“Преди 15 години, когато бях в България, задавах един и същ въпрос – колко висши държавни чиновници са били осъдени за корупция. В отговор ми се усмихваха. От две седмици отново задавам същия въпрос и отговорът е същият". Така описа завчера ухиленото лице на българското правосъдие временният управляващ на посолството на САЩ в България Родерик Мур. И добави: “Българските граждани смятат, че корупцията се шири в тази страна на всички нива и има една класа от хора, които са над закона. Но щом хората имат усещане, че една класа е над закона, това е проблем. В САЩ има над 1000 дела за корупция на година на всички нива. България има напредък в много области за 25 години, но в две има тревожни тенденции – икономическото развитие и борбата с корупцията."
Уморени от годините безвремие и изкривени от горчилка усмивки предизвиква и огласеният тази седмица доклад на Съвета на Европа върху европейските съдебни системи за 2014 година. Казват ни това, което знаем и което съдебната власт нагло и дебелоглаво отрича – българите плащат едни от най-високите разходи за издръжка на съдебната си власт като процент от държавния бюджет спрямо останалите европейски страни със сходни или сравними съдебни системи. Бюджетът на българската съдебна власт е 4.2% от държавния бюджет. След нас са Полша с 3.2%, Естония – 1.6%, Румъния – 2.2%, Испания – 0.9 процента. Румънците дават по-малко от нас и в абсолютни стойности на разходите за съдебната власт, съотнесени към населението, но можем само да мечтаем за резултатите им.
Знаем си и друго – че България е на едно от челните места по броя на магистратите си на глава от населението – от 47-те изследвани страни сме на второ място. Единствено хърватите са ни изпреварили с малко, но няма да е задълго. Последният прокурорски конкурс пропадна само заради преписвачи, но следващият чука на вратата. Общият брой на българските магистрати през 2012 г. е бил близо 60 души на 100 хил. от населението. Румънците успяват да мачкат корупцията с половината, а еврогиганти като Великобритания, Франция, Италия и Испания се справят с 4-5 пъти по-малко съдии и прокурори.
На второ място сме и по среден брой на прокурорите на глава от населението. Пред нас е само Украйна. Развенчана е обаче обичайната лъжа, че били свръхнатоварени и затова не си вършели работата. Средният брой на прокурорските дела на 100 хил. човека у нас е 1900, докато френската прокуратура решава по 8000 дела. Така работят и немската, италианската и австрийската прокуратури. Но пък ние нямаме равни откъм т. нар. висящи дела. Те са запазена марка на държавното ни обвинение и ни поставят на 6-о място по брой на осъдителните присъди от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Средната продължителност на наказателните дела у нас е 842 дни, от които 540 дни са в досъдебното производство, въпреки че срокът за разследване е 6 месеца с възможност за удължаване само при дела с изключителна сложност. Отделно се правят и прословутите предварителни проверки, с които прокуратурата тупа топката колкото си иска. Да не говорим за масовите откази да бъдат образувани досъдебни производства по очевадни престъпления, чийто брой не е отчетен.
В интерес на истината съдиите са пощадени в този доклад. Посочени са големите разминавания в натоварването между работещите в големите и малките съдилища. Но пък става ясно, че броят на съдиите в България ни поставя в средата на таблицата. Нас обаче не ни интересува защо съдиите в Трън решават 5-6 пъти по-малко дела от съдиите в София – това е работа на съдебната власт, която пренарежда от години съдебната карта, но само на приказки. Интересува ни обаче защо правораздаването в Софийския градски съд е нарицателно за организирана престъпна дейност, която никой не разследва и не наказва. Всъщност по-високото натоварване е единствената санкция за хора, които трябваше отдавна да са изхвърлени от съдебната система и да са хвърлени зад решетките.
За да допълним картината, можем да ползваме и нашумелия преди няколко години доклад на "Отворено общество" за цената на българското правосъдие. Той пък отчете, че България харчи най-много в Европейския съюз за полицаи и прокурори, но доверието на обществеността към тях е най-ниското в сравнение с всички останали страни членки на Европейския съюз. В резултат гражданите и бизнесът, от чиито данъци се издържат правоохранителните органи, плащат отделно за частна охрана и за правна защита в опит да компенсират дефицита на правов ред. Тенденцията да няма реална и съществена реформа и разходите от бюджета да не са обвързани с постигнатите резултати се запазвала още от 2008 година. Бюджетите на МВР и на съдебната система се харчат предимно за заплати. Към днешна дата може ли изобщо нещо да се добави към изводите на този анализ?!
