В петък 4 септември на „Индустриален холдинг – Доверие“ АД беше връчена заповед № БНБ- 81049/03.09.2015 г. на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“ с която на холдинга е отказано издаването на одобрение за придобиване на акционерен дял в размер на 99.53% от капитала на „Токуда Банк“ АД. Заповедта е издадена на основание на чл. 28а, ал. 4, във връзка с ал. 3, т. 2-4, чл. 28б, ал. 6 и чл. 151, ал. 1-3 от Закона за кредитните институции. Зад тази дълга и оплетена правна формулировка могат да се крият много неща. По принцип в чл. 28а ал.4 на закона за кредитните институции се казва, че БНБ отказва да даде разрешение на инвеститор за придобиване на банка ако той не изпълнява някое от изискванията на многобройните точки в алинея трета. АС други думи истинските мотиви за отказа трябва да се търсят сред условията в точките от втора до четвърта на ал. 3 на чл. 28а. А според тях БНБ не може да издаде лиценз ако кандидатът не може да докаже три неща. Първото, че разполага с достатъчно квалифицирани хора, които да влязат в управителния и надзорния съвет на банката която желае да закупи. Второто е че притежава достатъчно финансови възможности да развива банката. И третото е че структурата на инвеститора позволява той и закупената от него банка да бъдат ефективно надзиравани. Казано по друг начин, според информацията на БНБ "банков надзор" е преценил, че "Индустриален холдинг – Доверие" не разполага с лица притежаващи достатъчно опит за да ръководят "Токуда банк", не може да покаже достатъчно финансови възможности, които ще гарантират нейната стабилност и развитие и структурата му е толкова сложна, че зависимостите и отговорностите в нея трудно могат да бъдат надзиравани.
Впрочем хората познаващи лицензионната политика, която БНБ води от 2003-а насам едва ли са изненадани от решението й за "Индустриален холдинг – Доверие" и "Токуда Банк". По-скоро щеше да неочаквано ако БНБ бе дала разрешение на холдинга да закупи кредитната институция, а не обратното. Причината е че от дванадесет години насам Централната банка не толерира закупуването на кредитни институции от български капитали, които не са банки. И причината за това е че българските капитали, за разлика от чуждестранните нямат достъп до финансиране от кредитор от последна инстанция като ЕЦБ например, което да ползват ако е нужно да подкрепят банката си в България при ликвидна криза. А както се видя при случая с КТБ това е жизнено важно обстоятелство.
Неприятното за "Индустриален холдинг – Доверие" е че отказът на БНБ ще бъде вписан в бизнес досието на дружеството, което ще го затрудни през следващите две -три години не само да закупи банка, но и да придобие над 10% от капитала на която и да е кредитна институция у нас. Да не говорим, че въпросния отказ и като решение и като мотиви ще е достъпен за всички надзорни органи в страните от ЕС. А когато се стигне те да дават разрешения на отделни дружества винаги се интересуват от подобни документи..
