Депутатите одобриха създаването на Националната здравна карта с окончателно гласуване на текстове от Закона за лечебните заведения. По картата ще се определя необходимостта от лечебни заведения за всеки район в страната.
Чрез Националната здравна карта ще се определят и планират потребностите на населението, достъпа на извънболнична и болнична медицинска помощ на териториален принцип. Тя ще се изготвя въз основа на областни здравни карти, за които министърът на здравеопазването ще назначава комисия.
Народните представители оставиха изискването директорите на Диагностично-консултативните центрове да са специализирали в здравната сфера, като по предложение на ГЕРБ отпадна условието за специалност по медицинска информатика, заедно с тази по здравен мениджмънт.
Депутатите одобриха и формирането на комплексни мултидисциплинарни центрове на деца с увреждания и хронични заболявания и за хора с редки болести. Така в болниците за активно лечение с помощта на структурните им звена ще се обслужват такива пациенти на едно място. Целта е пациентите да не се разкарват по различни специалисти в различни лечебни заведения, а да знаят къде да се обърнат за пълно съдействие по различните си проблеми.
"Спираме безразборното роене на болници и създаваме законова регламентация на възможността болниците да си взаимодействат и да формират обединение помежду си. Резултатите от това трябва да бъдат – подобрено качество на лечебния процес при максимално удобство за пациентите. И второ – възможност такива болнични групи да оптимизират взаимно структурите си и да намалят общите си разходи за немедицински дейности. Това са текстовете, които регламентират и заболявания, за които е предвидено осигуряване на комплексно лечение. НЗОК сключва договори само с тези болници или техни обединения, които структурно, апаратурно и кадрово са осигурили тази комплексност", обясни промените здравният министър Петър Москов.