След бурни дебати гръцкият парламент одобри третия спасителен план за страната, според който тя трябва да получи от международните кредитори помощ от 86 млрд. евро.
Разгорещеното заседание продължи цяла нощ и в ранните часове на петък, а предложеният от премиера Алексис Ципрас план получи нужната подкрепа, като 222-ма парламентаристи гласуваха за него, 64 бяха против и 11 се въздържаха. Отново, както и при приемането на законодателните промени, проправящи пътя към спасителния пакет, Ципрас разчиташе на гласовете на опозицията, след като в собствената му партия СИРИЗА настъпи разцепление и 42-ма нейни депутати, сред които бившият финансов министър Янис Варуфакис и председателката на парламента Зои Констандопулу гласуваха против споразумението. Премиерът ще поиска по-късно този месец вот на доверие, вероятно на 20 август – деня, в който Гърция трябва да изплати на ЕЦБ 3.2 млрд. евро, прогнозират гръцките медии.
"Първата фаза на тежкия и болезнен процес приключва днес", заяви Ципрас в драматична реч преди гласуването. "Изборът ни беше между меморандум в eврозоната или меморандум с драхми", призна той.
Текстът на споразумението се състои от две части. Едната включва списък с около 40 реформи, изисквани от кредиторите за освобождаване на траншове от програмата за заем. Втората част упълномощава министъра на финансите и гръцкия Фонд за финансова стабилност да подпишат споразумението и всички документи, които вървят в пакета с него. Програмата е придружена от Меморандум за разбирателство (общо 354 страници) между Европейския стабилизационен механизъм, ЕК, ЕЦБ и МВФ.
Парламентът трябваше да приеме споразумението преди срещата на финансовите министри на еврозоната в Брюксел, които го разгледаха в по-късните часове в петък. За да влезе в сила обаче, третият спасителен пакт трябва да мине и през парламентите на най-малко осем страни от еврозоната, включително r Германия, която досега е изразявала най-сериозни резерви към одобряването му.
По-рано тази седмица заместник-министърът на финансите на Германия Йенс Шпан заяви, че Германия и Франция искат повече разяснения по ключови точки от споразумението и се надяват да получат отговорите на срещата на Еврогрупата в Брюксел. Всяко забавяне на спасителния пакет ще постави обаче под заплаха възможността Атина да извърши плащането към ЕЦБ на 20 август. Единственият изход от изпадането в неплатежоспособност при това положение ще е отпускането на нов мостов заем – нещо, което гръцкото правителство иска на всяка цена да избегне. "Мостовото финансиране ще върне страната към безкрайна криза. Носим национална отговорност да се противопоставим на подобно развитие", заяви в тази връзка гръцкият премиер.
Междувременно стана известно, че Гърция ще премахне превантивния данък от 26% за сделки с България. Това е част от пакета мерки, гласувани от парламента. Новината официално не е бе потвърдена от гръцки източници до редакционното приключване на броя. От българското министерство на финансите казаха за "БАНКЕРЪ", че най-вероятно дискриминационната спрямо България мярка е отпаднала, но очакват да видят публикуван текста на гръцкото предложение и тогава да коментират.
Още на 30 март 2015 г. България изпрати писмо до европейския комисар по икономически и финансови въпроси Пиер Московиси, в което заяви, че въвеждането на данъчно облагане от 26% при източника на всички сделки и транзакции с източник в България, както и в Ирландия и Кипър, е дискриминационна и непропорционална мярка. Изчисленията показваха, че заради данъка от 26% за сделки с България страната ни можеше да загуби до 1.5 млрд. лева.
Гласуваните от парламента мерки
Вeстник "Катимерини" публикува част от мерките, които включва споразумението, гласувано в парламента. Те включват:
– премахване на ранното пенсиониране;
– спиране на данъчните облекчения за островите до края на 2016 г.;
– нови закони за необслужваните кредити на банките;
– затягане регулациите на системата за събиране на данъчни задължения към държавата;
– увеличаване от 4% на 6% на т.нар. данък солидарност, плащан от всички с доходи от 50 до 100 хил. евро годишно;
– дерегулиране на енергийния пазар;
– учредяване на независим фонд за държавните активи в Гърция с цел набиране на 50 млрд. евро, от които 75% трябва да отидат за рекапитализиране на банките и намаляване на дълговете;
– продължаване на приватизационната програма;
– основна ревизия на системата за социално осигуряване;
– подсилване на Службата за борба с финансови престъпления;
– реформиране на продуктовия пазар съгласно предложенията на ОССЕ;
– промяна в методиката за облагане на корабните фирми;
– намаляване цените на генеричните лекарства;
– премахване на данъчните облекчения за фермерите, които сега получават субсидирано гориво за техниката си.
