Излизащият в оставка началник-щаб на сухопътните сили на САЩ генерал Рей Одиерно предизвика острото недоволство на иракското правителство, като заяви, че за да се решат проблемите на страната, тя трябва да бъде разделена. Одиерно, който е командвал американския контингент в Ирак между 2008 и 2010 г., сподели в интервю, че според него прекратяването на конфликта в страната може да наложи "тя да бъде разделена". Дори е вероятно това да се окаже "единственото решение на проблема".
Правителството в Багдад, което разчита на помощта на САЩ за борбата с групировката "Ислямска държава", реагира незабавно. Премиерът Хайдер ал Абади определи думите на генерала като "безотговорно изявление, показващо непознаване на иракската действителност".
Местната администрация е изключително чувствителна към идеите за разпокъсването, тя с всички сили се опитва да си върне изгубените територии и да запази единството на страната въпреки дълбоките противоречия между трите основни общности – арабите шиити, арабите сунити и кюрдите.
Ирак всъщност вече е фактически разделен и съществува като единна държава само на картата. В северната част на страната – т.нар. Иракски Кюрдистан, е установена кюрдска автономия, но районът всъщност се управлява като независим субект, притежаващ редица атрибути на държавността. САЩ също възприемат кюрдите като самостоятелен политически субект. Показателна бе позицията на американската делегация, водена от посланика в Ирак Стюарт Джоунс, която посети град Сюлеймания. Там дипломатите се изказаха в подкрепа на удължаването на правомощията на президента на автономната област Масуд Барзани. Впоследствие регионалното правителство действително удължи мандата на Барзани с две години.
Вниманието, което САЩ отделят на Иракски Кюрдистан, е разбираемо. От началото на военните действия срещу "Ислямска държава" 80-хилядното кюрдско опълчение (т.нар. пешмерги), изнася на плещите си основния товар на войната с джихадистите.
От друга страна, шиитският Иран като че ли в момента е най-заинтересован от това Ирак да остане единен и под властта на централното си правителство, тъй като в него доминират местните шиити. А те са и мнозинство в страната. Такъв е и премиерът Хайдер ал Абади, както и предшественикът му Нури ал Малики. Шиитските милиции, а не редовната армия са другата сила, реално противопоставяща се на "Ислямска държава" на територията на страната, а те разчитат изцяло на иранска помощ, включително и за командването си. Така че не би било изненадващо, ако в Техеран са се появили идеи да превърне Ирак в свой сателит. Което би улеснило и подкрепата, която оказва на режима на Башар Асад в Сирия.
Запазването на иракското единство е важно и за другите околни страни, тъй като разделянето на страната неминуемо ще породи сходни процеси в целия регион.
Една от тях е Турция – хаосът в Ирак и Сирия размрази проблема със сепаратизма в Турски Кюрдистан и накара Анкара да предприеме решителни действия, което пък сложи край на примирието със забранената като терористична организация Кюрдска работническа партия (ПКК).
Така че изявлението на излизащия в оставка американски военен отразява настроенията в тази ситуация. Но същественият въпрос е дали то е негово лично мнение, или някакъв анонс на възгледите на политически среди в САЩ.
Още през юни министърът на отбраната Аштън Картър по време на изслушване в Конгреса изказа мисълта, че Ирак вече е толкова необратимо разкъсан, че може би няма да може да бъде обединен и вероятно в някакъв момент ще трябва да бъде официално разделен на отделни държави. Заявлението му дойде след запитване как САЩ ще се справят с хаоса в региона. "Въпросът е дали изобщо е възможен мултиетнически и мултирелигиозен Ирак", отвърна Картър. Ако правителството не може да се справи със задълженията си, САЩ ще трябва да си сътрудничат с местни военни формирования за запазване на стабилността, но това ще означава, че "няма единна държава Ирак", посочи шефът на Пентагона.
Предложението на Картър бе радикално ново, тъй като дотогава никой висш държавен служител на САЩ не бе артикулирал подобно решение. Идеята за разделяне на Ирак на отделни държави обаче витае из политическото пространство още от 2006 година. Тогава сегашният вицепрезидент Джо Байдън я лансира в по-смекчена версия – в страната да бъдат формирани три полуавтономни региона.
Според американския журналист и политически коментатор Макс Фишер идеята за разделението на Ирак набира все по-голяма популярност в управляващите среди – в двете главни партии, в Конгреса, в администрацията на президента Барак Обама и в редица правителствени агенции. Според Фишер тя е привлекателна, тъй като дава относително просто решение на тежък проблем. Въпросът е дали реализирането й всъщност няма да го утежни.
Възможно е разделянето да е по-малко лошият вариант за Ирак. Защото перспективата доминираният от шиити Багдад да упражнява контрол над сунитските области не изглежда реалистична. По-вероятно е обратното – опитите за осъществяването й да доведат единствено до постоянен конфликт между двете религиозни общности.
От друга страна, районите, заети от сунити, са почти изцяло под контрола на "Ислямска държава". Това поставя въпроса как ще бъде осъществена сунитска държава извън влиянието на джихадистите? Още повече че т.нар. халифат контролира територии не само в Ирак, но и в Сирия, която гражданската война раздели фактически на етнорелигиозен принцип. Иначе казано, ако се тръгне към делене на Ирак, това неминуемо ще повлече и Сирия.
Някога Чърчил беше казал, че американците винаги взимат правилното решение, след като са изчерпали всички алтернативи. Въпросът е кое в крайна сметка е то и дошло ли му е времето?
