Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Старата дилърска максима "продавай слухове и купувай факти" отново завъртя пазарите през изминалата седмица.
През последните два дни на предишната и в първия ден на сегашната седмица цената на петрола се повиши с 30%, отскачайки от 38 долара до 49 долара за барел. Повишението беше провокирано от новината за намалелите петролни запаси и от очакването за повишено търсене от играчите на възстановяващите се фондови пазари. Драстично по-високите цени на черното злато пък от своя страна веднага напомпаха очакванията за предстоящо ускоряване на инфлационните процеси. В резултат, макар опирайки се само на предположения, дилъри и инвеститори още в понеделник дружно разпродадоха сигурните си инвестиции в държавни ценни книжа.
Но обикновено след опиянението идва отрезвяването. В петролните компании няма нови заявки за доставка за петрол, напротив те намаляват. И цената на петрола "изтри" част от печалбите. В същото време президентът на ЕЦБ Марио Драги обяви очакванията на институцията за по-нисък икономически растеж и за забавен темп на инфлацията. Че дори предвиди зараждането на така неисканите дефлационни процеси. Той обяви и разширяване на програмата за стимулиране на финансовата система.
Това беше фактът, който даде искрата и изпепели натрупаните до момента очаквания. Вследствие на което цените на държавните ценни книжа на стабилно представящите се икономики като САЩ, Германия и Япония се възстановиха до нивата си от края на предишната седмица.
В тази група случайно попаднаха и българските държавни облигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари.
Най-дългосрочните ни облигации – с падеж през 2035 г., продължават да се котират на нивото от 4.02% годишна доходност. Една от най-търгуваните ни емисии, тази с падеж март 2027 г., отново се предлага на цена 95.5 евро за 100 евро номинал и гарантира на инвеститорите 3.09% годишна възвръщаемост от инвестицията. Цената на излизащата в падеж през септември 2024 г. облигационна книга също продължава да се продава на ценовите равнища от 101.35 евро за 100 номинал, на каквито се търгуваше и в края на предишната седмица. Закономерно и доходността й запази позицията си – 2.78% на годишна база. На цена от 98.4 евро, или доходност 2.26%, пък все още може да се купи наша дългова книга, излизаща от обращение през март 2022 година. Най-старата ни, но пък с най-малък остатъчен срок до падеж емисия от само една година и десет месеца също се задържа на нивата си от предишната седмица – на едва 0.5% доходност на годишна база.
За отбелязване е фактът, че 40% от книжата за 2.2 млрд. евро от наличните в момента на пазара облигации за общо 5.54 млрд. евро номинална стойност от петте ни еврооблигационни емисии са притежание на български инвеститори.
Министерството на финансите трябва да плати 1.1 млрд. лв. през следващата седмица на притежателите на краткосрочни държавни бонове. Въпреки очакванията излишъкът в държавния бюджет към края на август да е 600 млн. лв., Министерството на финансите реши за месец септември да пусне в обращение три емисии от ценни книжа с общ обем от 300 млн. лева.
Първият аукцион ще се проведе от Българската народна банка на 7 септември. На него ще се предложат за реализация 150 млн. лв. от емисия с падеж януари 2018 година. Това са облигации с оригинален срок до падеж от три години, по които ще се начисляват лихви в размер на 1.1% годишно. От тях за първи път бяха реализирани 50 млн. лв. номинал през януари тази година при 0.69% годишна доходност.
