В условията на тежки улични размирици, които доведоха до смъртта на трима души, Върховната рада на Украйна прие на първо четене промяна на конституцията, предвиждаща известна децентрализация на страната. Редица депутати се обявиха против поправките, но и тези, заради които беше извършена реформата – проруските сепаратисти от източната част на страната – също не я подкрепиха.
Конституционните промени бяха предложени от президента Петро Порошенко в съответствие с минските договорености, с които през февруари бе постигнато примирие между украинските сили за сигурност и бунтовниците. След остри дебати ги подкрепиха 265 депутати при необходим минимум от 226 гласа, което поставя под въпрос по-нататъшното им придвижване, тъй като за приемането им на второ четене ще са необходими най-малко 300 гласа. Същевременно неколкостотин демонстранти, главно привърженици на крайнодясната националистическа партия "Свобода", устроиха истинско бойно поле на площада пред радата. В резултат на взрив от ръчна граната загинаха трима служители на Националната гвардия. Хвърлилият я впоследствие бе идентифициран като боец от доброволческия батальон "Сич".
Приетите на първо четене поправки предвиждат две основни промени в начина на управление. На първо място националните и регионалните власти ще предоставят голяма част от функциите си, включително и финансовите си ангажименти, на нова административно-териториална единица – "громада". Премахва се и длъжността на назначените от президента областни губернатори и техните задължения до голяма степен ще бъдат поети от органите на областните съвети.
Освен това в проекта за промени специално е посочен особеният статут на отделни райони от Донецка и Луганска област, като той ще бъде уточнен с отделен закон. Както обясни Порошенко, предложените от него поправки допускат "възможността за специфичен начин на осъществяването на местното самоуправление" в този регион, но в никакъв случай не означават предоставяне на автономия на Донбас.
Приетият по-рано от Върховната рада закон за специалния статут на Донбас беше съобразен с редица изисквания на минските договорености. Според него местните власти получиха специална роля при формирането на съдийския и прокурорския състав, при определянето на езиковата политика и при трансграничното сътрудничество със съседна Русия. Предвидено беше и създаването на "народна милиция". Влизането му в сила обаче е обвързано с провеждането на местни избори в контролираните от сепаратистите територии според украинското законодателство. И тъй като правителствата на самообявилите се "народни републики" не признаха правото на Киев да провежда такива избори и обявиха, че ще ги проведат според собствените си условия, нормативът така и си остана на хартия.
Русия също намира за недостатъчни предложените поправки в украинската конституция. Заместник-министърът на външните работи Григорий Карасин обвини Киев, че "абсолютно игнорира предложенията за политическа реформа, издигнати от представителите на Донецк и Луганск".
От своя страна представители на Донецката народна република определиха приетите промени като "свободна интерпретация" на минските споразумения. "Всичко, което се състоя във Върховната рада, само отдалеч напомня на комплекса от мерки, предвиден в минските договорености – заяви участващият в преговорите Денис Пушилин. – Това нас не ни устройва, ние имаме свое разбиране как трябва да изглеждат конституционната реформа и законът, по който ще проведем избори на нашата територия."
Приетите промени дават доста широки пълномощия на регионите, а от своя страна сепаратистите не издигат конкретни искания. Изглежда, че въпросът е по-дълбок, принципен: украинският президент вижда в минските споразумения възможност за демонтаж на сепаратистките държавни образувания, докато те, тъкмо напротив, виждат в тях инструмента за своята легализация. Показателно е, че буквално в същия ден, в който Върховната рада гласува децентрализацията, Луганската народна република официално прие рублата като своя основна парична единица. Затова не е учудващо, че Порошенко окачестви намерението на отцепниците да проведат собствени избори като атака, зад която стои Русия.
