Над 1.5 млрд. лева дължат българите на компаниите за бързи кредити в края на юни т. г., съобщават от БНБ. Близо 75% от заемите, раздавани от небанкови финансови институции, са били предназначени за покриване най-вече на текущи нужди от ликвидност на домакинствата. В сравнение с юни миналата година е налице едно увеличение с цели 5.4%. А това не е никак малко.
БНБ съобщава още, че сумата на отпуснатите от небанкови финансови компании заеми надхвърля 2 млрд. лв. Фирми, особено малки дружества и еднолични търговци, също прибягват до подобен вид финансиране, защото често през банките им е по-трудно или направо невъзможно да получат кредити.
Докато банковото кредитиране се свива, размерът на бързите кредити и общият им дял в сумарните финансирания осезаемо нараства, най-вече заради увеличението на дела на потребителските заеми – с над 13% до 1.3 млрд. лв. В същото време делът на жилищните заеми бележи драстично намаление спрямо миналата година – с над 27% до около 192 млн. лв.
Небанковите компании предлагат по-лесно и по-бързо финансиране и затова немалко граждани и фирми търсят услугите им, макар че това им излиза по-скъпо. По-малки суми – за плащане на сметки ток и парно или за покупка на нов мобилен телефон, се отпускат най-често само срещу лична карта. Минус на този тип финансиране е значително по-високата му цена.
Данните на БНБ показват, че през небанкови дружества се теглят и доста заеми с дълъг срок на погасяване. Заемите над 5 години са за близо 632 млн. лв., между 1 и 5 години – 607 млн., до 1 година – 342 млн. лв.
Има и особено тревожен елемент в тази статистика – все повече домакинства задлъжняват, тъй като доходите им не стигат за покриване на разходите. Според НСИ българите все повече крепят семейния бюджет с пари назаем. А тъй като банките трудно отпускат финансиране и процедурите са доста бавни и педантични, много хора се обръщат към алтернативни "магазини" за кредити.
