Правото на гражданите да пренареждат кандидатските листи за общински съветници гони съня от очите на партийните функционери. По-разтревожени са лидерите на малките партии, които нямат структури във всички общини. Защото местните организации провеждат разяснителната кампания сред гласоподавателите и им обясняват изборните правила. Партиите на нашия политически небосклон, с някои изключения, се сещат за електората си само преди избори. През останалото време кракът им не стъпва при хората от провинцията. Най-организирани и с най-много местни структури са ГЕРБ и ДПС, а донякъде и БСП. Факт е, че заместник-председателят на Бойко-Борисовата партия Цветан Цветанов и през отпускарските месеци не спира да обикаля из страната и да представя кандидатите на ГЕРБ за местния вот. Същото правят и хората на Местан в районите си. При десния сектор обаче не е така.
Затова напоследък се появяват екзотични предложения, чиято цел е единствено да се избегнат „грешките“, които се случиха на европейските и парламентарните избори миналата година. На първите никому неизвестният социалист Момчил Неков измести лидера Сергей Станишев и замина за Брюксел само защото номерът му в листата съвпадаше с този, под който БСП се състезаваше за Европейския парламент. И така възникна феноменът 15/15. Цялата тази обърквация пък остави извън Европарламента Петър Курумбашев, който преждевременно напусна мястото си на народен представител от левицата, тъй като беше съвсем сигурен, че ще стане евродепутат.
Същото нещо се случи и в Пловдив на изборите за Народно събрание с партията на Николай Бареков – ББЦ. Никому неизвестната учителка Ана Баракова измести втория в листата – юриста Дяко Дяков, тъй като беше записана под номер 13.
И в двата случая причината за това беше дублирането на номера на конкретния кандидат за депутат с номера на партията за вота. Много избиратели се объркаха и отбелязваха конкретен кандидат за депутат с убеждението, че така гласуват за самата партия.
Такива издънки имаше и при ГЕРБ, но влезлите по "грешка" в парламента бяха помолени любезно от лидера Бойко Борисов да се откажат и да отстъпят местата си на когото трябва, при което те се подчиниха. Не така се получи обаче при ДПС. Въпреки че техният електорат е изключително дисциплиниран и там станаха недоразумения. И тъй като Гюнай Хюсмен от Разград и Муса Палев от Благоевград отказаха да напуснат депутатските места, които бяха спечелили с преференция, парламентарната група на Движението се принуди да ги изключи и те станаха независими.
Поради това от партията на Местан натискаха преференцията да бъде премахната особено за общински избори, където една по-голяма фамилия на някои от кандидатите може да пренареди листата. Управляващите от ГЕРБ обаче се заинатиха и отказаха да пипат Изборния кодекс месеци преди вота. Което в крайна сметка е добър знак към избирателите. От една страна, не им се отнема правото на предпочитание заради егоизма на партийните централи. От друга, всякакви поправки в последния момент будят подозрения у гражданите, че са продиктувани от задни мисли и облагодетелстват властимащите.
Интригата на местния вот на 25 октомври ще бъде преференцията при избирането на общински съветници – е убеден политологът от Софийския университет Димитър Димитров. Преди десетина дни СДС предложи на Централната избирателна комисия на предстоящия местен вот да няма припокриване на номерата на партиите и на кандидатите за общински съветници. Идеята е партийната номерация да започва от число, по-голямо от максималния брой съветници в най-дългата общинска листа – софийската. И тъй като номерацията на кандидат-общинарите в нея е от 1 до 61, то номерирането на партиите да започва от 100 нагоре. Тоест, в изборните бюлетини те ще бъдат изписвани като хотелски стаи, на които е обозначен не само номерът на помещението, но и етажът, на който се намира. Целта е да се избегне съвпадение между номерата на партиите и тези на кандидатите за общински съветници в листите. От формацията на Лукарски са убедени, че по този начин ще се преодолее изкривяването на преференциалното гласуване.
И Димитър Димитров даде своя идея как да се избегнат грешките в изразяването на предпочитанията, без да се променя законодателството и без да се използват трицифрени числа, които най-малкото биха озадачили гласоподавателите. Политологът предлага просто партиите да пропускат съответния номер при реденето на листите. Ако политическата формация е получила при тегленето на жребия в ЦИК номер 7 например, с който ще се яви на местния вот, то той да не фигурира в списъка с кандидати за общински съветници. Ако пък номерът е 9 – той да се прескача в номерацията на претендентите. Така според университетския преподавател няма как избирателите да се объркат, след като съответното число липсва.
Всъщност тези повече или по-малко екзотични идеи показват мързела на партиите у нас, които, вместо да провеждат разяснителна кампания сред симпатизантите и избирателите си, се опитват пак чрез разни тарикатлъци да постигнат егоистичните си цели, а именно в общинските съвети по места да влязат посочените от ръководството хора, без опасност избирателите, било то поради невежество или по друга причина, да объркат сметките им. Отделен въпрос е, че партии като СДС, ДСБ и други не покриват цялата страна и на много места не са представени, особено в по-малките села и градчета. А там ще се гласува освен за градоначалник и съветници на общината и за селски кметове.
В близките дни Министерски съвет трябва да приеме план-сметка и да възложи координацията и подготовката на изборите на определен министър, за да изпълни решение №1516 на ЦИК от 11 август 2015-а. До 30 август пък правителството трябва да одобри какви ще са разходите за местния вот. Последните избори през октомври 2014-а струваха почти 27 млн. лева. Разходите са основно за възнаграждение на членовете на секционните комисии, чийто брой тогава беше 100 000 души. Председателите на комисиите получаваха еднократно по 91 лв., а членовете – по 75 лева. Пак до същата дата ЦИК трябва да определи и реда за машинното гласуване, както и условията за изработване и съхранение на изборните материали и машинките. Печатът на комисиите, с който ще се отбелязват хартиените ленти за запечатване на помещенията, където ще се съхраняват изборните книжа, ще е квадрат с размери 20/20 мм, решиха от ЦИК.
До 14 септември медиите трябва да публикуват информация за договорите, сключени с партиите и кандидатите им. Печатните медии и сайтовете са длъжни да дават еднакви цени на всички участници във вота.
