Една година след затварянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) фалитът й вероятно радва малцина. Той със сигурност обаче къса нервите и трови живота на хиляди. Без да цитираме имена, ще опишем казуса на едно частно дружество, попадащо някъде около границата между дребния и средния бизнес. Случаят е показателен не с наличието на специални познанства, условия, роднински и политически връзки, а с това как клиенти на КТБ затъват в битки за парите си, опитвайки се да спазват закона.
През 2007 г., когато имотният пазар върви нагоре, а КТБ е във възход, дружеството решава да инвестира в магазин, гараж и паркомясто. Страните сключват договор за кредит в размер на 175 хил. евро, обезпечен с ипотека и особен залог. Крайният срок за погасяване е през 2019 г. и до отнемането на лиценза на банката през ноември, 2014 г., вноските по кредита постъпват редовно. През цялото това време дружеството притежава и влог в КТБ, открит едновременно с изтеглянето на кредита. За разлика от повечето други длъжници, които спират да плащат веднага след поставянето на банката под специален надзор близо пет месеца по-рано, собствениците на тази фирма продължават да се издължават на датите на падежите. Вероятно защото не са искали да повярват, че държавата ще допусне банката да бъде унищожена. Както и че ще погази декларирания публично и неколкократно от нейни висши представители ангажимент да търси възможности за нейното спасяване и оздравяване.
Когато става пределно ясно, че държавата е ангажирана единствено с фалирането на КТБ, дружеството решава да приключи отношенията си с нея. До този момент е погасило по-голямата част от кредита и му остават около 70 хил. евро. Дни преди отнемането на лиценза сключва договор за цесия с физическо лице, купувайки негово вземане към КТБ в същия размер. След което цедентът и цесионерът уведомяват синдиците за направената цесия и заявяват прихващане на вземането по нея с остатъка от кредита на дружеството длъжник. Въз основа на така погасения кредит дружеството иска и заличаване на обезпеченията. И очаква Фондът за гарантиране на влоговете да му изплати наличните средства по притежаваната от него разплащателна сметка. Те са в размер на около 15 хил. евро и по договора няма привилегировани условия, което означава, че попадат в гаранцията по влогове в банки с отнет лиценз.
Служебните шефове на КТБ в лицето на квестори и синдици отказват обаче да осчетоводят заявеното прихващане, да вдигнат обезпеченията и да подадат информация към фонда, въз основа на която дружеството да бъде включено в списъка на вложителите с гарантирани вземания. То е принудено да заведе дело, в което посочва като солидарни ответници КТБ и фонда, като в същото време подава и жалба до главния прокурор Сотир Цацаров. В нея пишат, че след поставянето на банката под специален надзор тя е попаднала в ръцете на организирана престъпна група от извършители, подбудители и помагачи, които се облагодетелстват от управлението й с огромни суми.
КТБ и фондът не остават длъжни. В позицията си пред съда квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчева твърдят, че искът на дружеството е недопустим и неоснователен. На първо място те твърдят, че банката не е длъжник по иска за изплащане на гарантирани влогове и не може да носи солидарна отговорност редом с фонда, тъй като извършва само техническа дейност по осчетоводяване и подаване на информация към него. Посочват, че съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банките при едновременно наличие на задължение и гарантирани влогове в банка с отнет лиценз задълженията се приспадат от размера на гаранцията. И понеже те са повече, крайната сума е отрицателна величина – т. е. с наличните 15 хил. евро по сметката на дружеството ще бъде погасена само част от остатъка по кредита му към КТБ. А такъв продължавало да има, защото уведомлението за направената цесия дошло след датата на отнемане на лиценза. По това време цесионерът вече е знаел за настъпилата неплатежоспособност на КТБ, което означава, че синдиците могат да атакуват сделката пред съда като относително недействителна. Изразено е и съмнение във валидността на договора за цесия с оглед достоверността на неговата дата.
Фондът също твърди, че не е солидарно отговорен с банката и иска разделяне на делото, твърдейки, че спорът му с дружеството не е търговски и трябва да се води по общите правила на ГПК. Основните му аргументи да оспорва иска са обаче същите – задълженията на ищеца надхвърлят гарантираните му влогове, а изявлението за прихващане въз основа на направената цесия е закъсняло, тъй като определянето на подлежащите на изплащане става към датата на отнемане на лиценза. Юристите на фонда добавят и други аргументи. Според тях прихващане не може да породи правни последици след датата на отнемане на лиценза, тъй като от тази дата банката няма право да изпълнява свои задължения. Това прави вземането на дружеството към нея неизискуемо, а по закон прихващане може да бъде направено само между насрещни и изискуеми вземания.
Направено е и възражение за нищожност на договора за цесия, тъй като целял заобикаляне на закона. Наред с цесионера в недобросъвестност е обвинен и цедентът, който притежавал влогове над гарантирания размер и целял разделянето им, за да бъдат покрити от гаранцията. В същото време и той дължал пари на банката, което означава, че получените от нея кредити трябва да бъдат прихванати от неговите вземания. В стремежа си да приведат повече доводи за това, че фондът не дължи плащане, юристите му привеждат и странния аргумент, че договорът за цесия не придавал на придобитото въз основа на него вземане качеството на влог. В случая обаче дружеството цесионер не твърди подобно нещо и не претендира за сумата по вземането, купено от цедента. То си иска само сумата по разплащателната сметка, открита седем години по-рано.
В крайна сметка синдиците на КТБ Лазар Илиев и Росен Ангелчев продължават линията на квесторите, завеждайки на свой ред дело срещу дружеството. В него искат направеното прихващане да бъде обявено за нищожно или относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността. Дали обаче онези, които попълват масата й, са толкова стриктни във всички подобни случаи? В жалбата си до главния прокурор дружеството сочи смущаващи факти и предлага да предостави конкретни доказателства в тяхна подкрепа. От направена справка в счетоводната система на банката станало ясно, че отправените до банката в един и същи период изявления за прихващания са осчетоводявани избирателно и по неясни критерии. Но вместо да започне проверка по изложеното в жалбата, включително да назначи подробна счетоводна експертиза, прокуратурата препраща жалбата на… БНБ. На ход е Върховният касационен съд.
Съмнение
Странен е и подходът на квесторите и синдиците в КТБ да управляват процесите с вътрешни заповеди и указания, чиято връзка със закона и икономическата логика изглеждат понякога съмнителни. До началото на тази година длъжниците на КТБ могат да разчитат взетите от тях кредити да бъдат погасявани от наличностите в притежавани от тях в същата банка сметки. Това става с дебитирането им до размера на дължимите суми за погашения по главницата и лихвата на съответната дата на падежа. Тази практика е в синхрон с изискването за погасяване на задълженията с налични вземания. После обаче квесторите издават заповед, обръщат подхода наопаки. Освен че дебитирането на сметките с изискуемите задължения е забранено, наредено е всички счетоводни операции в тази насока да бъдат сторнирани. Тоест – да бъде възстановено положението отпреди тях, като със задна дата длъжниците по кредитите бъдат натоварени и с лихви за забава. Това закъсняло превръщане на задълженията в предсрочно изискуеми наказва кредитополучателите, които не са разчитали, че няма да изпаднат в забава при наличието на средства в сметките си. Седмица по-късно квесторите издават нова заповед, с която допускат погасяване на задълженията чрез разкриване на нова счетоводна сметка, средствата по която да постъпват на каса или по банков път. Целта е в банката да постъпват свежи пари, като в същото време не се допуска погасяване на кредитите с прихващането им срещу налични в трезора средства. Това става обаче с цената на изкуствено поставяне на кредитополучателите в положението на неизпълнение, демотивирайки ги да продължат погасяването на своите задължения. Което пък уврежда интереса както на кредиторите на несъстоятелността, така и обществения в лицето на Фонда за гарантиране на влоговете.
Без отговор
След неубедителните си изяви по жалбите срещу решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ и при определяне на датата на неплатежоспособността съдът продължава да се колебае в прилагането на закона. В описания случай Софийският градски съд спира делото на основание чл.20 от Закона за банковата несъстоятелност. Съгласно него с откриването на производство по банкова несъстоятелност се спират всички съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу нея. Съдът указва на дружеството да предяви вземанията си пред синдика, което означава да се подреди редом с негарантираните кредитори и да не вземе нищо. Дружеството обжалва определението за спиране на делото и Софийският апелативен съд го потвърждава. Той приема, че спирането на производството по отношение на КТБ е безспорно. Мотивите му относно претенцията срещу фонда са обаче неясни. Въззивната инстанция посочва, че за да бъде ангажирана отговорността на фонда, наличието на вземане от страна на ищеца, което вземане да произтича от сключен договор за влог или за разплащателна сметка, трябвало да бъде установено еднозначно по отношение и на двамата ответници. А както вече посочихме, КТБ и фондът не само не оспорват наличието на разплащателна сметка, но и изрично се позовават на нея, за да аргументират отказа си да изплатят гарантираната сума по нея. Докладчикът по делото в тричленния апелативен състав пък изразява особено мнение, което по същество е обратно на другите двама в състава. Той споделя тезата им, че по отношение на КТБ делото трябва да бъде спряно, но смята, че то трябва да продължи по отношение на фонда. В резултат или ще се уважи претенцията на дружеството срещу него, или (ако това не стане) ще се уважи претенцията му срещу банката в несъстоятелност, като вземането бъде включено в изготвения от синдика списък на кредиторите. Показателно е, че съдът не отговаря на ключовия въпрос – разполага ли Фондът за гарантиране на влоговете с оперативна самостоятелност да преценява валидността на цесиите. На ход е Върховният касационен съд.
