Българският политик е пословичен с това, че влиза в политиката не за да защитава интересите на обществото и да се грижи за благоденствието на нацията и държавата, а най-вече за да оправи собственото си материално положение. Домораслите партийни деятели отдавна са доказали, че идеите им са последната грижа. А кариерата и парите – първа. Дали ще „изповядва“ лява или дясна идеология няма никакво значение – важното е да му върши работа в момента. Не че тези, които влизат в политиката, нямат свои разбирания за развитието на икономиката, на здравеопазването или на образованието. Но те остават на заден план, когато са застрашени интересите им или съществува риск да изпаднат от трапезата. Ако пък се почувстват недооценени от съпартийците си, са готови да притичат в нечий друг лагер. Не са един и двама онези, които с лекота се отказват от убеждения и каузи, но не защото са ги преосмислили.
Последен се изяви като класически ренегат проф. Георги Близнашки. Той се роди като политик в пазвата на БКП, беше и дългогодишен депутат от БСП. Но след като стана ясно, че няма шанс левицата да го излъчи като кандидат за президент или поне за член на Конституционния съд, изведнъж се озова на жълтите павета сред най-яростните протестиращи срещу кабинета „Орешарски“ и модела КОЙ. Нищо че те бяха предимно представители на десницата. Оказа се и един от горещите защитници на референдума за промяна на изборните правила. Това пък му проправи пътя към министърпредседателския стол, макар и служебен и само за три месеца. С което де факто политическата му кариера приключи. Но той не се примири и реши да се опита да продължи нагоре чрез ДПС – стана съветник на партията за конституционните промени. Така Близнашки направи пирует на 180 градуса от ляво на дясно. Най-точно обясни поведението му неговата бивша съпартийка, а сега лидер на „Движение 21“ Татяна Дончева. Тя определи стъпката му към ДПС като самолюбие и "съзнание за високото качество на собствената личност". „Той се обича толкова, че чак се ревнува”, коментира иронично Дончева. Бившата социалистка обясни, че всеки политик си решава в кой отбор да играе и с оглед на това публиката го харесва или не. Но не можеш да играеш за всеки. „Близнашки е отдавна в цирка, за да знае плюсовете и минусите на всяко политическо действие”, посочи Дончева.
Самият Близнашки не само не опроверга оценката й, даже индиректно я потвърди. Журналисти засякоха, че в едно 26-минутно участие в тв предаване той цели 89 пъти е казал "аз" и "на мене", "Георги Близнашки". Високото му самомнение личи и от изяви на скромност като тези: "Бях най-известната фигура на площада"; "Бих пил кафе с Местан. Няма Борисов да излезе по-гъвкав от мен". Дали партията на Местан е правилната ракета носител за Близнашки и ще му помогне да сбъдне кариерните си мечти? Тепърва ще видим.
Движението обаче е доказало, че не се смущава от хора с "гъвкави талии". А ако се окажат талантливи, с охота ги приютява и им дава поле за действие. Както гласи популярната фраза, приписвана на шеф на ЦРУ по повод на един латиноамерикански диктатор, „знаем, че е негодник, но си е наш негодник“. Да напомним, че в общата снимка на ДПС прекрасно се вписаха прагматичните сини ренегати Христо Бисеров, Йордан Цонев, Камен Костадинов. Там тримата продължиха политическата си и бизнес кариера след разрива с Иван Костов и след като напуснаха СДС. А бившият „сив кардинал“ на синята партия дори стана заместник-председател на Народното събрание, преди да се обърне палачинката и някой да го хвърли в зъбите на прокуратурата. Депутатската банка между хората от ДПС търка и ексфинансовият министър от кабинета „Орешарски“ Петър Чобанов, който в миналия парламент влезе от гражданската квота на БСП.
Самият премиер на съвместното правителство на БСП и ДПС в 42-рото НС Пламен Орешарски също претърпя длъжностни метаморфози.
Друг виден представител на дясното пространство, който направи доста въртеливи движения, за да гради успешна кариера, е Димитър Абаджиев. Бившият съдия от Търговище и Омуртаг влезе в парламента през 1997 г. като скромен депутат от СДС. По-късно напусна партията и бе един от създателите на „Демократи за силна България“. От нея пък се оттегли през 2006 година. Същата година се присъедини към учредителите на новосформираното Гражданско сдружение „Европейски демократичен път” заедно с Мария Капон и с Елеонора Николова. Депутат е в 38-ото, 39-ото и 40-ото НС, но в различни парламентарни групи – на СДС, на ДСБ и на РЗС на Яне Янев. Бил е български наблюдател в Европарламента, а между 2010 и 2013 г. бе представител на страната ни в ръководството на "Набуко газ пайплайн интернешънъл", изпратен там от правителството на ГЕРБ. От юни тази година е генерален консул на България в Шанхай, Китай, по предложение на външния министър Даниел Митов. Попитан от журналисти не са ли твърде много политическите формации, през които мина през годините, Абаджиев отговори: „Ако бяхте съобщили, че от БКП съм минал на страната на СДС, тогава щях много да се срамувам от себе си”.
Самият лидер на „Ред, законност и справедливост“ Яне Янев също измина криволичещ път, докато се подслони под крилото на премиера Бойко Борисов в МС като съветник по въпросите на корупцията. Неговата политическа кариера тръгва от студентските барикади през 1990 г. в Пловдив. През 1992 г. е член на УС на БЗНС “Никола Петков”. А две години по-късно е избран за член на ръководството и председател на Експертния съвет на БЗНС и ПГ на Народен съюз в 37-ото Народно събрание. Напусна формацията поради разногласия с Анастасия Мозер и известно време бе директор на консервен комбинат. През 2000 г. се върна в политиката, основа и оглави своя земеделска организация НС-БЗНС. След пет години тя се трансформира в партия “Ред, законност и справедливост”, на която Янев стана главен секретар. Но след неуспешното представяне на председателя й Георги Марков (бивш отявлен седесар) на президентските избори през 2006 г. Янев сам зае лидерския пост.
В 40-ото НС Янев и заместникът му Атанас Семов поведоха война срещу Бойко Борисов и ГЕРБ. От десетки билбордове из страната те заплашваха да го "уволнят" от премиерския пост. Но "изведнъж" по различни причини депутати от парламентарната им група започнаха да я напускат и тя се разпадна. След което Янев ненадейно стана горещ апологет на Борисов.
Лъкатушния път на типичния ренегат извървя и забъркалият се в пореден скандал – този път със светена вода в Плиска, дългогодишен директор на НИМ. Той е член на БКП от началото на 70-те години на миналия век и постепенно се издига в партийните среди. След преименуването на партията остава в БСП. Два пъти е бил кандидат за депутат, но на неизбираемо място. Като член на Висшия партиен съвет през 2005 г. се обяви открито против кандидатурата на Татяна Дончева за кмет на София и подкрепи независимия Бойко Борисов, с когото е приятел. За това е отстранен като водач на групата общински съветници на БСП в СОС. Преди парламентарните избори през 2009 г. напусна соцпартията и се присъедини към ГЕРБ. Спечели мажоритарно депутатското си място от Бургаския район, след което бе „назначен“ от Борисов за министър без портфейл в първия му кабинет. Отговаряше за българите в чужбина. Напусна поста, след като стана ясно, че е бил сътрудник на бившата ДС.
Имидж на ренегат от по-новото поколение има депутатът Светлин Танчев. Той сам признава, че е бил член на СДС, на НДСВ, на ГЕРБ и на ББЦ. Танчев напусна партията на Борисов малко след скандала със законовата поправка, известна като „Мери Джейн“, в който се оказа замесен. В това Народно събрание той влезе с формацията на Николай Бареков, но се отрече и от нея и сега се кани заедно с колеги от БДЦ да създаде своя политическа организация – Движение „Бъдеще и развитие за България“.
