След цяло десетилетие на обещания, очаквания и отлагания – в края на септември, в столицата най-сетне ще заработи митичният вече завод за преработка на отпадъците. Случайно или не, кметът Йорданка Фандъкова, разбира се, в компанията на премиера Бойко Борисов ще резне лентичката точно няколко дни преди предстоящите местни избори и тъкмо когато е поотшумяла еуфорията от откриването на преасфалтирания бул. "Цариградско шосе".
Също толкова случайно се оказва, че вместо да намали разходите за справянето със софийските боклуци, новият завод, чието изграждане глътна стотици милиони лева, ще осигури допълнителни печалби за някои фирми. Сега за събирането и извозването на сметта се плащат по 80-100 млн. лв. на година. След пускането на съоръженията в местността Садината обаче тази сума ще нарасне с почти 20%, защото на Столичната община ще й се наложи да плаща солидни суми за оползотворяване на RDF горивото, получавано след механичното и биологичното третиране на отпадъците. Така че нищо чудно да ни сюрпризират с увеличение на "такса смет", което да попълни бъдещата дупка в бюджета.
Нелепото е, че през цялото време, докато се строеше предприятието, ни се обясняваше как това RDF гориво ще се ползва не от кой да е, а от "Топлофикация София" и ще пести разходи на общинското дружество. Твърдеше се, че 30% от всички клиенти на столичното парно ще използват топлинна енергия, произведена от въпросното гориво. В летните месеци пък топлата вода в центъра на София щеше да е обезпечена изцяло от този енергиен източник. Като цяло се планираше потреблението на природен газ в топлофикацията да падне с 11 процента, от което пък да се подобри конкурентоспособността на закъсалата фирма.
Поне на теория всичко това продължава да е вярно. Проблемът обаче е, че "Топлофикация София" не разполага с необходимите инсталации за изгаряне на модифицираното гориво. В края на 2013-а бе съобщено, че се предвижда такива да бъдат изградени на площадката на ТЕЦ "София". Но досега е налице само идейният проект, избрана е конкретната технология и е изготвен доклад за оценка на въздействието върху околната среда. За строителство още дори не се говори, тъй като не е осигурено финансиране. А в случая става дума за около 130 млн. лева. Намерението на местните власти е да се кандидатства с проект по новата оперативна програма "Околна среда".
"Документите са готови и в момента се подготвят апликационни форми за финансиране по екопрограмата", каза преди време Йорданка Фандъкова. Което в действителност означава, че такава инсталация няма да заработи в близките четири-пет години. И то ако всичко мине гладко, без каквито и да било спънки. А дотогава вместо икономии от парното ще има преразход за боклуците. На практика общината ще плаща по 7.5 млн. лв. на година, за да се отърве от RDF горивото, което няма какво да прави. За целта е решено да се сключат договори с частни фирми, които биха могли да изгарят суровината в заводите си. По този начин избраниците не просто ще получават евтино гориво, но и ще им се плаща за това.
Процедурата за събиране на оферти бе обявена на 16 юли, а отварянето им стана на 11 август. Мераклиите бяха трима – "Девня цимент", "Холсим България" и "Златна Панега цимент", като с тях ще се подпишат четиригодишни споразумения. Присъствието само на циментови заводи никак не е случайно. Изрично условие за участие в надпреварата бе кандидатите да притежават действащо комплексно разрешително за оползотворяване на RDF отпадъци. По данни на Изпълнителната агенция по околна среда такова, освен споменатите три компании, има само фирмата за управление на отпадъци "Екомакс".
Иначе най-голяма полза от работата на софийското предприятие за преработка на боклуците ще има "Холсим България". Тя бе единствен кандидат за първата обособена позиция от търга, която включва 80 хил. т RDF на година. Прогнозните разчети показват, че за това количество Столичната община ще плаща по 3.36 млн. лева.
"Девня Цимент" пък ще сключи договор за оползотворяването на 75 хил. т RDF на година. Възнаграждението, което ще получава за всяка от четирите години на контракта, е изчислено на 3.15 млн. лева.
Участието на "Златна Панега цимент" в този "ароматен" бизнес ще е най-скромно – по 25 хил. т годишно срещу малко над един милион лева.
Излиза, че през следващите четири години Столичната община ще похарчи общо 30 240 000 лв. за последваща обработка на полученото от новооткрития завод гориво. И тези разходи няма да са единствените. За същия период е предвидено да бъдат платени и други 18 млн. лв. за транспортиране на материалите, получени от третирането на отпадъците, включително и на RDF. С други думи, циментовите заводи няма да се охарчат дори за доставката на суровината.
Останалите рециклируеми материали, чийто транспорт ще поеме кметството, са 3867 т черни метали годишно, 1036 т цветни метали, 23 500 т хартия и картон, 2003 т пластмаси и 8636 т стъкло.
За предварително сепариране, сортиране, рециклиране и оползотворяване на сметта вече е сключено споразумение с обединението "Екосорт", включващо "Екобулпак" и "Екобулсорт". Едногодишният договор е на стойност 10 млн. лв., но това няма да са единствените приходи за посочените фирми. Печалби ще се реализират и от самата преработка. Изискванията са например 7% от теглото на преминалите през сепариращите системи боклуци (или минимум 8400 т) да бъде извлечено и предадено за рециклиране. В него задължително трябва да се съдържат такива материали като хартия, стъкло, пластмаси, фолиа и други полимери (PET, PVC, HPDE, гума…), както и черни и цветни метали. Половината от реализираните приходи ще постъпват по сметка на кметството, а останалите ще са за обединението "Екосорт". Което при 8400 т суровини не е никак малко. При 40 стотинки средна изкупна цена на металите, пластмасата и стъклото (които са в най-големи количества) това прави над 3 млн. лева.
Допълнителни приходи ще носи и т.нар. инертна фракция от отпадъците (съдържаща камъни, пръст и др.), която може да се ползва при рекултивация и възстановяване на различни терени. Изчислено е, че тази фракция ще е поне 15% от обработените отпадъци, или 18 хил. тона.
