Застрашителните размери на бежанската криза изтласкват на преден план разнопосочните й аспекти – хуманитарен, социален, политически, етнически, на сигурността. Всяка мътна вода обаче предлага и възможности за печалба. И във всички случаи те са свързани с използване на действащия правен режим. Преди да се стигне до нашумялото българско (всъщност – циганско) участие в смъртта на 70-те сирийци, които бяха намерени задушени в камион край австрийската столица Виена, бизнесът с трафика на бежанци към Западна Европа вече вървеше с пълна пара. И няма как да е иначе, тъй като по данни на германските власти например над 40% от кандидатите за политическо убежище в страната идват от Западните Балкани. За България данни още не сме чули. Но макар че сме далеч от актуалните трасета през Македония, Сърбия и Унгария, границата ни с Гърция и Турция е достатъчно атрактивна за влизане в Евросъюза.
Факт е, че много българи от пограничните райони използват възможността да изкарат някой лев, най-вече от превоз на бежанците към вътрешността на страната. В определени случаи това е наказуемо, но предимно с глоби за административно нарушение – ако става въпрос за нерегламентиран превоз. В тези случаи сравнително трудно се доказва, че става дума за трафик на хора. Особено ако става въпрос за маршрути във вътрешността на страната. За да бъде доказана такава престъпна дейност, трябва да бъдат хванати организаторите, а досега не се е чуло за подобен успех на полицията. В случая със задушените сирийци се заговори за българо-унгарска банда, но с български паспорти в нея се оказаха един етнически ливанец и двама роми.
Зарязаните преди дни в Монтана няколко десетки бежанци, които се бяха насочили към Видин, а оттам – през границата към Сърбия, заявиха пред полицията, че са платили на мъж в София. Преди това обаче стана ясно, че канал за превеждане на имигранти от София към Сърбия през река Тимок или през сухотъпната ни граница върти арабинът Шериф. Той вероятно също притежава български паспорт, тъй като е женен за видинчанка, но живее в столицата. Цената за "пренос" на човек от София до Белград била 850 евро, което дава представа за доходоността на този бизнес. Очевидно е обаче, че той включва задължителното участие на етноси, различни от българския.
В проведената в началото на юли съвместна акция на ДАНС и МВР в столицата бяха задържани около 70 души – все чужденци. Обявено беше, че се търсят организаторите на групи за прехвърляне на нелегални имигранти през България, но така и не стана ясно дали службите са стигнали до тях. Преди това край софийското село Лозен бяха задържани 120 нелегални имигранти, натоварени в камион и бус с българска регистрация. Шофьорите и собствениците им едва ли са казали друго освен че не знаят какви хора возят. През май в друга акция на СДВР, дирекция "Миграция" на Гранична полиция и ДАНС в София бяха задържани 150 бежанци. И в двата случая медиите побързаха да съобщят за разбити канали за трафик на бежанци, но доколко това отговаря на действителността? Стана ясно само, че шофьорите карали бежанци предимно нощем и ги оставяли на входа на града в района на автомагистрала "Тракия". А разбиването на канал предполага нещо много повече.
Задържаните миналата година в морето край Шабла двама турски трафиканти получиха все пак присъди за превоза на около 60 бежанци в посока към Румъния. Турците се споразумяха с прокуратурата за условни присъди и по 1000 лв. глоба. Макар че наред с трафика на хора бяха извършили поне още половин дузина престъпления. Те бяха наели от варненска туроператорска фирма луксозната яхта „Бавария 33 Круизер” за разходка до Истанбул. Когато стигнали край Босфора, те заблудили шкипера и откраднали плавателния съд, след което натоварили на него бежанците. Късметът им изневерил, защото катер на българскато Гранична полиция ги засякъл и ги задържа малко преди да напуснат българските териториални води край шабленското село Тюленово. Оказа се, че яхтата с капацитет за шест пътници и четиричленен екипаж по чудо не е потънала от претоварване, а турците нямали правоспособност да я управляват. За капак плавателният съд на стойност 90 000 евро беше почти напълно съсипан от душманската му експлоатация.
С условни присъди и с глоби се разминаха вече и няколко шфьори на ТИР-ове, бусове и гемии с чужда националност. Условното осъждане на трафикантите е постоянна практика на българските съдилища, а в повечето случаи изобщо не се стига до осъдителна присъда. Причината е на първо място в законовата уредба: Наказателният кодекс изисква наличието на т. нар. специална цел, която в повечето "бежански" случаи не е налице. За да има престъпление "трафик на хора", не е достатъчно деецът да набира, да транспортира, да укрива или да приема отделни лица или групи от хора и да ги преведе през границата на страната. Друг вариант е да го прави с цел те да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност или за да бъдат държани в принудително подчинение, независимо че не са съгласни. Обикновено трафикантите на бежанци нямат подобни цели, а искат само да ги преведат от точка А до точка Б срещу съответното заплащане. На практика единствената възможност за доказване на това престъпление е разследващите да убедят съда, че е налице принуда.
Това не означава обаче, че във връзка с трафика на бежанци не се извършват и куп други престъпления. Крайно подозрително е, че досега не са разкрити схеми, в които участват чиновници от българската администрация. Всяко затваряне на очите може да бъде осребрено от съответните органи и служители така, както трафикантите осребряват своите услуги. Тази дейност е поначало силно корупционна, защото прииждащите чужденци са готови да плащат за всяка своя крачка. Затова опитите на наши управници да внушат, че ставало въпрос за международна престъпност, в която българите били само дребни риби, са крайно съмнителни. Твърде наивно е да се мисли, че парите отиват единствено в джобовете на хора от чужди етноси или на обикновени шофьори, и то под носа на полицаи и чиновници от разните гранични и други служби.
Експертите предупреждават от години, че в цял свят трафикът на хора вече е изпреварил трафика на наркотици като най-печеливша дейност на организираната престъпност. Първоначално ставаше дума за трафик на жени и деца, което свърза представата за тази дейност със задължително насилие и експлоатация, но това никога не е било съвсем вярно. Сега обаче насилието е изключение – бежанците напират на талази и предлагат пари за услугите по пътя си към Запада. В развитите страни вече се говори на висок глас, че борба срещу трафика на бежанци се води най-вече в Средиземно море и е почти безрезултатна. Морските трафиканти в Либия са практически недосегаеми, а сухопътните действат почти неограничено в Турция, която, изглежда, насърчава действията им. Размахът и финансовият ресурс на тези престъпни организации обаче са толкова големи, че босовете им остават недосегаеми.
За мрачната картина над Европа допринася и изводът за провала на Дъблинското споразумение, според което отговорни за процедурата по даване на убежище са първоприемните страни в съюза. Най-тежко засегнатите страни практически игнорират този принцип, а други повдигат въпроса за излизане от Шенгенското пространство, залагащо на разхлабен вътрешен и засилен външен контрол. При това по балканския маршрут бежанците често прекосяват по три-четири пъти външните граници на Евросъюза – веднъж на влизане и излизане от Гърция или България към Македония или Сърбия, а след това на влизане в Унгария. Но пък и всеки опит на тези страни да защитят външната граница на съюза с телени заграждения среща съпротива, защото поставя на карта самата идея за обединена и толерантна Европа.
Нова юридическа дисциплина – бежанско право
Криминалноправният аспект на бежанската криза се развива паралелно с гражданскоправния. Немалко български университети предлагат вече в програмите на юридическите си факултети обучение по миграционно и бежанско право. Материята беше обобщена вече и в учебник с това наименование на проф. д-р Веселин Цанков и д-р Надежда Христова от Висшето училище по застраховане и финанси.
В средите на адвокатурата пък върви записване за финансирано с европейски средства обучение, което ще се проведе на 30 септември от „Фондация за достъп до права – ФАР" и Комисията по предоставяне на убежище към президентската администрация. За случая е изготвен и сборник с нормативни актове и съдебна практика относно правата на бежанците. Междувременно кабинетът предложи промени в Закона за убежището и бежанците, които да ускорят процедурата по разглеждане на молбите за бежански статут. Държавната агенция за бежанците ще трябва да се произнася в срок до 21 месеца по молбите за международна закрила, а молбите вече ще се регистрират не по-късно от три работни дни след подаването им. Разширява се обаче правото на отказ за предоставяне на бежански статут, ако чужденецът не се яви на интервю и не съдейства на властите. Изрично е предвидено адвокатите и правозащитните организации да имат ефективен достъп до чужденците, които се намират на граничните контролно-пропускателни пунктове, включително и транзитните зони. Адвокати ще могат да присъстват и да излагат съображения на интервютата с кандидатите за закрила, а те ще могат да възразяват, ако установят, че в документите им има пропуск или грешки. Данните на Държавната агенция за бежанците сочат, че миграционният натиск нараства и от 2010 г. досега бежански и хуманитарен статут са поискали над 30 хил. души, а са го получили близо половината. Не е ясно обаче колко от отказите са обжалвани по съдебен ред и колко от получилите статута са останали в България.
