Вълна от терористични атаки с човешки жертви заля Турция, след като Анкара взе решение да започне въздушни удари срещу "Ислямска държава" и кюрдските бунтовници. Атентатите бяха извършени на фона на политическото напрежение, породено от наближаващия краен срок за съставяне на правителство след проведените на 7 юни парламентарни избори.
Подписаното споразумение между Анкара и Вашингтон за освобождаването на последния участък от турско-сирийската граница от контрола на "Ислямска държава" даде основание да се смята, че Турция най-сетне ще се включи активно в предвожданата от Съединените щати борба с джихадистите. Вместо това тя разпали отново конфликта със своите кюрди и много коментатори поставиха под съмнение решимостта й действително да води битка срещу първоначално посочения противник.
Споразумението между двамата партньори от НАТО съдържа две основни точки. На първо място, това е разрешението американските сили да използват военновъздушната база в Инджирлик, разположена в близост до границата със Сирия, за нанасяне на въздушни удари срещу бойците от "Ислямска държава". Втората важна договореност предвижда създаването на дълга около 100 км зона извън контрола на ислямистите в Северна Сирия по протежение на границата й с Турция. Крайната цел е тя да бъде поставена под контрола на прозападната сирийска опозиция, което ще позволи завръщането на част от сирийските бежанци на обезопасената територия. Другото намерение, за което "БАНКЕРЪ" вече писа, е да не се допусне силите на кюрдските "Отряди за народна самоотбрана", които са на фактическо подчинение на забранената като терористична организация в югоизточната ни съседка Кюрдска работническа партия (ПКК), да установят стратегически контрол над този участък от границата.
Формалният повод Турция да се реши на обвързване с коалицията, воюваща с "Ислямска държава", бе атентатът в Суруч, при който загинаха 32-ма души и над сто бяха ранени. Жертвите бяха младежи от левичарска кюрдска организация, готвещи се да се включат във възстановяването на град Кобане, обект на атаките на джихадистите в продължение на месеци. За извършител на атентата бе посочена "Ислямска държава", макар че радикалната групировка не пое отговорност за него. Кюрдската версия обаче бе различна – бомбеното нападение е извършено в координация между джихадистите и турските сили за сигурност. Два дни след него, на 22 юли, в югоизточния град Шанлъурфа бяха разстреляни двама полицаи – отговорност за нападението пое ПКК, като обясни, че те са сътрудничили на "Ислямска държава" за атентата в Суруч.
В отговор Турция започна едновременно въздушни атаки срещу ислямистката групировка и кюрдската организация, воюваща с нея – или както се изрази премиерът Ахмет Давутоглу, поведе "синхронизирана атака срещу терора". Така приключи продължилото почти три години примирие между турската държава и ПКК, постигнато с намесата на излежаващия доживотна присъда кюрдски лидер Абдула Йоджалан и сложило временен край на започналия през 80-те години въоръжен конфликт, отнел над 40 000 човешки живота.
"Турция твърди, че се бие с "Ислямска държава". В действителност тя се бори срещу ПКК", заяви сегашният лидер на организацията Джемил Байък в интервю за Би Би Си. "Те се опитват да ограничат бойната ни активност срещу ислямистите. Турция защитава "Ислямска държава". Президентът Ердоган стои зад кланетата й. Неговата цел е да спре настъпленията на кюрдите", изрази кюрдската гледна точка Байък.
Междувременно Анадолската агенция оповести, че близо 300 бойци на ПКК са били убити от началото на въздушните удари на турска и иракска територия, а ЕС и САЩ призоваха Турция да отговаря "пропорционално" на действията на кюрдската групировка.
Докато самолетите атакуваха бойците на ПКК, турският президент Реджеп Ердоган предприе настъпление и срещу политическото представителство на кюрдите в страната. Ердоган обвини директно прокюрдската левичарска Демократична партия на народите, че поддържа ПКК, и поиска парламентът да лиши от имунитет нейни депутати, за да "платят цената" за връзките си с "терористични групи". Президентът определено има причини да има зъб на Демократичната партия на народите – на последните парламентарни избори тя прескочи 10-процентната бариера и лиши неговата Партия на справедливостта и развитието от абсолютно парламентарно мнозинство. С това се изпариха и шансовете да бъдат приети такива конституционни промени, които да увеличат президентските правомощия. Перспективата за съставяне на коалиционно правителство обаче става все по-съмнителна и вече открито се говори за предсрочни избори, което дава на Ердоган шанс за реванш. Атаката срещу ПКК поставя новоизбраните кюрдски депутати в незавидна позиция – ако изразят солидарност с организацията, това ще мобилизира националистическия вот в полза на формацията на Ердоган, но ако осъдят действията й, вероятно ще загубят част от подкрепата на сънародниците си.
Изглежда, стремежът на Ердоган е: вкарвайки страната във война, да сплоти населението й около себе си. Въпросът е дали си струва цената.
