Антикорупционният закон можеше да бъде спасен

Данаил Кирилов Герб

Г-н Кирилов, как си обяснявате провала на антикорупционния закон, за който не гласуваха дори част от партньорите на ГЕРБ в управлението? Очаквахте ли толкова слаба подкрепа, или останахте изненадан?

– Честно казано, очаквахме по-широка подкрепа, но за съжаление това не се случи – подкрепихме го само ние от ГЕРБ и Реформаторския блок. Не бих искал, а и не мога да коментирам защо колегите ни в коалицията са взели такова решение – очевидно то е мотивирано от някакви партийни съображения. Що се отнася до аргументите, които бяха изложени по време на обсъждането, аз вече заявих от трибуната, а го казвам и сега пред вас: имаше възможност за промени в текстовете между първо и второ четене така, че част от спорните въпроси да получат еднозначен отговор.

Всъщност основната теза, с която законопроектът беше "разстрелян", стъпваше на опасенията да не се повтори скандалът с тефтерчетата на Филип Златанов: че антикорупционното бюро не трябва да бъде едноличен орган, че не е редно Министерският съвет, който би трябвало да бъде най-проверяван за корупция, всъщност да избира кой ще го проверява. Разяснете каква е логиката на този модел, който така разгневи опозицията?

– За мен е очевидно, че екипът, който е готвил законопроекта, е разсъждавал първо как да се избегнат дефектите, каквито има при колективните органи. Освен това е мислено по аналогия – тъй като в последно време хвалят изключително много т.нар. румънски пример, където доминират едноличните органи. Вероятно това е била целта. Така че най-вероятно това е повлияло, за да се предложи такава конструкция. Чисто структурно според мен е била дирена и аналогията със структурата на ДАНС.

Политически или юридически бяха мотивите за отхвърлянето на този закон според Вас?

– Вижте, всичко, което се гласува в пленарната зала, е политическо, защото гласуването е резултат от политическата воля на основните политически субекти. Още повече че от правна и от процедурна страна имаше възможност за промени в текстовете, даже бих казал, че имаше и съгласие за това. Например органът да не бъде едноличен, а колективен. Или пък ако е едноличен – да се назначава от Народното събрание…

Като имаме пред очи провала с антикорупционния закон, какво може да очакваме с другия ключов проект, на който се разчита да отпочне съдебната реформа – този за промените в конституцията? Доколко ще е фатален внезапният обрат в позицията на АБВ – неговите представители подписаха като вносители на проекта, а после по време на обсъждането в комисия не го подкрепиха?

– За заседанието на комисията този внезапен обрат не беше фатален – видяхте, че законопроектът беше приет на първо четене. При гласуването в залата ще има значение за това какво мнозинство ще събере този проект и по каква процедура ще мине за обсъждане – по бързата, за която ще трябват 180 гласа, или по бавната. При това положение – без хората от АБВ, защото аз не очаквам те да гласуват "за" в залата, след като заявиха това си решение, очевидно ще минем към бавната процедура. Разбира се, до гласуването има още време, което означава, че все пак е възможно колегите да преосмислят позицията си.
 

На 17 септември се очаква Конституционният съд да се произнесе по допустимостта на искането за тълкуване на конституцията, направено във връзка с предложеното "разделяне" на ВСС на две колегии. Ще се изчака ли становището на КС, преди да бъде внесен проектът в пленарната зала? Има ли вече яснота кога ще е първото четене?

– Не мога да кажа кога ще бъде внесен на първо четене, това е решение на председателския съвет. Но при всички положения ще съобразим времевия график на парламентарната процедура с висящото дело в Конституционния съд. Възможно е проектът да бъде внесен в пленарната зала за първо четене и преди 17 септември. Но има логика и да се изчака, защото заседанието на КС ще бъде при всички случаи индикативно.

Възможно ли е да се стигне до забавяне, ако КС все пак реши да допусне делото до разглеждане по същество? И как ще повлияе това на другата част от реформата – промените в Закона за съдебната власт?

– Всичко е възможно. Факт е, че трите проекта за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) са пряко свързани с промените в конституцията. Но ако се стигне до забавяне на конституционната процедура, не виждам пречка да помислим за започване на обсъждането и на тези проекти – поне в тази част, в която те не засягат разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии. Но всичко това ще стане ясно след 17 септември, след като видим какво ще е решението на КС по допустимостта на питането.
 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст