Петнайсет години усмивки

Американският посланик Родерик Мур помни първите усмивки на Бойко Борисов във властта. Петнайсет години по-късно корупцията цъфти на всички равнища.

“Преди 15 години, когато бях в България, задавах един и същ въпрос – колко висши държавни чиновници са били осъдени за корупция. В отговор ми се усмихваха. От две седмици отново задавам същия въпрос и отговорът е същият". Така описа завчера ухиленото лице на българското правосъдие временният управляващ на посолството на САЩ в България Родерик Мур. И добави: “Българските граждани смятат, че корупцията се шири в тази страна на всички нива и има една класа от хора, които са над закона. Но щом хората имат усещане, че една класа е над закона, това е проблем. В САЩ има над 1000 дела за корупция на година на всички нива. България има напредък в много области за 25 години, но в две има тревожни тенденции – икономическото развитие и борбата с корупцията."

Уморени от годините безвремие и изкривени от горчилка усмивки предизвиква и огласеният тази седмица доклад на Съвета на Европа върху европейските съдебни системи за 2014 година. Казват ни това, което знаем и което  съдебната власт нагло и дебелоглаво отрича – българите плащат едни от най-високите разходи за издръжка на съдебната си власт като процент от държавния бюджет спрямо останалите европейски страни със сходни или сравними съдебни системи. Бюджетът на българската съдебна власт е 4.2% от държавния бюджет. След нас са Полша с 3.2%, Естония – 1.6%, Румъния – 2.2%, Испания – 0.9 процента. Румънците дават по-малко от нас и в абсолютни стойности на разходите за съдебната власт, съотнесени към населението, но можем само да мечтаем за резултатите им.

Знаем си и друго – че България е на едно от челните места по броя на магистратите си на глава от населението – от 47-те изследвани страни сме на второ място. Единствено хърватите са ни изпреварили с малко, но няма да е задълго. Последният прокурорски конкурс пропадна само заради преписвачи, но следващият чука на вратата. Общият брой на българските магистрати през 2012 г. е бил близо 60 души на 100 хил. от населението. Румънците успяват да мачкат корупцията с половината, а еврогиганти като Великобритания, Франция, Италия и Испания се справят с 4-5 пъти по-малко съдии и прокурори.

На второ място сме и по среден брой на прокурорите на глава от населението. Пред нас е само Украйна. Развенчана е обаче обичайната лъжа, че били свръхнатоварени и затова не си вършели работата. Средният брой на прокурорските дела на 100 хил. човека у нас е 1900, докато френската прокуратура решава по 8000 дела. Така работят и немската, италианската и австрийската прокуратури. Но пък ние нямаме равни откъм т. нар. висящи дела. Те са запазена марка на държавното ни обвинение и ни поставят на 6-о място по брой на осъдителните присъди от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Средната продължителност на наказателните дела у нас е 842 дни, от които 540 дни са в досъдебното производство, въпреки че срокът за разследване е 6 месеца с възможност за удължаване само при дела с изключителна сложност.  Отделно се правят и прословутите предварителни проверки, с които прокуратурата тупа топката колкото си иска. Да не говорим за масовите откази да бъдат образувани досъдебни производства по очевадни престъпления, чийто брой не е отчетен.  

В интерес на истината съдиите са пощадени в този доклад. Посочени са големите разминавания в натоварването между работещите в големите и малките съдилища. Но пък става ясно, че броят на съдиите в България ни поставя в средата на таблицата. Нас обаче не ни интересува защо съдиите в Трън решават 5-6 пъти по-малко дела от съдиите в София – това е работа на съдебната власт, която пренарежда от години съдебната карта, но само на приказки. Интересува ни обаче защо правораздаването в Софийския градски съд е нарицателно за организирана престъпна дейност, която никой не разследва и не наказва. Всъщност по-високото натоварване е единствената санкция за хора, които трябваше отдавна да са изхвърлени от съдебната система и да са хвърлени зад решетките.

За да допълним картината, можем да ползваме и нашумелия преди няколко години доклад на "Отворено общество" за цената на българското правосъдие. Той пък отчете, че България харчи най-много в Европейския съюз за полицаи и прокурори, но доверието на обществеността към тях е най-ниското в сравнение с всички останали страни членки на Европейския съюз. В резултат гражданите и бизнесът, от чиито данъци се издържат правоохранителните органи, плащат отделно за частна охрана и за правна защита в опит да компенсират дефицита на правов ред. Тенденцията да няма реална и съществена реформа и разходите от бюджета да не са обвързани с постигнатите резултати се запазвала още от 2008 година. Бюджетите на МВР и на съдебната система се харчат предимно за заплати. Към днешна дата може ли изобщо нещо да се добави към изводите на този анализ?!

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Къде смятате да прекарате лятната си почивка - в България или в Гърция?

Подкаст