посочи като алтернатива предсрочните избори. Първоначално Меглена Кунева се дистанцира от изригването на Кънев, но след като в последния работен ден от сесията "на шейната" бе качено и "любимото й дете" – законопроектът за борба с корупцията по високите етажи във властта, заяви, че управлението "се отдалечава от отговорите на въпросите, които ни пречат да вървим напред". Кунева призова да не се сменят правилата в движение и да се изработи точен график какво, кога и как ще се прави.
Този път патриотите дипломатично си спестиха коментарите и оценките, а АБВ – за да отчете някакъв актив – си приписа "успешната пенсионна реформа", която впрочем и премиерът Бойко Борисов кой знае защо отчете като "напълно завършена".
Политическите лидери и депутатите могат да мислят и говорят каквото си искат, но фактите сочат друго. За четири месеца парламентът натвори един куп недоносчета, предизвика
поредица от скандали
с неочаквани и немотивирани решения, направи всички възможни преобръщания, демонстрира трогателна загриженост за властимащите (чрез скандалния закон за Националната служба за охрана) и пълно презрение към гражданите и данъкоплатците (чрез отказа да се облекчи режимът за признаване на референдумите и да се проведе смислено допитване до народа по проблемите на избирателната система). Дори стъпки, които уж бяха одобрени, се оказаха незабавно подложени на ревизия от самите парламентарни групи, гласували за тях. След като предложеният от здравния министър проект за изменения в Закона за лечебните заведения бе приет на първо четене, премиерът изненадващо обяви отказ от най-радикалните му идеи, а после се зададе лавина от предложения за промени преди второ четене, инициирани от ГЕРБ. Ако нещо от казаното при откриването на лятната сесия се потвърди, това бяха думите на Радан Кънев, че "парламентът не е послушен инструмент на изпълнителната власт". И наистина, случи се рядко срещан у нас феномен – редица ключови законопроекти, внесени от правителството, претърпяха странни метаморфози, достигащи до абсурдно преиначаване на заложените идеи. Друг е въпросът, че това едва ли ставаше без знанието и участие на (поне част от) кабинета.
Разбира се, малцина са изненадани, още по-малко разочаровани от поредната посредствена имитация на парламентаризъм. Ако нещо наистина предизвиква интерес, това е налагането на
съществени задкулисни размествания
в съотношението на политическите сили, които, макар и прогнозирани по принцип (вкл. на страниците на "БАНКЕРЪ"), се развиха по-бързо от очакваното.
На първо място, съвсем ясно се открои видимото възстановяване на позициите на ДПС, което от състояние на (вероятно привидна) изолация вече активно диктува политическите събития. Само за седмица от движението успяха да опровергаят тезата, че са напът да бъдат превърнати в "напълно заобиколим фактор" и не само наложиха своето виждане за промени в съдебната власт, но и демонстрираха реалното си влияние чрез отлагането на антикорупционното законодателство. На фона на недоволството и засилващата се нервност на малките партньори в управлението ДПС предложи на Борисов най-желаното – илюзията за стабилност, довеждане докрай на мандата и светли перспективи за нов такъв.
Подчертавам –
илюзия за стабилност, а не реална стабилност
защото последната е възможна само при управление, постигащо нужните на обществото резултати. Днес Борисов и ГЕРБ се възползват от партньорството с ДПС, за да насочват реформите в посока, която смятат за изгодна – външни ефекти без съществени промени, като се възползват от недомислените и нескопосано проведени планове на реформаторите. Утре обаче бумерангът ще се върне със страшна сила. Защото реформите са крайно необходими и отчайващо закъснели.
Така завърши поредната парламентарна сесия, в която всяка партия гонеше своя интерес, а Народното събрание като цяло продължи да се щура безцелно в своята измислена действителност.
