Комисия на гърба на потребителите

Структура на Комисията за защита на потребителите - брой 36 (1156)

Че клиентите винаги имат право у нас е само лозунг и хвърляне на прах в очите. Затова, колкото и да ни насърчават да си отстояваме правата пред търговците, рядко някой предприема тази стъпка, знаейки прекрасно, че е обречен и няма да получи никаква сериозна институционална подкрепа.

Ето и доказателствата. През миналата година служителите на Комисията за защита на потребителите са извършили 34 408 инспекции (с 1000 по-малко от 2013-а) в търговски и туристически обекти из цялата страна и са съставили 3384 акта за административни нарушения, въз основа на които пък са издадени 2872 наказателни постановления. На пръв поглед нелоша статистика, ако не бе една "малка" подробност – в държавното ведомство работят цели 171 човека. И какво излиза – средно на работен ден се пада по по-малко от една проверка на служител. Още по-вълнуваща е ситуацията при съставените актове – всеки инспектор е съставял по един акт на две седмици. В същото време разходите за издръжка и заплати във въпросната комисия не са никак малки. Става дума за почти 3.3. млн. лв., което е с четвърт милион повече от разписаното в годишния бюджет. Още по-любопитно е, че над 2.5 милиона от парите са отишли за възнаграждения и осигуровки на персонала. Или средномесечно по 1200 лева на човек. 

На фона на похарчените средства приходите от наложени глоби и санкции са направо нищожни, при все че защитната уж институция се разпорежда по цяла плеяда от закони – като се започне от този за защита на потребителите, мине се през нормативите за туризма, електронната търговия, виното и спиртните напитки, тютюна и тютюневите изделия, движението по пътищата, управлението на отпадъците и се стигне до Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. На практика брутният размер на всички събрани глоби и имуществени санкции е 1 653 610 лева. Но самата комисия, с цялото и войнство от инспектори, е успяла да прибере едва около 950 хил. лв. (б.а.- при план от 1.1 млн. лева). Останалите са взети принудително от Националната агенция за приходите.

Преценка за ефективността на Комисията за защита на потребителите всеки може да си направи сам. Ще отбележим само, че в бюджета й за тази година има и други интересни числа. Там например е заложено събраните суми от глоби да са с близо 40% по-малко. Защо – не се казва. Възможно е управниците да са решили, че търговците у нас вече са се европеизирали достатъчно или че е излишно да се вдига летвата, след като хората така и така са се отказали да подават жалби. За сметка на това обаче разходите растат. Точно 3 218 900 лв. са отпуснати на "защитниците" за 2015-а, но няма да е никаква изненада, ако накрая излезе, че похарчените пари са далеч повече, както и през миналата година. 

Обяснение за по-малкото очаквани проверки може да се търси и в новата, далеч по-ключова роля на комисията, която незнайно защо продължава да е смятана от мнозина за една незначителна структура. След последните поправки в Закона за защита на потребителите тя вече контролира подписването на договори при общи условия, включително и такива на банки и застрахователни компании. Тоест без нейната благословия никой у нас няма да може да прави бизнес.

За 2014-а е извършен обстоен анализ на 129 контракта с общи условия, съдържащи 11 876 клаузи, от които 291 са обявени за неравноправни. Конкретно при условията на банковите институции за издаване и ползване на банкови карти и за предоставяне на потребителски и ипотечни кредити на физически лица са прегледани 890 клаузи, като само пет от тях са обявени за неравноправни. Най-често срещаният капан е, че банките си дават право да прекратяват незабавно договорните си отношения с картодържателя в случаите при неизпълнение на друго изискуемо задължение към тях. 

При небанковите финансови институции (т.нар. фирми за бързи кредити) неравноправните клаузи са много повече – 31. Сред тях са и такива, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да плаща необосновано високо обезщетени и неустойка или позволяват на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка. Подобни неравноправни условия са открити и в общите условия на договорите, сключвани с лизингови дружества. Но в случая само една компания не се е съобразила с препоръките на комисията, поради което срещу нея е заведен колективен иск.

Всъщност, след като Комисията за защита на потребителите осъществява надзор над целия вътрешен пазар, няма как да не повдигнем въпроса за нейната независимост. Една от първите задачи на икономическия министър Божидар Лукарски бе да вкара в ръководството й, без какъвто и да е конкурс, своите бивши съпартийци Димитър Йотов, Константин Арабаджиев и Константин Райков. Действително те формално напуснаха СДС, но дали това е достатъчно, за да се осигури необходимият потенциал на ведомството при изпълнението на неговите изключително важни задачи, или нещата ще се решават по друга линия?

 

Излагация

През 2014-а са били образувани 507 помирителни производства, като 205 от тях, или 36%, са прекратени, тъй като съответният търговец не се е явил или не е изпратил свой представител. Много от търговците въобще не отговарят на изпратените им покани. Голяма част от тях получават уведомленията си, но поради доброволния характер на помирителното производство не намират за нужно да реагират. Така случаите на постигнато споразумение след разглеждане на спор в помирителна комисия са едва 70, или около 14 на сто от всички производства.

Най-често помирителните комисии разглеждат спорове между потребители и мобилни оператори или доставчици на телекомуникационни услуги. "Специално по отношение на търговците на този вид услуги може да се заключи, че те – въпреки редовното си призоваване – не се явяват и не изпращат надлежно упълномощени представители за участие в помирителните производства", обясняват от Комисията за защита на потребителите. Изключение прави единствено БТК ("Виваком").

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст