На фона на мижавата приватизация в страната през последните няколко години обявяването на КТБ в несъстоятелност изведнъж се отвориха нови възможности за преразпределение на изключително апетитни активи. Работещи предприятия, с приходи за милиони левове, с добри клиенти, със сключени договори и с лицензи се оказаха умишлено и тотално подценени заради кредитите, които са изтеглили от затворената вече финансова институция.
Заеми на стойност около 2.5 млрд. лв. бяха обезценени с 80 до 100%, т. е. почти изцяло, така че управляваната от назначените синдици КТБ да може да разпродаде на безценица огромни активи. Предстои да научим единствено имената на предпочетените купувачи и как точно ще бъдат избрани те?
А всяко едно от тези дружества само по себе си е златна кокошка. Затова "БАНКЕРЪ" реши да се разрови в няколко конкретни случая, така че да се види какво ще продават синдиците и дали наистина става дума за обременени активи.
Първата компания, която се оказа на тезгяха, е веригата за домашни електроуреди
"Техномаркет България"
Преди броени дни синдиците на КТБ Лазар Илиев и Росен Ангелчев пуснаха за втори път обявление за продажба на 15.15% от капитала на дружеството. При първия търг за публична продан на 13 август не се яви нито един кандидат.
Причината за продажбата на пакета акции на "Техномаркет" е необслужвано задължение към фалиралата КТБ от "Домтех холдинг" АГ (Domtech Holding AG), дружество, регистрирано в Люксембург, което доскоро бе мажоритарен собственик на "Техномаркет". След увеличение на капитала на дружеството акционерното участие изглежда така: основен собственик с 50 на сто са фирми на Едуардо Миролио. Николай Китов, който е изпълнителен директор, има 12.2%, другият изпълнителен директор – Евгений Борисов Гълъбов, има 11.5%, а Ангел Василев Велев, който също доскоро бе в борда на директорите, има 11.5 на сто. "Домтех холдинг" държи оставащите до 100% акции.
Сега синдиците продават целия пакет на "Домтех холдинг" от 170 900 обикновени акции всяка с номинал 10 лв., като предложения, според новото обявление ще се приемат до 31 август. Началната тръжна цена за втория публичен търг е по-ниска с 5% спрямо първоначалните 6.302 млн. лв. и наддаването ще започне от 5.987 млн. лева. Желаещите да участват трябва да внесат и депозит, равен на 10% от първоначалната цена. Предложенията ще бъдат отворени ден след търга в централата на Корпоративна търговска банка.
Дали обаче този ход е добър за "Техномаркет" – търговската верига с приблизително 60 обекта в цялата страна, която работи както с български партньори, така и с повече от 200 доставчици от Европейския съюз, Япония, Турция и Китай?
За в."БАНКЕРЪ" изпълнителният директор на "Техномаркет България" Евгени Гълъбов заяви, че не може да вземе отношение по въпроса дали цената на акциите на веригата, за които се търси купувач, е подценена, или надценена.
Той обаче бе категоричен, че синдиците съвсем не са избрали най-подходящия момент за продажбата. "Доколкото ми е известно, собственикът на тези акции – "Домтех холдинг", има сключена цесия с БТК и е извършил последващо прихващане с придобитите вземания. А самите синдици са завели през юли иск за установяване на недействителност на прихващането, който тепърва ще се разглежда. Определено смятам, че се избързва с продажбата, при положение че липсва решение от съда дори на първа инстанция. Освен това, според вас, кой сериозен инвеститор ще прояви интерес към обявения търг в разгара на активния туристически сезон". Ако може да се обобщи тази безумна ситуация, в която синдиците прилагат ред взаимноизключващи се действия, то ще е с поговорката: "Луд умора няма, само се поти".
Според Гълъбов самата процедура по продажбата не предизвиква и няма да предизвика никакви сътресения в оперативната дейност на "Техномаркет България", но той прави уговорката, че за компанията и най-вече за банките, които я кредитират, не е безразлично кой ще е новият акционер.
Сред дружествата, които пострадаха заради взети от КТБ заеми, се оказа и
"Си Ен Джи Марица" ООД
То се занимава с компресиране, пренос и снабдяване с природен газ, като разполага с лицензи за изграждане на локални газови мрежи в общините Пирдоп, Златица, Стрелча и Чепеларе. В инвестиционната програма на дружеството влиза строителството на терминал за компресиран газ в с. Граф Игнатиево, частично изграждане на мрежи за разпределение на газ в Чепеларе, Пампорово и Карлово, както и проектирането им в останалите три общини от Средногорието. За целта е изтеглен кредит от КТБ, който е обезпечен с активи на фирмата. Въпросът е какво ще се случи с тях след затварянето на банката, при положение че все още има да се връщат 12.385 млн. лева от заема.
Потърсихме позицията на изпълнителния директор на "Си Ен Джи Марица" ООД Пламен Павлов. "Проблемът е, че никоя друга банка не иска да осигури необходимото финансиране. Смело мога да кажа, че съм обиколил всички финансови институции и в момента, в който чуят за връзката с КТБ, любезно ни отказват финансиране. А това не е проблем само за нас – към нашата мрежа са присъединени болници, училища детски градини… Какво ще стане с тях, ако дружеството фалира? Заради липсата на средства ние и сега изпитваме затруднения да присъединяваме нови обекти", заяви пред репортер на "БАНКЕРЪ" той.
Павлов е направил опит да реши проблема чрез цесия без редукция – срещу взимане на "Булгаргаз" от КТБ. Според него, ако тя бъде осчетоводена, държавата ще си получи парите, а компанията му ще финансира инвестиционната си програма. Каква ще е съдбата на тази цесия никой не знае. Изпълнителният директор на "Си Ен Джи Марица" каза още: "Ако някой си мисли, че току така може да купи за жълти стотинки едно работещо предприятие, придобивайки заложените му активи, много бърка". По думите му ключови са лицензиите, с които "Си Ен Джи Марица" разполага, но не скри, че при липсата на банкова подкрепа ще търси инвеститор, с който да продължи дейността на фирмата си.
"Проблемът е, че няма яснота кой стои зад всичко това, което се случи с КТБ. А ние не зависим само от тази банка – имаме проекти, финансирани и по международен фонд "Козлодуй", добавя той с горчивина в гласа.
В същата ситуация впрочем е и друго газово дружество, развиващо сходна дейност, но предимно в Западна България –
"Метамодул" ООД
При него за пет кредита на стойност над 16.4 млн. лв. е учредена ипотека на недвижими имоти, залог на машини и оборудване, вземания и бъдещи приходи. Самата компания е инвестирала в газстанция за метан в София, две автомобилни газоснабдителни станции в Перник и правешкото село Разлив, както и в станция за компресиране на природен газ в Монтана. Въпросът сега е какво ще решат да правят синдиците Лазар Илиев и Росен Ангелчев с тези активи.
Внимание заслужава и случващото се със завода за хартия
"Костенец ХХИ"
Предприятието има работещ бизнес с годишни приходи от над 54 млн. лв., а в него работят 258 души. Фабриката се разпростира върху площ от 137 дка, а стойността на активите й според последния финансов отчет надхвърля 77 млн. лева. Зад тази бляскава витрина обаче има редица скрити проблеми.
Както и при другите фирми, основен кредитор на "Костенец ХХИ" е била Корпоративна търговска банка – чрез три отделни заема за общо 12.8 млн. евро. Като обезпечение по заемите е учреден залог на търговското предприятие. През октомври миналата година обаче са направени цесии с влоговете на "Българска индустриална и търговска корпорация", "К Кепитал", "Сафин" и "Г и М Консулт" в затворената банка, които освен това са дали и пари в брой. Така четирите фирми изместват като кредитори КТБ, предоставяйки на завода далеч по-изгодни условия по заемите. Лихвата, според информацията в Търговския регистър, е намалена от 8 на 4%, а също така са махнати различните такси и неустойки. От документите става ясно, че дългът към новите кредитори има петгодишен срок на погасяване, считано от 9 октомври 2014 г., когато е учреден нов залог на търговското предприятие. Залогът в полза на КТБ пък е заличен, за което е предоставена и декларация за съгласие от квесторите в банката.
Въпреки това нещата не минават така гладко, както са замислени. Проблемът е, че "Костенец ХХИ" е публично дружество и трябва да спазва Закона за публично предлагане на ценни книжа, който изисква всички тези операции да бъдат предварително одобрени от общото събрание на акционерите. Но в случая такова е било свикано чак през януари тази година. По тази причина в казуса се намесва Комисията за финансов надзор, която забранява да се гласува за учредяването на нов залог. "Дори извънредното общо събрание да вземе решение за овластяване на управителния орган за сключване на договора за особен залог, това решение не би санирало сключената в нарушение на закона сделка", пише регулаторът. Това негово становище, за което народът сполучливо казва "Прекален светец и Богу не е драг", пък е подписано от Владимир Савов, ръководил управлението "Надзор на инвестиционната дейност". Безсмислено в случая е да се задава въпросът защо се прилагат рестрикции върху очевидно по-изгодната за инвестиции сделка.
Притиснато по този начин, дружеството се съобразява с разпоредбите на КФН и напълно се отказва от сделката с четирите фирми. А учреденият в тяхна полза залог е заличен. Вместо това през април е вписан нов залог върху завода за хартия в Костенец. Този път кредитор става "Банка ДСК", след като отпуска 8 млн. евро на дружеството. Договорената лихва е тримесечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 3.85%, а срокът за погасяване – 20 април 2016 година.
Макар да изглежда, че предприятието се е измъкнало от блатото "КТБ", нещата обаче не са точно така. Както е известно, приетите от Народното събрание промени в Закона за банковата несъстоятелност предвиждат синдиците да могат да развалят сделки по прихващания след цесии, операции по встъпване в дълг и такива, довели до освобождаване на обезпечения. С други думи, не е невъзможно действията на "Костенец ХХИ" да бъдат атакувани в съда и изведнъж да се окаже, че заводът отново е длъжник на затворената банка. При което веднага ще влезе във вече споменатата хипотеза за обезценка на активите и продажба на нереално ниска цена с цел да се удовлетворят вземанията.
По принцип в спазването буквата на закона няма нищо лошо. В конкретните случаи обаче е видно, че се стига до буквоядство. От което губещи са и бизнесът, и самата държава.
