Има една основна пречка пред предприемачите по пътя към безвъзмездното европейско финансиране. Това са чиновниците, които оценяват проектите и одобряват плащанията. По върховете на държавната администрация у нас са се наредили не експерти, а комисионери. И затова в схемите за подпомагане на бизнеса успяват само тези, които имат топли връзки с правилните хора. Публична тайна е, че ключовите фигури прибират поне по 10% комисиона от всеки одобрен проект. И ако някой даде повече, отива по-напред в класирането, дори да не отговаря на изискванията. Но когато кандидатите за платен успех станат прекалено много, нещата се объркват. Най-точно това пролича в думите на Ели Милушева – директора на оперативната програма "Конкурентоспособност", по времето на кабинета "Орешарски". "Засилената конкуренция изкриви процеса", каза тя, разкривайки пълната немощ на администрацията и абсолютната безотговорност при усвояването или по-точно при загубата на европейски средства.
Милушева отдавна вече я няма на тази позиция, но поразиите й още тежат. В резултат на некоординираните й действия бе прекратена цялата схема за технологична модернизация на фирмите и на практика корупцията изяде близо 100 млн. лв. от българската икономика.
Какво всъщност се случи? По последната процедура за "Технологична модернизация в малки и средни предприятия" по програмата "Конкурентоспособност", с бюджет 97.5 млн. лв., бяха получени повече от 1200 проекта на обща стойност над 730 млн. лева. На 23 май 2014-а бе обявено решението на управляващия орган финансиране да получат 142 проекта. По правило договорите трябва да се сключат в едномесечен срок, но точно на 23 юни същата година Милушева изненадващо обяви, че прекратява процедурата. Като причина бяха посочени постъпилите безпрецедентен брой жалби и сигнали за нередности в процеса на оценка на предложенията, някои граничещи дори с престъпление. Нарушен бил принципът на равнопоставеност, като в хода на самия конкурс се променяли критерии. Имало и съмнения за нерегламентирани отношения между договарящия орган, консултантите и фирмите, като комисионите варирали между 7 и 10% от стойността на спечелен проект. Виновни за всичко това обаче не бяха посочени.
Повечето от одобрените компании, разбира се, решиха да съдят икономическото министерство и управляващия орган на програмата заради пропусната възможност да се модернизират с европейски пари. Колективното им дело вече мина през Административния съд в София и от началото на годината се гледаше от Върховния административен съд. То бе образувано на 12 януари 2015-а, а на 26 февруари висшите магистрати излязоха с определение, което задължи министъра на икономиката да представи допълнителни документи по случая. След това последваха още няколко заседания за уточняване на техническите детайли и конституиране на страните, докато на 8 юни не бе даден ход на процеса по същество. Но в последния ден на юли Върховният административен съд неочаквано отмени предишното си решение, обяснявайки, че не той е компетентен да се произнася по спора между фирмите и икономическото ведомство.
Разпоредбата на чл.132, ал.2 на Административно-наказателния кодекс посочва актовете, които подлежат на оспорване пред Върховния административен съд. Това са решения на Министерския съвет, на министър-председателя, заместниците му и министрите. В конкретния случай обаче издател на оспорвания административен акт е главният директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на договарящия орган – Ели Милушева. И въпреки че тя е била оправомощена (съгласно заповед № РД-16-863 от 25.06.2013 г.) от тогавашния министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, върховните магистрати приемат, че актът е издаден от орган извън посочените в АПК.
"От изложеното следва, че делото не е подсъдно на Върховния административен съд и той не е родово компетентен да разгледа и да се произнесе по същество по направеното оспорване. Като първа инстанция трябва да се произнесе по оспорването Административният съд в София-град", пише в мотивите за прекратяване на делото.
Странното е, че в предишните определения на ВАС, включително и от 8 юни, като ответник е посочен самият министър на икономиката. И изведнъж, на 31 юли, това вече не е така. Дали сме свидетели на пунктуално следване на буквата на закона, или зад изваждането на икономическия министър от спора стои нещо друго, можем само да гадаем. За съжаление какъвто и да е изходът от това дело, споменатите 100 млн. лв. вече ги няма. Сроковете по "Конкурентоспособност" отдавна изтекоха и средствата са отписани. Малко вероятно е България да получи възможност за финансиране на одобрените проекти чрез инструментите на новата програма "Иновации и конкурентоспособност". Затова единствената възможност остава националният бюджет, който пак ще плати с нашите пари за вината и некомпетентността на определени държавни служители.
