Новите технологии в образованието ни са кът, струват прескъпо на данъкоплатците. А появата им по традиция е белязана със скандали и с провалени обществени поръчки. Напъните за въвеждане на електронно обучение датират още от управлението на Тройната коалиция, когато просветният министър Даниел Вълчев оповести 3-годишна програма за компютризация на училищата на стойност 140 млн. лева. Нов интернет портал, струващ 550 000 лв., обещаваше интерактивни уроци и тестове, мултимедийно съдържание, електронни помагала за гимназиалния курс и за по-малките ученици, както и собствени потребителски профили. Но той потъна в прах, тъй като не "хвана окото" на преподаватели и ученици.
След това дойде ГЕРБ и се сети за технологиите. Техният образователен министър Сергей Игнатов пусна "сосна" поръчка за доставка, внедряване и поддръжка на платформа за електронно обучение в средните училища в България на стойност 6.84 млн. лв. с ДДС. Решението бе малко странно, защото много от българските училища сами бяха разработили и внедрили безплатната електронна мудъл платформа с виртуалните класни стаи, с електронно учебно съдържание и дистанционна проверка на домашните. Мнозина експерти възроптаха, че ще се хвърлят над 6 млн. лв. за функционалност, която се постига и без да е похарчена стотинка. След дузина проблеми около избора на изпълнител и обжалвания пред Комисията за защита на конкуренцията търгът бе прекратен от ведомството на Игнатов.
И министър Анелия Клисарова не остана назад – тя тропна 8.64 млн. лв. за интегрирана система за електронно обучение, която да влезе в 2500 училища и да послужи на минимум 1 млн. потребители. Тя трябваше да има безчет модули – административен, за управление на курсове, за управление на съдържанието, за общности и организации, за сътрудничество, видеоконферентна връзка, за антиплагиатство. Дори трябваше да има електронен дневник, в който родителите могат да погледнат и да смъмрят хлапето си, ако е забравило да спомене за някоя двойка. Министерството на проф. Анелия Клисарова се бе застраховало срещу неизбежните проблеми около използването на подобен род системи и искаше от бъдещия изпълнител безсрочен лиценз. И този проект обаче умря, въпреки че "Балистик Сел" и "Майкрософт" бяха готови да се борят за солидната сума.
Така че засега си оставаме само с административната част на електронното образование, направена от "Админ Софт" в далечната 2009 година. Тогава срещу 2 млн. лв. (без ДДС) фирмата се ангажира да доставя софтуерни продукти за училищната администрация, да актуализира, поддържа и надгражда модулите на информационната си система. "Админ Софт" добре си е "опекла работата" и периодично печели солидно от правата на продуктите, които предлага. Още същата година компанията прибира 259 500 лв. без ДДС за надграждане електронната система на Националната агенция за професионално образование и обучение. Въпросната агенция е подведомствена на образователното министерство. През 2012-а пък МОН чинно си плаща над 215 000 лв. за нов модел за инспектиране в образованието.
Преди дни ведомството на проф. Тодор Танев покани "Админ Софт" на пряко договаряне за "Надграждане на Информационната система на образованието с модули за онлайн събиране и обработка на данни". За проекта е заделена сумата 58 498 лева. Както признават и от министерството, фирмата е носител на авторските права върху програмния код на модулите, затова възлагането на обществената поръчка другиму би довело до нарушаване на авторските права. Така че, който се уредил, уредил. Въпросът е редно ли е управителката и собственичка на компания, изградила основите на електронното образование и работеща в "топла връзка" с ведомството, да дърпа средства и по други канали в системата?
Според информацията в Търговския регистър "Админ Софт" е еднолична собственост на Радосвета Дракева, която обаче фигурира и в ръководствата на две неправителствени организации. Това са сдруженията "Асоциация на училищните настоятелства" и "Дружество Знание", които периодично участват в конкурси за финансиране по национални образователни проекти. Дали това е конфликт на интереси следва да преценят натоварените с това органи. Най-малкото остават съмненията, че Дракева може да използва привилегированото си положение, за да лобира в своя полза. Което пък за пореден път ни връща към проблема за публичното (не)отчитане на неправителствените организации.
Да припомним, че неотдавна Министерството на образованието и науката извади от календара за извънучилищни дейности националните състезания за децата от І до ІV клас, тъй като журналистическо разследване разкри злоупотреби за стотици хиляди. Оказа се, че неправителствени организации събират по 6 лв. от родители за провеждането на нелегитимни тестове в учебно време, а въпросните пари впоследствие не се отчитат никъде. Само за учебната 2013/2014 Сдружението на българските начални учители (СБНУ), което правеше състезанията, е получило 739 110 лв., над 1 млн. лв. е бил приходът му за изминалата година. Родители системно се оплакваха, че никога не са получавали фактура или касова бележка за платените от тях суми, а от МОН установиха, че сдружението дори неправомерно е издавало документи с грифа на ведомството.
Колкото до дружеството "Админ Софт", то редовно публикува финансовите си отчети в Търговския регистър. От последния – за 2013-а, става ясно, че приходите на компанията са 699 000 лв., или с 226 000 лв. над получените за предходната година. Чудесно е, че компанията расте и развива бизнеса си. Но в същото време протокол на Фонд "Научни изследвания" от края на 2014-а показва, че "Админ Софт" е декласирана от търг за разработка на регистър за кандидатстване и управление на проекти тъкмо защото не е предоставила финансовите си и счетоводни отчети за 2011-а и 2012-а. Това е доста странно, тъй като те са били готови и дори достъпни в Търговския регистър. Но въпреки това "Админ Софт" не се е възползвала от дадените й 5 дни, за да попълни документацията си, и така е загубила доста скъп проект.
