Съдът в Страсбург никога не е имал категоричен отговор дали нашият доживотен затвор без право на замяна отговаря на конвенцията или не, каза в "Преди всички" по БНР Ива Пушкарова – председател на Комисията по помилванията към вицепрезидента Маргарита Попова:
Това наказание не е много отдавна в нашата правна система и когато в миналото е било атакувано в Страсбург, Страсбург винаги е отклонявал категоричния отговор, като е казвал, че не са изтекли достатъчно години все още, за да може да се прецени дали това наказание е неоправдано тежко или не.
Доживотният затвор без замяна има едни негативни ефекти, каза още тя и добави:
Нашият доживотен затвор без замяна се появи 1999 година като заместващо наказание след отмяната на смъртното наказание. Тук имаше една необяснена промяна в занодателната концепция. Когато 96-а година беше въведен обикновеният доживотен затвор, идеята на законодателя беше това да е наказанието, което ще стане най-тежкото наказание, така че, след отмяната на смъртното наказание, то да продължи като най-тежкото и да бъде прилагано спрямо онези, които преди това са били осъждани на смърт. В момента, когато дойде времето за отмяна на смъртното наказание, законодателят вероятно се уплаши. Тогава спонтанно и много бързо беше изработена представата за доживотния затвор без замяна и то стана новото най-тежко наказание, а не обикновеният доживотен затвор. Законодателите винаги са се притеснявали от облекчаване на най-тежкото наказание. Това е тенденция от всеки исторически период. В професионалните среди има категорично съгласие, че това наказание е излишно, то създава повече проблеми, отколкото носи решения. Доживотният затвор без замяна има едни негативни ефекти.
От началото на мандата си в Комисията за по помилванията са постъпили около 2300 молби на около 1700 души. От тези хора 16 са получили помилване, от които 6 са освободени, на 8 е намалено наказанието и 2 вече са доживотници.